Решение № 11221 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2019 г.

Решение № 11221 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 5582/27.09.19 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5984/19 година. С обжалваното решение КЕВР е осъдена да заплати на Е. Кръстев сумата от 9765, 33 лева, представляваща обезщетение за цялото време, през което Е. Кръстев не е заемал държавна служба в резултат на отмяната от съда на заповед № 118/22.07.2014 г., издадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която на Е. Кръстев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заемната от него длъжност главен експерт в главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, заедно със законната лихва, считано от 21 септември 2016 г. до 21 ноември 2016 г. и КЕВР е осъдена да заплати на ищеца разноски за съдебното производство в размер на 1000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. Кръстев оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 01.11.19 година. Иска се отхвърляне на касационната жалба с произтичащите от това последици. Претендира деловодни разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение, е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното: Производството пред АССГ по спора е второ по реда си, след отмяна от ВАС на първоначално постановеното по спора съдебно решение и връщане на делото на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, АССГ е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 104, ал. 1 ЗДСл. за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконосъобразно уволнение, извършено със заповед от 22.07.14 г., ведно със лихва за забава върху него за периода от 21.09.16 г. до 21.11.16 година. Съдът е установил, че ищецът е бил незаконосъобразно уволнен от ответника, като заповедта за това е отменена с влязло в сила на 15.03.16 година съдебно решение. Установено е, че ищецът е възстановен на работа на 29.03.16 г., както и че за периода от уволнението му до възстановяването му на работа не е заемал длъжност по служебно правоотношение и по трудов договор. При тези данни, съдът е преценил, че искът по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е доказан по своето основание. По отношение на размера на иска, съдът е съобразил основната месечна заплата на ищеца, с която той е възстановен на работа през м. март 2016 г., а именно 1600 лева, при което е изчислил размера на обезщетението, представляващо 6-месечни основни заплати, на сумата от 9600 лева, която е и присъдена със съдебното решение. В мотивите си, съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установявало ищецът през този период да е получавал обезщетение за безработица. Също така, съдът е посочил разпоредбата на чл. 54е, ал. 2 вр. с ал. 1 КСО, според която в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, осигурителят е длъжен да представи документи за това в ТП на НОИ, като изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение. Въз основа на тази разпоредба, съдът е стигнал до извода, че първо се изплаща обезщетението, след което възниквало основанието за връщане на обезщетението за безработица. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забава, съдът го е преценил като основателен. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата му по делото, присъждайки го като разноски в пълен размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Административният съд, при определяне на периода, за който се претендира обезщетението е обвързан от указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 8060/29.05.2019 г. по адм. д. № 770/18 година, в което като такъв е посочен шестмесечният период с начална дата - тази на прекратяване на правоотношението. Тоест, макар и периодът, за който е присъдено обезщетението да не е нарочно индивидуализиран в обжалваното решение, той става ясен от отменителното решение на ВАС, с което делото е върнато на АССГ за ново разглеждане. Изчислен по начина, указан в решението на ВАС процесният период на обезщетението е от 23.07.14 г. до 23.01.15 година. Първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението. Съдът е приложил правилно материалния закон - чл. 104, ал. 1 ЗДСл като за определяне на размера на обезщетението е взел предвид размера на основната заплата, с която ищецът е възстановен на работа през месец март 2016 година. Месец март 2016 г. е и месецът, в който е влязло в сила решението на съда, с което уволнението на ищеца е отменено като незаконосъобразно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не бил взел предвид и не е обсъдил довода му, че през периода 15.03.2016 г. -15.09.2016 г. ищецът бил получил обезщетение за временна неработоспособност. Посоченият от КЕВР период, през който е получено обезщетението за временна неработоспособност е извън исковия период, поради което липсата на мотиви от първоинстанционния съд по този довод на КЕВР, не влияе на правилността на постановеното решение, тъй като наведеният довод е ирелевантен за спора. Неоснователно е възражението на касатора, че лихвата за забава следва да се присъди от завеждането на исковата молба, а не от по-ранен момент. Първоинстанционният съд подробно се е обосновал относно първоначалния момент на периода, от който се присъжда лихвата за забава. По делото се намира молба от Кръстев до председателя на КЕВР (лист 11 от делото пред СРС), входирана в комисията на 21.09.2016 г., с която наред с друго, председателят на комисията е поканен за изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В тази молба, макар и обезщетението да не е определено като размер, е било определяемо, тъй като Кръстев е посочил основната заплата въз основа на която иска да му се изплати обезщетението. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е преценил, че именно от момента на поканата, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на претендираното обезщетение. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно определен размер на разноските, които се следват на ищеца в първоинстанционното производство. Основателна е преценката на съда, че заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1000 лева не е прекомерно, тъй като се доближава до минималния размер - 818, 25 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд