Решение № 14698 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2018 г.

Решение № 14698 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П., чрез проц. си представител адв. К. Й., против решение № 360/29.03.2018 г., постановено по адм. д. № 1071/2017 г. по описа на Административен съд С. област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение № 13502/07.11.2017 г., постановено по адм. д. 3392/2017 г. на ВАС е отменено решение № 45/25.01.2017 г., постановено по адм. д. № 743/2016 г. на АССО и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е на ЕТ "Х. -77-Х. Петрова" и е срещу заповед № 3 - 469 от 18.07.2016 г. на кмета на О. П., с която на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ е задължил жалбоподателя, в качеството му на възложител и изпълнител на обект: "Магазин за хранителни стоки", находящ се в общински терен № 23, УПИ I – обществено жилищно строителство, кв. 8, по плана на гр. П., съгласно договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 05.04.2002 г. доброволно и за своя сметка в срок от 30 дни от влизането в сила на заповедта да премахне описания обект: "Магазин за хранителни стоки", находящ се в общински терен № 23, УПИ I – обществено жилищно строителство, кв. 8, по плана на гр. П. като незаконен. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е преразказал подробно и обстоятелствено фактическата обстановка по делото, без обаче да изложи мотивирани правни изводи. Вместо такива е преразказано съдържанието на приложимите правни норми и е направена констатация, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице нарушение на предвижданията на ПУП и няма съществено нарушение на строителните правила и норми. Обосновка на волята си съдът не е положил усилия да направи. На осн. чл. 227, ал. 1 АПК настоящият съд следва да се произнесе с окончателно решение. Процесният магазин бил изграден въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя с издадено строително разрешение, протокол за строителна линия, одобрен проект от главния архитект на общината, виза за проектиране и удостоверение за въвеждане в експлоатация, като обектът функционира от 2008 г. и след въвеждането му в експлоатация не са направени никакви строителни изменения. Видно от съставен на 06.06.2016 г. констативен акт № 8 от комисия, назначена от кмета е, че едноетажната сграда представлява строеж от V категория и е с 52 кв. м. застроена площ, вместо разрешените по проект 40 кв. м., изпълнен е двускатен покрив с дървена конструкция в отклонение от одобрения инвестиционен проект, около магазина върху площ от 21, 39 кв. м. е изпълнена ивица от бетонови плочи, на северната фасада са изградени два броя стъпала, за които не е отстъпено право на строеж, изменени са размерите на всички външни и вътрешни стени, променено е вътрешното разпределение, променени са фасадите на сградата, като са изместени и променени размерите на прозорци и врати. Комисията е установила, че строежът е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, допуснато е нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ. От приобщената като доказателство СТЕ на вещо лице Цукева се установява, че са налице значителни отклонения, както от одобрените строителни книжа, така и от предвиденото петно, съгласно предвижданията на плана. Според вещото лице, съгласно издадената скица с виза от 16.05.2002 г. е допуснат за проектиране търговски обект – магазин за хранителни стоки, на един етаж до 40 кв. м., съгласно обозначеното петно. При реализиране на строежа е допуснато отклонение от издадената виза за проектиране, както по отношение на петното, така и по отношение на застроената площ. Според вещото лице са нарушени условията на суперфицията с около 12 кв. м., налице е отклонение от предвидената етажност и предвидените функционално свързани с предназначението на обекта помещения. Тези изводи се потвърждават и от тройната СТЕ, съгласно която съществуват отклонения от одобрения инвестиционен проект. Изводите дали тези отклонения са съставомерни е въпрос от правен характер и на него е следвало решаващият съд да даде обоснован отговор, вместо безкритично да ги приеме. В оспорената заповед и в актовете, въз основа на които е издадена и които са връчени на жалбоподателя се съдържат конкретни констатации и фактическо описание на несъответствията на строежа с действащия ПУП, виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж. Касателно отклоненията от одобрените инвестиционни проекти, представляващи нарушения на предвижданията на действащия ПУП, както и нарушенията на техническите правила и нормативи в строителството, санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания, заповедта препраща към констативния акт № 8 от 06.06.2016 г., констативния протокол от 28.01.2016 г. и изготвената извънсъдебна техническа експертиза от инженер - конструктор. Административният орган е приел, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и чл. 225, ал. 2, т. 3 при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и 4 ЗУТ. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че при реализиране на процесния строеж е допуснато отклонение от издадената виза за проектиране, както по отношение на петното, така и по отношение на застроената площ. За извършената промяна по време на строителството - нереализираните складови помещения на ниво сутерен, не е налице съгласуване, липсва такова и за изпълнените изменения, липсва и становище за противопожарна сигурност, т. е. хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Установява се по делото, че според предвижданията на ПУП е трябвало да се изгради сграда за обществено обслужване със застроена площ 40 кв. м. при отстояние 10 м. и 13 м. от съседните блокове. В отклонение от тези изисквания е построена сграда със застроена площ 52 кв. м. при отстояние 8, 71 м. и 13, 37 м., т. е. хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Установените отклонения от одобрения инвестиционен проект са съществени. Административния орган правилно е приложил материалния закон като е квалифицирал строежа като незаконен и разпоредил неговото премахване. Критерият за вида на допуснатите отклонения - съществени, респ. несъществени е визиран в ал. 2 на чл. 154 ЗУТ, като изхождайки от него и приетите СТЕ решаващият съд необосновано не е възприел допуснатите отклонения като такива по т. 1 и т. 4, ал. 2, чл. 156 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си АССО не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по приобщените като доказателства СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на грешни правни изводи. Постановеният административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1200 лева, доказани по своя размер. От ответника е направено възражение за прекомерност, което този съд не уважава като съобразява правната и фактическа сложност на делото, обема на правната помощ и броя на съдебните заседания. Извършена е обемна работа, представени са обосновани и подробни правни становища. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав