Решение № 1805 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2013 г.

Решение № 1805 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. с чл. 141, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3550/27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4813/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с коeто е отменено Становище за липса на основание за прилагане на СИДДО с Холандия /Спогодбата/ с изх. № 26ЧТ-3349/07.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърдено с Решение № 805/10.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София по жалба на "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън"- Холандия и преписката е върната на ТД на НАП - София за издаване на нов административен акт съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за установеност на кумулативно изускуемите основания за прилагане на СИДДО не са съобразени с релевантната фактическа установеност по делото, според която ""СиБиЕс Интернешънъл Телевижън"- Холандия не е бенефициент на дохода от лицензирането на права. Сочи, че холандското дружество е дъщерно на "СиБиЕс Интернешънъл Холдингс" Б. В., Холандия, което е част от групата на "СиБиЕс Корпорейшън" САЩ. Именно в неговите консолидирани отчети са включени паричните потоци на "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън"- Холандия, поради което счита, че холандското дружество не е действителен притежател на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения, а само насочва същия. Поради това твърди, че не са налице основания за прилагане на СИДДО и оспореният административен акт е законосъобразен. В подкрепа на тезата си излага конкретни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли оспорването на издаденото становище, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън", Холандия, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Становище за липса на основание за прилагане на СИДДО с Холандия /Спогодбата/ с изх. № 26ЧТ-3349/07.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, Дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители". За да обоснове извода си за основателност на жалбата, решаващият състав е анализирал всички относими доказателства и въз основа на тях е приел следното: "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В., Холандия е местно лице за Кралство Холандия и получател на доход от лицензионни възнаграждения, начислени на 01.07, 01.09. и 01.12.2010 г. Платец е местно лице за Република България - "ТВ Седем" ЕАД, гр. София, а доходите са престирани в изпълнение на поети задължения по три лицензионни споразумения за свободно достъпна телевизия от 02.06.2010 г. Съдът е преценил, че спорът между страните се концентрира върху въпроса доколко холандското дружество е реалният ползвател на дохода, респективно - в Холандия ли следва да се обложат доходите от лицензионни възнаграждения. В тази връзка решаващият състав е обсъдил представеното извлечение от Учредителния договор на холандското дружество, годишния му доклад., финансовия отчет и баланса за 2010 г., както и свързаността му с други холандски дружества и собствеността върху капитала му, въз основа на което е достигнал до извода, че не са налице и двата предвидени в чл. 136а, ал. 2 от ДОПК признака за дефинирането му като дружество за насочване на дохода. С оглед на това е приел, че "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В е действителният получател на дохода и е налице основанието по чл. 12, ал. 1 от СИДДО получените лицензионни възнаграждения да се обложат в Холандия. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неснователно е оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решаващият състав подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните тези на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Спогодбата, авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, могат да се облагат в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на авторските и лицензионни възнаграждения. Анализът на регламентирания във визираната норма фактически състав сочи, че приложението й е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. да е осъществено изплащане на авторски и лицензионни възнаграждения 2. тези възнаграждения да произхождат от една от държавите и да са изплатени на местно лице на друга държава и 3. местното лице да е действителен техен ползвател. Тъй като понятието "действителен ползвател" не е дефинирано в СИДДО, то неговото съдържание следва да се изведе чрез правилата за тълкуване на международните договори, съдържащи се във Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г., ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет от 12.02.1987 г., обнародвана в "Държавен вестник" бр. 87 от 1987 г. и в сила за Република България от 21.05.1987 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от нея, договорите трябва да се тълкуват добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. В алинея втора, б. "b" от Конвенцията е посочено, че като основание на тълкуването следва да се има предвид и приложението на всеки документ, съставен от една или няколко страни, във връзка със сключването на договора и приет от другите страни като документ, отнасящ се към договора. Такъв именно документ е Коментарът на Модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на който е основан сключеното СИДДО / така и Решение № 6542 от 17.08.2001 г. на ВАС по адм. д № 6910/2000 г., I о., Решение № 10987 от 9.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2005 г., I о., Решение № 10988 от 9.12.2005 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2005 г., I о и др./ По аргумент от чл. 12 от Коментара на модела на СИДДО на ОИСР, терминът "бенефициент" е използван в смисъл, че държавата на източника не е длъжна да се отказва от данъчните си права за облагане на дохода от авторски и лицензионни възнаграждения, само защото доходът е получен от местно лице на държавата, с която има сключена СИДДО. Подчертано е, че местното лице, освен получател, следва да бъде и "бенефициент" на дохода, за да може държавата при източника да се откаже от данъчно облагане. Така очертаните критерии не противоречат на условията, визирани в разпоредбата на чл. 136а, ал. 1 от ДОПК, с оглед на които решаващият състав е анализирал представения в хода на производството годишен доклад на холандското дружество. От него се установява, че то има право да се разпорежда с дохода, да преценява използването му и понася съществена част от риска от дейността, от която доходът се реализира. Съгласно извлечението от Търговския регистър на Нидерландия "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" се контролира от холандски дружества, които имат право на идентични по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, а и осъществява друга стопанска дейност освен тази по притежанието или администрирането на правата/ активите, от които се реализира доходът. Печалбата му за 2010 г. надхвърля 30 000 000 щ. долара и то разполага със съответстващи на стопанската му дейност активи, капитал и персонал /съгласно представените трудови договори/, както и с контрол върху използването на правата, от които е реализиран доходът. Неоснователни в този аспект са доводите на касатора, че "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В., Холандия е дъщерно дружество на "СиБиЕс Корпорейшън", Ню Йорк и те не се подкрепят от сочената бележка 1.2 към баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за 2010 г. В нея изрично е посочено, че "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В., Холандия е холдингово и дъщерно дружество на "СиБиЕс Интернешънъл Холдингс" - Холандия. Последното осъществява контрола върху "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В по смисъла на чл. 136а, ал. 2 от ДОПК, поради което обстоятелството, че контролираното и контролиращото дружество, ведно с други, регистрирани в Европа дружества са обединени в група, чиято крайна компания е "СиБиЕс Корпорейшън" САЩ не променя правилността на извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е дружество за насочване на дохода. Аргумент за обратното не следва и от бележка 3.4 към годишния доклад, включваща в разходите за продажби и заплащаните лицензионни възнаграждения на свързаната компания, която е предоставила на дружеството правата за продажбите на европейския пазар. Както бе посочено, тази свързана компания е отново холандско дружество, с оглед на което обоснован и материалнозаконосъобразен е изводът на съда, че "СиБиЕс Интернешънъл Телевижън" Б. В., Холандия е реалният притежател на дохода и спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от СИДДО. Достигайки до него и отменяйки атакуваното становище, административният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски. Тъй като разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК оправомощава съдът служебно да преценява съотвествието на претендиранато адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеният хонорар е прекомерен и следва да се редуцира до размера, регламентиран в чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1556 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд