Решение № 10504 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2013 г.

Решение № 10504 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2013 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" против решение № 856 от 23.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2134/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Изложени са възражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът развива подробни доводи за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прави искане за отмяната му и за постановяване на акт, с който жалбата да бъде отхвърлена или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Рамадан Байрам Кадиш чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение в писмена защита. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съдът отменя Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32430 от 28.07.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), с който по отношение на Рамадан Каиш е установена недължимо платена сума в размер на 13 617,42 лв. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/130709/36682 за 2009 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически основания, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на земеделския производител за започналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което е лишен от възможността да участва в него и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Достига до извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и това основание отменя оспорения акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на фактически основания в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Актът за установяване на публично държавно вземане е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква актът да е мотивиран, т. е. да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Обосновано съдът приема, че в случая фактическо описание на основанието на оспорения акт липсва. Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол (ИСАК), кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 и № 479/2008 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. В случая административният орган се позовава единствено на новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази при извършваните от нея административни проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, както и установено недължимо плащане за двойно заявените площи, в резултат на което е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 13 617,42 лв. се явява недължимо изплатена. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техния размер по отношение на този земеделски производител; не са посочени конкретните причини, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Действително мотивите могат да се изложат, както в акта, така и отделно от него. В случая обаче фактическите основания за издаването му не се съдържат и в други документи от административната преписка съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства, вкл. чрез назначаване на съдебно - техническа експертиза. Посочването на релевантните за издаването на акта факти за първи път в съдебната фаза на производството е недопустимо. По тези съображения настоящият състав намира за неоснователно направеното и в касационната жалба възражение за спазване изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт. Правилно съдът приема, че наред с констатирания порок във формата на АУПДВ, при постановяването му са допуснати и други нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Нарушени са императивните изисквания на чл. чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не уведомява земеделския производител за започване на производството по издаване на акта, като по този начин не му осигурява достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, въз основа на която извършва преценката си за наличието на недължимо платени суми и техния размер, лишава го от възможност да участва в административното производство, да присъства при извършените кръстосани проверки през м. декември 2010 г., респ. да бъде уведомен за резултатите от тях, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита. Отделно от това административният орган не събира служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт, а цели мотивирането му чрез събиране на такива едва в съдебното производство. Изложените в тази насока съображения в обжалваното решение напълно се споделят от касационната инстанция. В съответствие с установените по делото факти е направеният от съдебния състав извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалния закон. Безспорно е установено, че ответникът в настоящото производство получава определената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане през 2009 г. е извършена административна и теренна проверка. Към този момент административният орган констатира, че при разрешаването за оторизиране на сумите за подпомагане за 2009 г. са налице условията за тяхното определяне за бенефициента съобразно размера и вида на заявените от него площи с изключение на БЗС с идентификатор № 58857-24-5 с площ 5.53 ха. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията за подпомагане на кампания 2009 г. в ИСАК съществува създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4ЗПЗП. В случая едва при допълнителна административна проверка от РА, извършена през м. декември 2010 г., която е предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден оспореният АУПДВ. След извършен анализ на действащата към момента на постановяване на акта правна уредба на общностното и вътрешното право, първоинстанционният съд обосновава извод за приложимост на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми по § 1 не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. С оглед данните по делото правилно съдът приема, че в случая не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да въвежда в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Касаторът не представя доказателства за предприетите от него действия относно установяване верността на констатираните несъответствия и причините, довели до тях. Доколкото Рамадан Кадиш не е уведомен за провеждането на последващата административна проверка, не участва в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият по никакъв начин не може да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като заявителят не действа недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то получените субсидии не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. По изложените съображения възраженията на касатора за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на обжалваното решение също е неоснователен. Правните изводи на съда са съответни на събраните по делото доказателства и напълно се споделят от настоящия състав. Релевантните факти са правилно установени и обосновават заключение за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда са направени в резултат на проверка на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 2 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на анализ на относимите доказателства и след обсъждане доводите на страните, поради което възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила не се споделя от касационната инстанция. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,