Решение № 15444 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2013 г.

Решение № 15444 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 6118 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3243/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. Първата жалба е от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Евгения Харитонова. Втората касационна жалба е от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив. И с двете жалби се твърди неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - "Раково Инвест" ООД, гр. Сливен, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че касационните жалби на ДКЕВР и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, следва да бъдат оставени без разглеждане, обжалваното съдебно решение - обезсилено, а съдебното производството - прекратено по следните съображения: Касаторите обжалват решение № 6118 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3243/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по Раздел III, т. 10 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение Ц-18/20.06.2011 г. с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 221,29 лв. за МВтч. След извършена служебна проверка се установи, че спорът за законосъобразността на раздел III, т. 10 от решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезли в сила решения, с които е отменен административния акт в тази оспорена част, макар и по жалби на други, засегнати от същия акт страни, първото от които е решение № 3880 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 12835/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 9258 от 24.06.2013 г., поправено с решение № 11508 от 13.09.2013 г. по адм. дело № 6071/2013 г. на петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд, последвано от решение № 4085/25.03.2013 г. по адм. дело № 12498/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 10396/09.07.2013 г. по адм. дело № 6083/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, с които е отменена т. 10 от раздел III на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на Раздел III, т. 10 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели и в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 вр. чл. 228 от АПК, при което касационните жалби следва да се оставят без разглеждане, а образуваното въз основа на тях съдебно производство - следва да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и чл. 297 от ГПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,