Решение № 12785 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2015 г.

Решение № 12785 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бургасцвет-90 - Танев " ЕООД със седалище гр. Бургас чрез адв. Овагемова против решение № 494 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1575/2014 г. на Административен съд - град Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Обжалва и частта на решението досежно размера на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в представено по делото писмено становище изразява мнение за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна в частта относно определяне на размера и присъждането на разноските за юрисконсултско възнаграждание. Производството пред Административен съд град Бургас е образувано по жалба на "Бургасцвет -90- Танев " ЕООД срещу Заповед № 03-РД/1156/ 16.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане на жалбоподателя с ИД № на проекта 02/121/06061/24.06.2013 г. със стойност 632 956,40 лв. Основанието за отказа за финансиране е обстоятелството, че дружеството не е доказало наличие на минимум 50% от общия доход за предходната година от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/ или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги, поради което е налице несъответствие с нормата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Бургасцвет-90 - Танев " ЕООД срещу Заповед № 03-РД/1156/16.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 859,56 лева.. За да стигне до този правен резултат, съдът, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че административния акт е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Издадена е при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, на всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което същият е законосъобразен акт, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За неоснователно е прието твърдението за нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 8, тъй като от доказателствата по делото е констатирано, че с Уведомително писмо от 13.03.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са дадени подробни указания в какво се състоят установените непълноти и неясноти в представените документи, както и необходимите действия за тяхното отстраняване. Като неоснователни са приети и възраженията в жалбата за начина на формиране на сумата от доказания доход от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/ или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности и услуги и е приел, че към датата на издаване на заповедта са налице материалноправните предпоставки на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. Правилно и законосъобразно административният орган е приел, че те са в размер на 48,92% от общия доход на бенефициента, тъй като дейностите декларирани по този показател са във връзка с поддържане на паркове и градини, поради и което не могат да бъдат квалифицирани като такива, изброени в чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8. В тази връзка не е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, с мотива, че при анализа на сключените от дружеството договори за 2012 г., издадените към тях фактури и актове за реално извършени дейности, вещото лице е приело дейностите по подържането и озеленяването на зелени площи за извършени със земеделска техника, поради и което отговарящи на дейностите описани в чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8. За основателно е прието и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определил в размер на 8 859,56 лева. Съдебното решение е правилно в частта на оспорения административен акт и неправилно е необосновано в частта по отношение на определените и присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правилно АССГ е приел, че е налице формалната пречка за финансиране проекта на касатора, визирана в чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г. - по делото е установено, че сумата на доказания доход от земеделски дейности, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности на жалбоподателя е в размер на 2 264 985 лева, което съставлява 48,92% от общия доход на бенефициента. Обосновано съдът, с оглед представеното по делото писмени доказателства е приел, че приходите от услуги в частта, свързани с озеленяването на паркове, градини и поддържането им не биха могли да се считат за вид услуги, директно свързани със земеделска дейност, тъй като то от една страна не покрива критериите за земеделска дейност, а от друга не подпомага производството на земеделски продукти. В тази връзка са обсъдени разпоредбите на § 1, т. 25 ДР ЗПЗЗ относно определението за земеделска дейност и чл. 4, § 1, б"в" от Регламент 1307/2013 г. относно определението за селскостопанска дейност, като видно от дадените дефиниции, дружеството не е представило доказателства за извършени подобни дейности. За неоснователни са приети и твърденията, че декларираните от жалбоподателя дейности попадат и в дефиницията, заложена в § 1, т. 42 от ДР на Наредба № 8, където са определени земеделските дейности за целта на тази Наредба. Констатирано е също така, че посочените от жалбоподателя дейности, свързани с озеленяването на паркове, градини и тяхното поддържане не могат да се тълкуват и като дейности директно свързани със земеделска дейност по смисъла на § 1, т. 46, вр. т. 42 от Наредба № 8 и § 1, т."в" и сл. от Регламент № 1307/2013.. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/2008 г., тъй като доходите от оспорените услуги не са от земеделска дейност. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения на чл. 31 и сл. от Наредба № 8, свързани с процедурата по подаване заявлението за подпомагане, разглеждането им от административния орган и критериите и начина на отпускане на исканата безвъзмездна помощ. От приложената административна преписка се установява, че с Уведомително писмо с изх. № 01-2600/1632 от 13.03.2014 г./л. 236 и сл. по делото/, на жалбоподателя са указани констатираните непълноти и неясноти в подаденото от него заявление за подпомагане с ид. № 02/121/06061. В т. 16 от писмото е посочено несъответствие с изискването на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8, като в дадените указания за тяхното отстраняване/л. 238, т. 16/, изрично е посочен начина на тяхното отстраняване. Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на атакуваното съдебно решение и постановяване на същото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с оплаквания за незаконосъобразно позоваване на съда в мотивите си на становище вх. № 01-0409/3537/30.11.2009 г. на заместник министъра на земеделието и храните. Административния съд е постановил съдебния си акт при анализ на всички събрани по делото доказателства и обоснованост на приетите за установени на база доказателствата факти и правни изводи. Изводите на съда са ясно мотивирани и обосновани и се основават на цитираните разпоредби на Наредба № 8, ЗПЗП и Регламент № 1307/2013 г., а не на посоченото становище, поради и което не може да се приеме, че анализа му от страна на съда е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна в тази част, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Основателни са възраженията в жалбата по отношение на присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 859,56 лева. От страна на съда няма изложени никакви мотиви въз основа на какво приема този размер, поради и което в тази част решението се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се измени. Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - Заповед № 03-РД/ 1156/16.06.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай - установителни, определя неоценяемия характер на жалбата. Следователно решението в частта на присъдените разноски следва да бъде изменено, като на ДФ"Земеделие" вместо присъдените разноски в размер на 8 859,56 лева следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определени от съда, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение