Решение № 8401 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2016 г.

Решение № 8401 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Д-р К. З.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. "Вл. Варненчик" бл. ..., вх. ..., ап. ..., представляван от собственика К. П. З., подадена чрез пълномощника адвокат Б. Д. против решение № 1018 от 04.05.2016 г. по адм. дело № 2296/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Писмена покана № 29-05-4238/24.06.2015 г. на Директора на РЗОК-В. за възстановяване на неоснователно получена в резултат на превишаване броя на СМД по чл. МЗ-НЗОК № 3, заплатена от РЗОК за четвъртото тримесечие на 2014 г. сума, общо в размер на 936,00 лева, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена писмената покана или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът- директора на РЗОК-В. чрез главен юрисконсулт П. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд е потвърдил Писмена покана № 29-05-4238/24.06.2015 г. на Директора на РЗОК-В. до ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Д-р К. З."/ ЕТ "АИППМП Д-Р К. З."/, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е определена за възстановяване неоснователно получена в резултат на превишаване броя на СМД по чл. МЗ-НЗОК № 3, заплатена от РЗОК за четвъртото тримесечие на 2014 г. сума в общ размер на 936,00 лева. Съдът е приел за доказано приетото от административния орган в писмената покана обстоятелство, че лечебното заведение е допуснало превишаване броя на СМД по чл. МЗ-НЗОК № 3, заплатена от РЗОК за четвъртото тримесечие на 2014 г. с 56 броя, на обща стойност в размер на 936,00 лева. Решението е правилно. Същото е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Между страните не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че е налице превишаване броя на СМД извън разрешените превишения за четвъртото тримесечие на 2014 г. в частта за "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/. Жалбоподателят твърди, че съобразно разпоредбите на НРД за 2014 г. параметрите за броя СМД и стойности на МДД се определят с регулативните стандарти на тримесечие, като следва да са в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година, а Директорът на РЗОК е този, който определя конкретния брой и стойности за всеки индивидуален изпълнител на ПИМП като общи стойности. В случая тези общи стойности не са надвишени, тъй като липсва нормативно ограничение надвишението да е по всяко от отделните направления. Поради това жалбоподателят счита, че претендираната с поканата сума не е получена без правно основание, така че да подлежи на връщане, тъй като надвишение ще е налице само когато се установи надхвърляне на общо предоставените средства за тримесечие, а такова в случая не е налице, видно и от заключението на вещото лице. Тези оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Жалбоподателят едностранно тълкува разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Правилата, като твърди, че директорът на РЗОК определя като общи стойности брой СМД и стойности на МДД. В чл. 3, ал. 3 от Правилата изрично е записано, че директорът на РЗОК определя индивидуалният брой на назначените СМД и стойността на МДД за всеки от отделните изпълнители на ИМП. Във връзка с ал. 1, т. 1-4 това разпределяне следва да се тълкува като брой за всеки един от конкретно посочените видове СМД. Нормативно е недопустимо прихвърляне на превишението на РС за СМД с неусвоената част от РС за МДД, или по-точно прихващане на неусвоени средства за един вид СМД с превишението за друг вид СМД. Съобразно чл. 38, ал. 3 от договора изпълнителят и възложителят подписват протокол за определяне броя на СМД и стойността на назначаваните МДД за всяко тримесечие. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за четвъртото тримесечие на 2014 г. има надвишение на отпуснатите средства по бл. МЗ-НЗОК № 3 в размер на 52 броя/936,00/лева, което представлява 10,95% над нормативно определените бройки по "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение". От правна страна, в чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата по чл. 41, ал. 1 от посочения договор, като жалбоподателят се е задължил да възстанови заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице щета за НЗОК в размер общо на 936,00 лева, поради което изплатените суми от НЗОК следва да бъдат възстановени съгласно чл. 41, ал. 1 от договора. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочения протокол стойности на СМД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за правната помощ ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Д-р К. З." следва да бъде осъден да заплати на РЗОК-В. сумата от 100,00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,