Решение № 5091 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15145/2009 г.

Решение № 5091 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15145/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец "Марин Рачев - Менсъл", съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" № 25 срещу решение № 1198 от 23.09.2009 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 656/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение. Съдът необосновано е приел, че административният орган е определил времето, необходимо за проверка на пълначната станция. Посоченото в оспорения акт - "до извършване на периодичен преглед с изпитване", не означава определяне на срок за извършване на проверката, а представлява възможност за субективно упражняване на правомощията на административния орган в нарушение на икономическите интереси на търговеца. Съдът неправилно е приел, че определеното време за проверка е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Счита, че оспореният акт е постановен в нарушение на целта на закона и административният орган е упражнил правомощията си в нарушение на чл. 6 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор", гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съдът е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган правилно е установил релевантните факти и въз основа на това е направил материално законосъобразни изводи. При безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове законосъобразно административният орган е постановил принудителна административна мярка - спиране от експлоатация на пълначната станция до извършване на периодичен преглед с изпитване. Срокът, за който е спряна станцията е преценка по целесъобразност на органа, която не подлежи на съдебен контрол. Тези изводи на съда са правилни. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на правило установената фактическа обстановка съдът е направил верни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) ползвателят на съоръжение с повишена опасност е длъжен да не допуска експлоатацията му, ако не е извършен периодичен технически преглед по закона или по наредбите по прилагането му. Безспорно по делото е, че процесната пълначна станция е съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от ЗТИП. Безспорно е също така, че издадената в съответствие с чл. 31, ал. 1 от ЗТИП Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (Наредбата), забранява, в чл. 114, ал. 2, т. 2, на ползвателя на газово съоръжение да го експлоатира, ако не е извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1 от същата. Не се спори, че жалбоподателят има качеството на ползвател по смисъла на т. 9 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗТИП, както и по факта, че от първоначалния преглед на съоръжението - с дата 05.09.2000 г., до датата на издаване на оспорвания акт - 13.03.2009 г., не е извършван периодичен преглед, т. е. определените в чл. 194, ал. 1, т. 2 от Наредбата осем години са изтекли преди половин година. При така установените безспорни обстоятелства по делото съдът правилно е приел, че жалбоподателят, в качеството си на ползвател на газово съоръжение, го е експлоатирал без на същото, в искания от закона осем годишен срок, да е извършен задължителния периодичен технически преглед. При установеното нарушение на законовите разпоредби за безопасна експлоатация на газовото съоръжение и в изпълнение на правомощията си по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗТИП във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5 от Наредбата законосъобразно административният орган е наложил принудителната административна мярка. Единственото възражение на жалбоподателя за неправилност на съдебното решение, а и за незаконосъобразността на оспорения акт, е срока, за който е спряно съоръжението. Този негов довод е неоснователен. Жалбоподателят е този, който не е спазил изискванията на закона и не е уведомил в искания от закона срок компетентните органи за изтичането на срока по чл. 194, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Ако той беше изпълнил задължението си и беше уведомил своевременно органа за необходимостта от извършването на периодичната проверка, то същата вероятно би отнела твърдяното от него време, тъй като би била насрочена предварително за точно определен ден и час. Касаторът не е изпълнил това свое законово задължение и в настоящото производство претендира права от собственото си виновно поведение. Общ принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Доводите на касатора за нарушаване на принципа на съразмерност и твърденията му, че органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо са лишени от основание. Процесното съоръжение е такова с повишена опасност. Въведените от законодателя изисквания за експлоатацията му са установени с цел да се гарантира живота и здравето на хората и опазването на околната среда. Този изключителен обществен интерес е основанието законодателят да забрани експлоатацията на съоръжения, на които не е извършен предвидения в нормативния акт периодичен преглед. Именно този преглед е юридическият факт, който поражда субективното право на касатора да експлоатира съоръжението и липсата на който поражда задължението на компетентния орган да спре експлоатацията му. С оглед на това законосъобразно административният орган е спрял съоръжението до настъпването на правно релевантния факт. Кога ще настъпи този факт е въпрос на фактически действия на заинтересованото лице и на компетентния орган, но не е въпрос на законосъобразността на акта. Ако касационният жалбоподател счита, че административният орган, след като е бил надлежно сезиран, не е изпълнил в срок дължимото фактическо действие - проверка на съоръжението, то той е следвало да оспори неговото неоснователно бездействие по реда на чл. 256 и 257 АПК. Видно от изложеното съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд