Решение № 14637 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2017 г.

Решение № 14637 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. С." ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Иванов, срещу Решение № 282 от 21.02.2017 г., постановено от Административен съд - В. по адм. дело № 747 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03001815002033-091-001/20.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 691/19.02.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. сумата от 4089.47 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Според касатора в хода на административното производство са ангажирани достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за реалност на доставките - фактури, приемо-предавателни протоколи, акт обр. № 19, проекти, скици, КСС към фактури, договори за възлагане, КСС към договори с възложители, разрешения за строеж, разрешения за ползване, удостоверение за въвеждане в експлоатация/, като отказът на ДК неправилно е обоснован с нередовности при преките и предходни доставчици . Навеждат се доводи за нарушение на принципите обективност и служебно начало, регламентирани в нормите на чл. 3 и 5 от ДОПК, неизвършване на проверка за последваща реализация на процесните стоки и пр., както и противоречие с директивите на ЕС - Шеста директива 77/388 ЕИО и Директива 2006/112/ЕО и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. За първи път в с. з, и в представените по делото писмени бележки процесуалнния представител на касатора адв. Иванов навежда довод за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, като твърди, че двете ЗВР, с които е възложена и удължен срока на ревизията, РД и РА са неподписани документи и представляват неподписано информационно извлечение от ИС"Контрол". Позовава се на решение № 5499/3.05.2017 г. по адм. д. № 2143/2016 г. на ВАС. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Митева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "Д. С." ЕООД против РА № Р-03001815002033-091-001/20.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 691/19.02.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП" относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "С. Е." ЕООД, "М. АЛ 1" ООД, "И. 2004" ЕООД, "М." ЕООД, и "Т." АД в общ размер на 73 185,61 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 30 045,39 лв. и задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 36 592.78 лв. и лихви 16 123.19 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 6. чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки/услуги между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения на ССчЕ и СТЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Нито един от доставчиците не е представил доказателства, че работниците им /наети по трудово правоотношение, по граждански договори или на надница/ са били на обектите и са извършили фактурираните СМР. За стоките, фактурирани от "М." ЕООД е прието, че не са представени доказателства за предаването им на РЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По отношение твърдението на процесуалния представител на касатора относно невалидно подписани ЗВР, РД и РА, съдът намира същите са неоснователни. Противно на твърдяното по делото са представени и приети без оспорване от касатора оригинали на издадени в електронен формат ЗВР, ЗВР за изменение на ЗВР, РД, РА и удостоверения по чл. 24, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП. Оплакванията на касатора, аналогични с тези заявени пред административния съд, са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на СТЕ и ССчЕ. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая спор по фактите не е налице. Спорът касае реалността на доставките по фактурите, издадени от "С. Е." ЕООД, "М. АЛ 1" ООД, "И. 2004" ЕООД, "М." ЕООД, от които по-голямата част са с предмет СМР /СМР по договор, плътно укрепване и разкрепване на изкопи, уплътняване, СМР по договор/, а други с предмет стоки /тухли, керемиди, мрежи, епс, пясък, силиконова мазилка" /"М." ЕООД/. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12 г., СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12 г. За получателя на облагаема доставка е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице всички предпоставки за това по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Н. е било спорно, че преките доставчици са били регистрирани лица по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, отразили са същите в справка-декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период. Основната спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на осъществени доставки на услуги. Съдът е възприел изводите на органите по приходите за липса на облагаема доставка предвид това, че преките доставчици не са разполагали с работници за фактическото извършване на спорните СМР. Законосъобразен е изводът на съда, че съгласно чл. 6 и 9 от ЗДДС, доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Реално осъществена доставка е налице, когато услугата е извършена. В процесния случай спорна е реалността на доставките по услуги, представляващи изпълнение по договори за изработка. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното като е приел, че всички строително монтажни работи са фактически осъществени. Спорно е останало осъществяването на изработката от страна на доставчиците. Даденият отговор на този спорен въпрос не е удовлетворил касатора, който излага касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението на АС-В., с което като е приета нереалност на доставките, са възприети изводите на данъчните органи. Касационните оплаквания са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционния съд в доказателствена тежест на лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало субективно материално право, в случая това е правото на приспадане на данъчен кредит, е да докаже, при условията на пълно доказване, че са налице всички предпоставки за признаване и упражняване на това право. Ето защо, в процесния случай, получателят на доставките е този, който следва да установи тяхната реалност. Обосновано е прието, че събраните доказателства, не дават възможност да се направи такъв извод, т. е. липсват достатъчно данни, въз основа на които да се приеме, че спорните СМР са осъществени от преките доставчици. По никакъв фактически начин не е доказано, че тези доставчици са извършили работата, която им е била възложена. Вярно е, че са налице съответните сключени договори, данни за приемо-предаване на работата по нея, но чрез така оформената документация се установява само наличието на сделки от правна страна, но не и от фактическа. Именно фактическото извършване на възложената работа е от значение за целите на данъчното облагане и конкретно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Останали са недоказани твърденията, че работници на доставчиците, наети по трудово правоотношение, по граждански договори или на надница са били на обектите и са извършили фактурираните СМР. Изводът е, липсата на данни за конкретно извършени дейности, за положен труд, води до липса на реалност предвид неизвършване на услугите, което предпоставя, че не са извършени облагаеми доставки като условие за възникване на правото за приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставките на различни строителни материали следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател, т. е. да бъдат индивидуализирани същите. За установяване на тези факти РЛ може да ангажира различни доказателства - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пр. В случая във връзка с продажбите от "М." ЕООД освен фактурите, други доказателства за предаване на стоките не са представени. При липса на доказателства за фактическото предаване на стоката не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Н. са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчиците документи за транспортирането на стоките от обект на съответния доставчик до склад на ревизираното лице. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на СЕС. Ц. в жалбата решение на СЕС в нито един пункт не изключва изискването за наличие на реална доставка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" В. не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери адвокатските възнаграждения, като юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, или 3067 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,