Решение № 8127 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2014 г.

Решение № 8127 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2014 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, подадена чрез адв. Гергана Бечванова-Янчева, против решение № 1391/28.07.2014 г. по адм. дело № 389/2014 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти не следва да се определя съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 50/01.07.2011 г.). Твърди, че тарифата не е нормативен акт, а е приета, за да детайлизира разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Иска да бъде отменено решението и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че изводите на съда съответстват на приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от тарифата противоречи на чл. 194а от Закона за водите и не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционното решение е правилно. Обоснован е изводът на съда, че правилно е определен размерът на дължимата такса на база заустено количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Пред Административния съд - Благоевград, е оспорен по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград, акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 27/12.05.2014 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се заплаща такса за замърсяване. Тази такса се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води. Съгласно чл. 194а от ЗВ обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от тарифата изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички ВиК оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, влиза в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. В случая тарифата като нормативен акт от по-ниска степен не съответства на Закона за водите, поради което следва да се приложи законът. ВиК операторът дължи такса за заустване на базата на заустеното водно количество, отчетено чрез измервателно устройство и изчислено по формулата на чл. 12 от тарифата, а не това, което е доставено на крайния потребител (фактурирано). По тези съображения съдът е приел, че правилно е определен размерът на дължимата такса на база заустеното количество вода с оспорения по делото АУПДВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата от касационния жалбоподател такса за периода 01.01.2012-31.12.2012 г. и конкретно - дали тази такса се дължи за реално заустени водни количества, или за фактурираните заустени водни количества. Останалите обстоятелства не са спорни по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1 и чл. 194а ЗВ таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се изчислява въз основа на данните за цялото количество на заустваните отпадъчни води, измерени чрез поставените измервателни устройства. В Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г.) е определен друг критерий за определяне на количеството повърхностни води, върху който се изчислява дължимата такса - за ВиК операторите това е фактурираното количество вода, доставена към ползвателите. В съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 3 Закона за нормативните актове (ЗНА) съдът е приел, че в случая е приложим Законът за водите и таксата правилно е изчислена в обжалвания АУПДВ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че тарифата не е нормативен акт и поради това съдът не е задължен да спазва йерархията на нормативните актове, а да приложи единствено и само тарифата. Съгласно чл. 3 ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Именно на това основание разпоредбата на чл. 194, ал. 6 Закона за водите (ЗВ) предвижда, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Тарифата е подзаконовият нормативен акт, който следва да доразвие уредбата на тази материя. Този извод следва от разпоредбата на чл. 1а от ЗНА, съгласно която нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Налице е противоречие между въведените в закона и в тарифата критерии за определяне на количеството вода, върху което се дължи такса. До разрешаването на това противоречие от законодателя съдът е задължен да прилага закона съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Правилни са изводите на съда относно липсата на нарушения при определянето на ползваното количество вода от касационния жалбоподател, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,