Решение № 8960 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г.

Решение № 8960 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - С., чрез процесуалния и представител юрисконсулт Папазов, срещу Решение № 348 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 273/2017 г. по описа на Административен съд В., в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. Ответникът – Г. Г., от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Стоянов в съдебно заседание взема становище за правилност и законосъобразност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по предявения от Г. Г. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 850 лева, представляващи уговореното и заплатено на адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Бяла С. и Административен съд В. при оспорването на наказателно постановление, издадено от началник сектор "Рибарство и контрол" гр. В. – ИАРА, с което му е наложено административно наказание "глоба". С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск като основателен за сума в размер на 800 лева. За да постанови този резултат е приел че са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. В останалата част до претендирания размер от 850 лева искът като неоснователен е отхвърлен. При този изход на правния спор е приел за основателна претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото пред АС – В. разноски и е присъдил същите съобразно уважената част от иска и възприемане на направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно. В производството, развило се пред Районен съд Бяла С. е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че в решението си съдът не е съобразил с направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение като разноски по делото. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, съдът при определяне на възнаграждението е взел в предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и обстоятелството, че предявения иск е частично основателен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. за осъществената такава по делото пред тази инстанция ответникът по касационната жалба е заплатил договорената сума в размер на 700 лева в брой, която сума следва да му бъде присъдена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение