Решение № 17654 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2017 г.

ВАСIV отделение23.12.2019 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Голдеър Хендлинг България" ООД, срещу решение № 244/09.03.2017 г. по преписка № КЗК-813/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в обжалваните части. ОСЪЖДА "Голдеър Хендлинг България" ООД, ЕИК 201110890, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. "Брюксел" № 1, бл. Институт по въздушен транспорт, Офис 118, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер на 200 (двеста) лева, както и на "Суиспорт България" АД, ЕИК 175123719, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шипка" № 36, ет. 3, представлявано от прокуристите М. Петков и А. Митов, разноски в размер на 3 000 (три хиляди) лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Мотиви

Решение № 17654 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4068/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалбата на "Голдеър Хендлинг България" ООД, със седалище гр. София, против решение № 244/09.03.2017 г. по преписка № КЗК-813/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, в частите по които е установено извършено от дружеството нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 2% от нетните приходи за продажби на дружеството за 2015 г., равняващи се на 134 920 лв, ведно с постановено прекратяване на нарушението и при съответно възлагане на разноските. Релевирани са оплаквания за допуснати при издаване на атакувания акт на КЗК, съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в ограничаване правото на защита на търговското дружество, както и за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, в т. ч. при определянето на размера на имуществената санкция. Претендира се отмяна на решението на КЗК в обжалваната част, а в отношение на евентуалност - намаляване на размера на наложената санкция, ведно с присъждане на направените за производството разноски. Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощника юрк. Манолов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробно са мотивирани съображения за правилността на обжалваното решение в депозирана писмена защита от процесуалния представител на КЗК. Заинтересованата страна "Суиспорт България" АД, със седалище гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Ганева и адв. Славов, също изразява становище за неоснователност на жалбата, в подкрепа на което е депозирана и подробно мотивирана писмена защита. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК, поради което е допустима, а след като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, по основателността й намира следното: По жалба на "Суиспорт България" АД срещу решение № 1484/05.11.2013 г., постановено по преписка № КЗК/447/2013 г. на КЗК, с което от Комисията е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД, е образувано адм. д. № 16611/2013 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. По това дело е постановено решение № 685 от 21.01.2016 г., с което ВАС е отменил решение № 1484/05.11.2013 г. по преписка № КЗК/447/2013 г. на КЗК в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД и е върнал преписката за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на решението, като е отхвърлил жалбата на "Суиспорт България" АД срещу същото решение на КЗК в частта му, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД. С решението са присъдени и разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел за основателни доводите на "Суиспорт България" АД за нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, съгласно която е налице поведение в противоречие със забраната, установена в чл. 36, ал. 4 ЗЗК, когато са налице няколко кумулативни условия, в т. ч. продажбите с посочената по-горе антиконкурентна цел да са реализирани под себестойност, относно значителни количества услуги и за продължителен период от време. В този контекст, съдът не е споделил извода на КЗК, че поведението на "Голдеър Хендлинг България" ООД при предлагането на процесните услуги по наземно обслужване не осъществява състава на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, поради липсата на един от кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на специалната норма, а именно на елемента "продажба на услуги на цени под разходите за тяхното предоставяне". Тричленният състав на ВАС се е позовал на назначените по делото основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, според заключенията на които "Голдеър Хендлинг България" ООД е реализирала константни загуби през процесния период, като разходите по предоставяне на наземни услуги значително превишавали изчисляваните от дружеството себестойности, като също така превишавали по–голямата част от договорените цени с авиопревозвачите. В обобщение съдът е приел, че "Голдеър Хендлинг България" ООД е реализирало продажби на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, поради което този елемент от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК бил реализиран. По тези съображения е отменил решението на КЗК в тази му част и върнал преписката на КЗК с указания да разгледа по същество другите елементи на забраната. В мотивите на същото решение ВАС е обсъдил като неоснователни доводите на "Суиспорт България" АД в посока извършено нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК вр. чл. 29 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД досежно офертите, които дружеството е отправило до авиокомпаниите "Луфтханза" и "Австрийски авиолинии". Поради неналичие на констатирано увреждане или потенциално увреждане интересите на конкурентите във връзка с подаването на тези оферти, респективно поради неосъществяване състава на чл. 29 ЗЗК, съдът е отхвърлил жалбата на "Суиспорт България" АД срещу решение № 1484/05.11.2013 г., постановено по преписка № КЗК/447/2013 г. на КЗК, в частта с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД. В тази част решението на КЗК не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на обсъждане от настоящия съдебен състав. С Решение № 11509/31.10.2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г., постановено от ВАС, петчленен състав, решението на тричленния състав на ВАС е отменено само частично -досежно присъдените на "Суиспорт България" АД разноски, и е оставено в сила изцяло в останалата обжалвана част, а именно, досежно постановената отмяна на решение № 1484 от 05.11.2013 г. на КЗК по преписка КЗК № 447/2013 г. в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД, гр. София и преписката е върната на КЗК за постановяване на ново решение при съобразяване с мотивите на съдебния акт. В реда на изложеното следва да се посочи, че производството пред КЗК, по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение № 244/09.03.2017 г. по преписка № КЗК-813/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията КЗК, в горепосочените части, е образувано на основание и по повод влязлото в сила решение № 11509/31.10.2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г., постановено от ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила решение № 685/21.01.2016 г. на ВАС, Четвърто отделение, по адм. д. № 16611/2013 г. в частта, с която се отменя решение № 1484/05.11.2013 г., постановено по преписка № КЗК- 447/2013 г. на КЗК, в частта, с която не е установено нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК от страна на "Голдеър Хендлинг България" ООД, и се връща преписката на Комисията за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Ето защо в настоящото производство съдът е обвързан от следните установявания на ВАС в двете предходни съдебни производства: досежно "съответния пазар", който в разглеждания случай е пазарът по предоставяне на услугите по наземно обслужване на територията на летище София; досежно обстоятелството, че "Голдеър Хендлинг България" ООД извършва дейност като наземен оператор по смисъла на чл. 48д от Закона за гражданското въздухоплаване на територията на летище София от края на 2010 г., като притежава съответни лицензи за това; относно пазарния дял на "Голдеър Хендлинг България" ООД от общия обем обслужени полети на летище София за периода от 2010 г. до 2012 г. и др. Настоящият състав е обвързан още и от изводите на ВАС в Решение № 685 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 16611/2013 г., възприети изцяло и потвърдени с Решение № 11509 от 31.10.2016 г. по адм. д. № 4136/2016 г. относно наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на горепосочената норма. Влезлите в сила решения на ВАС са били задължителни и за КЗК в рамките на проведеното повторно производство пред нея. Това обстоятелство законосъобразно е съобразено от КЗК, видно и от мотивите на обжалваното решение, в които е посочено следното: " В хода на съдебното производство са назначени две счетоводно- икономически експертизи- основна и допълнителна, които са приети от съда. Съгласно заключението на вещото лице, предлаганите от "Голдеър Хендлинг България" ООД цени /елемент от фактическия състав/ на услугите по наземно обслужване не покриват разходите за производство и реализацията му, поради което съдът приема, че този елемент от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, е реализиран и решение № 1484/05.11.2013 г. на КЗК в тази му част, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЗК, която, при съобразяване с мотивите на решението на съда, да рагледа и останалите елементи на фактическия състав на нарушението". Обосновано КЗК е счела, че не следва да анализира доводите на "Голдеър Хендлинг България" ООД за неналичие на елемента "продажба на цени под себестойност" от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Всъщност, преобладаващата част от поддържаните и пред настоящата инстанция твърдения от жалбоподателя са аналогични на тези възражения и по същество са насочени към опровергаване извода за осъществени продажби на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Както се посочи, обаче, този съставомерен елемент е установен с влезли в сила решения на съда и не подлежи на преразглеждане. Именно затова и се явяват ирелевантни за правилното решаване на спора поставените въпроси към съдебно- икономическата екпертиза на вещото лице В. Попова, доколкото същите целят пререшаване на вече решения спор досежно наличието на продажби на цени под себестойност. Само в допълнение следва да се посочи, че например въпросът "Какви са цените на услугите, предоставяни от "Голдеър Хендлинг България" ООД през 2010, 2011 и 2016 г. /по видове самолети/ на летища София?" вече е изяснен и по него не се спори. Спори се дали цените през 2010- 2013 г. на дружеството са под себестойност, а не какви са като стойност, но точно този факт е установен от извършената в рамките на предходното съдебно производство съдебно-икономическа експертиза и обсъден в мотивите на влезлите в сила решения на ВАС. Що се отнася до въведения от жалбоподателя период 2016 г., то същият не следва изобщо да бъде обсъждан, тъй като процесният период е друг. Нещо повече- неотносими дори и към въпроса за себестойността на услугата са обстоятелствата относно размера на регистрирания от дружеството капитал, полученото финансиране от съдружник, изготвения бизнес план, финансовите резултати и цените, на които дружеството предлага услугите си. Такова възражение основателно се поддържа и подробно мотивира от заинтересованата страна в писмените й бележки. Въпреки че е поставил на разглеждане размера на цените през 2016 г., самият жалбоподател не обосновава как този размер се съотнася към процесния период. що се отнася до твърденията, основани на размера на регистрирания от дружеството капитал, то от съда в предходните съдебни производства е съобразен факта, отчетен от експертното заключение, че източниците на финансиране на дадено дружество /собствен или привлечен капитал/ нямат отношение към формирането на себестойността на определена услуга. В съдебно заседания пълномощникът на жалбоподателя основава защитната си теза главно на обстоятелството, че "Голдеър Хендлинг България" ООД е на печалба за 2016 г., като счита този факт за безспорно установен от изслушаната в рамките на настоящото производство съдебно-икономическа експертиза. Такива твърдения са напълно неотносими към това какви цени е предлагало дружеството през процесния период 2010- 2013 г., когато същото е било на загуба. А това, че през 2011 г. почти всички услуги са извършвани на цени, които са по- ниски от свързаните с тях разходи, както и че за част от услугите това положение се е запазило и през 2012 г. се потвърждава именно от поисканата от жалбоподателя експертиза на вещото лице Попова. Само за да даде отговор на настоятелно поддържаните от жалбоподателя доводи за липса на установеност на продажби на цени под себестойност, съдът намира за необходимо да подчертае, че и в настоящото производство, чрез експертното становище на В. Попова, още веднъж се потвърждава факта, че що се отнася до " предоставяното от "Голдеър Хендлинг България" ООД наземно обслужване през 2011 г. по-голямата част от обслужените полети са предоставени на цени по-ниски от относимите разходи за осъществяването им, като е реализиран отрицателен среднопретеглен доход от -34%, докато за 2012 г. резултатът отново е отрицателен, при среднопретеглен доход от -6%". Основателно пълномощникът на заинтересованата страна акцентира върху факта, че на няколко места в експертизата се посочва, че същият резултат е виден и от представените годишни финансови отчети на дружеството за двата отчетни периода-наличието на загуба от основна дейност. В пледоарията си в хода на устните състезания пълномощникът на жалбоподателя анализира селектирани от него констатации на вещото лице, но пропуска да спомене, че на стр. 22 от експертизата конкретно е отразено как през процесния период действителните разходи /себестойността/ по представяне на наземни услуги от "Голдеър Хендлинг България" ООД, изчислени от експертизата на база на фактически обеми /реализирани полети/ 1. значително превишават изчисляваните от дружеството себестойности на самолет/полет; 2. превишават значително по- голямата част от договорените цени с авиопревозвачите. Според вещото лице средно- претеглената величина на отклонение за 2011 г. е -34% /по- ниска договорена цена/, а за 2012 г. - повече от -6% /по-ниска договорена цена/. Все от отговорите на вещото лице /задача 7 на стр. 35 е видно, че от създаването си през 2010 г. до момента "Голдеър Хендлинг България" ООД е постоянно на загуба, като регистрира печалба единствено през 2016 г. и 2018 г. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че във влезлите в сила решения на ВАС се съдържало "предположение" за наличие на цени под себестойност, като съображения за това бяха изложени по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. В този контекст е необходимо да се посочи, че продажбата на услугите на цени под разходите за тяхното предоставяне е и допълнително потвърдено от изслушаната в рамките на настоящото производство съдебно- икономическа експертиза, съществени акценти от чието експертно заключение бяха пресъздадени по-горе. По тези съображения, а и поради ирелевантността му към изхода на спора ще следва да бъде обсъдено като неотносимо още едно възражение на жалбоподателя, а именно, че "Голдеър Хендлинг България" ООД има налице бизнес план, който се изпълнява стриктно. Следва да бъде споделено становището на КЗК, аргументирано в писмения отговор на гл. юрк. Манолов, че осъществяването на състава на нарушение не може да бъде поставяно в зависимост от наличието на предварително одобрен модел на пазарно поведение, залегнал в търговската стратегия на стопанските субекти. В обобщение на всичко гореизложено, съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на елемента "продажба на цени под себестойност" от състава на нарушението по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Направеният от Комисията извод в тази насока е обоснован и законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Обоснован е и изводът, че са налице и другите два елемента - "значителни количества" и "продължителен период от време" от фактическия състав на нормата, като съображенията на съда за това са следните: Основан на данните по делото, в това число на доказателствата, анализирани от експертизата, изслушана по адм. д. № 16611/2013 г. по описа на ВАС, а също и на тези, допълнително ангажирани от "Голдеър Хендлинг България" ООД, подробно визирани в т. 22 от фактическите изводи на обжалваното решение, е изводът на Комисията, че са налице продажби на услуги на "значителни количества". Действително, както е приела и КЗК, в случая анализът на значителните количества включва съпоставка на броя на обслужените полети на цени под разходите за производство и реализация на броя обслужени полети от авиопревозвачите "Олимпик Еър"- Гърция, "Астра Еърлайнс" - Гърция, "Би Ейч Еър"- България, "Аерофлот - Руски Авиолинии"- Русия, "Севън еър" - Тунис, "Изи Джет Еърлайн"- летище Лутън, Лондон, "Катар Еъруейс"- Катар и "Търкиш Еърлайнс" - Турция, спрямо общия брой обслужени полети на летище София в периода 2011 г. - 2012 г. Този анализ и съпоставката на данните, които съставляват търговска тайна на дружеството, несъмнено показват високите дялове на показателя "обслужени полети" при финансови условия, които не покриват разходите на дружеството за предоставяне на услугата. Продажбите под себестойност са на "значителни количества", тъй като не става въпрос за изолирани, инцидентни продажби на услуги по наземно обслужване под себестойност, а се касае за сключени дългосрочни договори /за период от около 2-5 години/ за множество услуги по наземно обслужване с горните авиокомпании. Основателен е доводът на заинтересованата страна, поддържан в депозираните от пълномощниците й писмените бележки, че предвид дългия период на предлагане на цени под себестойност, дългия срок на договорите, сключвани от "Голдеър Хендлинг България" ООД с авиокомпаниите, както и големия брой авиокомпании, които са получавали комплексни услуги по наземно обслужване на цени под себестойност, следва да се счете, че изискването за "значителни количества" на предоставяните услуги е изпълнено. Що се отнася до елемента "продължителен период от време" от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, то обоснован се явява изводът на Комисията, че и той е изпълнен. КЗК правилно е отчела спецификата на предлаганата услуга и по- конкретно особеностите, свързани със сключването и изпълнението на договорите, както и обстоятелството, че договорите за наземно обслужване се сключват между операторите и авиопревозвачите обичайно за период от една до три и повече години. В случая Комисията е съобразила, че нелоялната ценова политика на "Голдеър Хендлинг България" ООД се практикува в период от две години, като, както бе посочено, не се касае за еднократно предлагане, а за тенденция и стратегия на оператора за поддържане и разширяване дела на сключените договори с авиокомпании в дългосрочен план на цени под себестойност. Обосновано КЗК е подложила на преценка срока на действие на сключените договори със седемте горепосочени компании, който именно е релевантният съобразно спецификата на предоставените услуги. Това е така, тъй като цената в тези договори остава непроменена за целия срок на договора и се отнася до цялото количество доставени услуги по него. КЗК обосновано е отчела още, че договорите, сключени с авиокомпаниите, включително договорените в тях цени, не могат да се променят едностранно през срока на тяхното действие на договора. Всичко това обосновано е мотивирало Комисията да приеме за установен и третият елемент от фактическия състав на приложимата правна норма. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не е налице нарушение, тъй като не е установено нито прекратяване на дейността на конкуренти, нито увреждане на тяхното финансово състояние или на техни интереси, т. е. няма установени настъпили вредни последици за тях. Вредоносният резултат не е елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Следва да бъде споделено приетото от КЗК, че предлагането на цени под разходите за производство и реализация за продължителен период от време оказва влияние върху търсенето на пазара и може да пренасочи клиентите към услугата, предлагана от "Голдеър Хендлинг България" ООД, като по този начин, в резултат на недобросъвестните действия на дружеството, конкуренцията на съответния пазар може да бъде изкривена. Отчитайки спецификите на последния, начина по който се сключват договорите за предоставяне на услугата наземно обслужване на летище София, ограничения брой оператори, които предоставят процесната услуга, КЗК правилно е счела, че чрез продължителното предлагане на цени под себестойност, се създава ценово предимство на дружеството пред неговите конкуренти, което е от естество да му осигури спечелването на повече договори с авиопревозвачи, като по този начин се създава възможност за изкривяване условията на конкуренцията между операторите на този пазар. Настоящият състав споделя извода на КЗК, че подобни нарушения като това, извършено от "Голдеър Хендлинг България" ООД като новонавлизащ участник на пазара с цел изграждане и стабилизиране на пазарни позиции, представляват сериозен риск за конкурентната среда и създават възможност за значително увреждане на конкурентните позиции на останалите действащи участници на пазара. С предлагането на процесните услуги на цени под разходите за производство и реализация, поведението на дружеството е в разрез с правилата на лоялната конкуренция, осъществено е в нарушение на въведената със специалната норма на чл. 36, ал. 4 ЗЗК забрана и е в състояние да пренасочи потребителското търсене поради наличие на ценово предимство, с което да доведе до нелоялно привличане на клиенти. По отношение твърденията за неправилно определена санкция: Същите са неоснователни. Преди всичко следва да се посочи, че неоснователно жалбоподателят поддържа, че КЗК е допуснала нарушение, като е определила санкцията върху оборота за 2015 г., а не върху оборота за 2016 г., която е годината, предхождаща постановяването на обжалваното решение, а именно 2017 г. В мотивите на решението е посочено, че "Голдеър Хендлинг България" ООД не е представило изготвен Отчет за приходите и разходите за цялата финансова година /към 31.12.206 г./, поради което и Комисията е съобразила последния годишен финансов отчет на дружеството към 31.12.2015 г., съгласно т. 17. 2. от Методиката за определяне на санкциите на КЗК. В обжалваното решение КЗК е квалифицирала нарушението като "не особено тежко" поради липса на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства. Наложената санкция е в размер на 2% от размера на нетните приходи от продажби на "Голдеър Хендлинг България" ООД. Вярно е, че съгласно Методиката 2% е максималният размер, който се налага за нарушения, които се квалифицират като "леки"- обстоятелство, на което се позовава заинтересованата страна. последното, обаче, не означава, че е безпредметно поддържаното в жалбата оплакване нарушението да бъде квалифицирано като "леко" с оглед налагане на санкция в по-нисък размер. Това е така, тъй като при кволифициране на нарушението като "леко" може да бъде определена санкция и в по - нисък размер от 2%. Независимо от това, съдът намира, че правилно Комисията е квалифицирала нарушението като "не особено тежко" по смисъла на т. 17а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, а не като "леко". Съобразно Методиката, "леки" са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията, като краткият период от време и минималните негативни последици следва да са проявени кумулативно. По- горе бе посочено, че нарушението в разглеждания случай е извършено през достатъчно дълъг период от време, който следва да бъде определен като продължителен. Наред с това, нарушението на "Голдеър Хендлинг България" ООД е сред тези, свързани с предлагане на услуги по цени, по- ниски от разходите за тяхната реализация, и като такова може да окаже значителен негативен ефект върху условията на конкуренция на съответния пазар, Противно на твърденията на жалбоподателя, настоящият състав счита, че не са налице смекчаващи обстоятелства, а изброените в жалбата обстоятелства са елементи от преценката за наличие на нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. Не е налице и "стандартен" размер на санкцията. Тя се определя от КЗК съгласно Методиката и при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, както е сторила Комисията в разглеждания случай. Комисията е отчела, че дружеството е нов участник, извършващ значителни инвестиции и търпящ трудности при навлизане на процесния пазар, което е рефлектирало върху конкретния размер на санкцията за "не особено тежко" нарушение. Съдът счита, че размерът на санкцията е справедлив и законосъобразно определен. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати релевираните с жалбата нарушения. Правните изводи на КЗК са обосновани и законосъобразни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК, на жалбоподателя не се държат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на ответната КЗК и заинтересованата страна "Суиспорт България" АД, във връзка със своевременно предявените от процесуалните им представители искания за присъждане на юрисконсултско, съответно - адвокатско възнаграждение. Последното, установено по представените по делото платежни документи, в размер общо на 4 083. 77 лв, във връзка със своевременно заявеното от жалбоподателя, възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде намалено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, и обстоятелството, че то е без определен материален интерес, до размера от 3 000 лв. Така, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на КЗК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, а на "Суиспорт България" АД- разноски за адвокатски хонорар в размер, намален от съда до 3 000 лв. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, вр. чл. 64, ал. 1 ЗЗК, Върховният Административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2