Решение № 10305 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2018 г.
ВАСIII отделение03.07.2019 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6549/10.11.2017 г. по адм. дело № 9154/2017 г. на Административен съд - София- град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10305 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Трайкова против Решение № 6549/10.11.2017 г. по административно дело № 9154/2017 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че е налице несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Счита, че решението на АССГ не е мотивирано и, че ако съдът бе обсъдил приложените по делото доказателства, би стигнал до различни правни изводи относно законността на административния акт. Моли за отмяна на решението на АССГ. Ответникът М. Гулзада лично и като законен представител на Н. Г., Д. Г. и С. Г. в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на АССГ е ОТМЕНЕНО Решение № 13871/18.07.2017 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Гулзада лично и като законен представител на малолетните деца Н. Г., Д. Г. и С. Г. и преписката е ВЪРНАТА за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че конкретното административно производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, даващи основание за неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне. От решаващия съд е установено, че по делото не са налице данни, че за процесния случай е била уведомена компетентната дирекция "Социално подпомагане", като безспорно е обстоятелството, че по време на производството не е присъствал социален работник, който да е ангажирал становище или да е представен социален доклад за интересите на децата. Според съдът допуснатите нарушения, както и неразясняване на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт за правото на правна помощ на децата, са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и до неизясняване в пълнота на всички релевантни по смисъла на чл. 35 от АПК обстоятелства. В заключение решаващият съд намира, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Счита, че при извършване на преценка за основателността на молбата, административният орган следва да уведоми компетентната дирекция" Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата за изпълнение разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, вкл. и правото по чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, като се съобрази и актуалната информация за положението в страната по произход към момента на постановяване на административния акт. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение от АССГ не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалният закон. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не променят извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗД съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на непълнолетните чужденци е участвал социален работник от Дирекция "СП" София, който да е изразил становище, или да представил доклад от съответната дирекция. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т. н. Този принцип, се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г.). Съгласно цитираната практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. Настоящата инстанция споделя и извода на АССГ за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В административното производство следва да е гарантирано правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. От административния орган не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетната, чрез неговата майка да е било обяснено правото на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Спецификата на конкретния случай е изисквала изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето да бъде извършено пред майката на непълнолетните деца. От представените доказателства не се формира извод в хода на административното производство да е разяснено съществуващото законово право. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със закона, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административно производствените правила следва да бъдат отстранени от адм. орган при повторното разглеждане на административната преписка. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение