Решение № 349 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г.

Решение № 349 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд от 30.10.2009 г. по гр. д. № 306/2009, с което е отменено частично решението на Кърджалийския районен съд от 24.07.2009 г. по гр. д. № 497/2009 като са уважени предявените искове за признаване на уволнението с акт № 14/13.02.2008 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства. По поставения въпрос едни съдилища приемат, че работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст само когато работникът е придобил това право през времето на съществуването на трудовото правоотношение. Ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника преди началото на трудовото правоотношение, работодателят не може да прекрати трудовия договор на това основание - то се е осъществило вън от трудовото правоотношение и е било известно на работодателя при назначението. Други съдилища приемат, че работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение, но това важи след приемането на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ДВ, бр. 46 от 2010 г. в сила от 18.06.2010 г.), с което изрично е уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С възприемането на това ново основание за уволнение се туря край на съществувалата преди това изменение на закона задължителна съдебна практика в решенията на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по чл. 290 ГПК по гр. д. № 381/2009 и 1739/2009, че само придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с акт № 14/13.02.2009 поради придобиването от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което право работникът е придобил и упражнил на 29.06.2007 г. - преди сключването на трудовия договор на 2.07.2007 г. и това обстоятелство е било известно на работодателя. Правилно въззивният съд е приел, че преди 18.06.2010 г. работодателят е имал правото да прекрати трудовото правоотношение само с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при съществуването на трудовия договор. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касацията В. О. Й. следва да бъдат присъдени 300,00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение