Решение № 8640 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2012 г.

Решение № 8640 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Иванов Ганев и Петя Стоянова Ганева - двамата чрез адв. Маргарита Тодорова, Маруся Ангелова Филипова, Виолетка Драгнева Атанасова и Грозданка Георгиева Павлова - трите чрез адв. Соня Бъчварова срещу решение № 1696/29.06.2012 г. по адм. дело № 3730/2011 г. на Административен съд Варна. Мотивират се отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна - Община Варна не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил субективно съединените искове от Иванов Ганев, Петя Стоянова Ганева, Маруся Ангелова Филипова, Виолетка Драгнева Атанасова и Грозданка Георгиева Павлова срещу община Варна, с които се претендират претърпени вреди на стойност 21 975.06 лв., произтичащи от незаконосъобразен акт, издаден от главния архитект на район "Одесос" при община Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните от ищците имуществени вреди не представляват пряка и непосредствена вреда от отменения административен акт - разрешение за строеж. Приел е, че този административен акт създава единствено права за своите адресати, поради което от него не могат да настъпят вреди, тъй като вреди се причиняват от разпореждания на орган, с които се задължава лицето да извърши действие, да се въздържи от действие, да заплати парична сума и др. Съдът е направил и извод за недоказаност на размера на исковите претенции. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Разглежданият казус поставя за обсъждане въпроса за възможността да бъдат понесени вреди от лицата, които се ползват от отменения като незаконосъобразен административен акт. Административните органи са длъжни да съблюдават закона във всички случаи, когато се произнасят с административен акт. Ако изискванията на закона не бъдат спазени, административният акт може да бъде отменен и от отмяната му да последват вреди за онези лица, които се ползват от него. Анализът на материалноправната и процесуалноправната уредба на отговорността на държавата и общините за вреди води до заключението, че правото на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При положение, че искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт, за което законът изисква правен интерес, логично следва изводът, че лицата, за които административният акт е благоприятен, към категорията на които принадлежат и касаторите, не са легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. От установената по делото фактическа обстановка става ясно, че е издадено разрешение за строеж № 216 от главния архитект на район "Одесос" при община Варна, което е отменено от началника на ДНСК поради липса на подадено заявление до общината за издаване на разрешение за строеж, подписано от всички съсобственици с нотариална заверка на подписите, което решение е потвърдено от Върховния административен съд. Вследствие на това собствениците на вече изградената сграда извършват разходи в процедура по узаконяване на същата. Както законосъобразно е приел административният съд, ищците са понесли вреди не в резултат на издаден срещу техни права или законни интереси административен акт, а по причина на отмяната на издадено в тяхна полза разрешение за строеж, от което са последвали извършени разходи за узаконяване на незаконния строеж. Правилно е отбелязан и фактът, че съгласно решението на началника на ДНСК заинтересованите лица са били уведомени за започналото административно производство за отмяна на разрешението за строеж, поради което продължаването на строителството и след това уведомяване е на собствен риск и за сметка на възложителите и собствениците. Ето защо първоинстанционният съд е направил верен извод за липса на предпоставките за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по този начин е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение