Решение № 7748 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2017 г.

Решение № 7748 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., подадена от пълномощник, против решение № 32 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 664/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 386/06.10.2016 г. по преписка № 256/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено по отношение на Е. С. М., че с прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 116-ЧР-Д/27.02.2015 г. и заповед № 296-ЧР-Д/25.04.2016 г. за длъжността специалист "Човешки ресурси" в направление "Култура" на община Б. е извършена от работодателя община Б., представлявана от кмета, дискриминация по смисъла на § 1, т. 7 от ДР във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител счита, че касационната жалба е неоснователна. О. Е. М. не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните за спора факти, обсъдил е доказателствата и възраженията на страните, и е приложил правилно относимата правна уредба. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че решението е постановено от компетентния орган, в предписаната писмена форма и е надлежно мотивирано с изложените в него фактически и правни съображения. Съответни на закона са изводите на КЗД, че неколкократното незаконно отстраняване на М. от заеманата длъжност, включително с последните две заповеди от 27.02.2015 и 25.04.2016 г. представлява неблагоприятно третиране и дискриминация по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., основана единствено на личното й положение. Няколкократно в рамките на три години работодателят на М. в лицето на кмета на община Б. е прекратил професионалната й кариера и е ограничил възможностите й за достъп до трудова заетост и реализиране на доходи. Според съда хронологията на събитията налага извода, че работодателят трайно и целенасочено е целял прекратяване на трудовото правоотношение на служителката, която е с дългогодишен стаж в общината. Неговото поведение е тенденциозно, защото въпреки съдебните решения, с които са били отменени заповедите за уволнение на М., след възстановянето й е последвало ново уволнение, било поради липса на изискуема се квалификация с промяна в длъжностната й характеристика, било поради съкращаване на щата. Правилно съдът е приел също, че работодателят не е представил доказателства по делото, че не е нарушил принципа на равно третиране съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. Напротив, доказано е, че М. е била поставена в условия на неравно третиране в сравнение с останалите служители със сходни трудови функции на заеманата от нея длъжност. Предвид извършения обстоен анализ съдът правилно е приел за законосъобразно решението на КЗД в тази му част. В частта относно наложената на общината имуществена санкция решението на КЗД противоречи на закона, поради което законосъобразно е отменено от съда, като е влязло в сила. Касационният състав споделя изложените от административния съд мотиви и неоснователни са твърденията в жалбата, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на представителя на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и община Б. следва да се осъди да заплати на комисията сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,