Решение № 1342 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба, подадена от Агенция за хората с увреждания, чрез процесуален представител против решение 9950/26.06.2024г., постановено по адм. д. 2359/2024г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на Дента Кон ЕООД, гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000 лв от отменено НП 107/0023-4360 / 23. 07. 2018 г. на изп. директор на Агенцията за хората с увреждания, ведно с лихва за забава в размер на 2243,38 лв за периода от 21.02.2022 г. до 02.02.2024 г., както и разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради недопустимост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че делото е заведено срещу ненадлежен ответник, поради което е следвало да бъде прекратено. Посочва, че неправилно съдът е приел, че по делото са доказани всички предпоставки за основателност на исковата претенция по чл. 1 ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Дента кон ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Агенцията за хората с увреждания е осъдена да заплати на Дента Кон ЕООД, гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000 лв от отменено НП 107/0023-4360 / 23. 07. 2018 г. на изп. директор на агенцията /НП/, ведно с лихва за забава в размер на 2243,38 лв за периода от 21.02.2022 г. до 02.02.2024 г.. От фактическа страна съдът е приел, че с НП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на ДентаКон ЕООД. Тази сума е изпратена за събиране и прихваната с Акт за прихващане или възстановяване П-16001620118498-004-001 / 27. 07. 2020 г. на ТД на НАП Пловдив, без НП да е влязло в сила. Впоследствие, с влязло в сила на 21.02.2022г. решение НП е отменено. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките на чл.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на касатора, предвид отмененото наказателно постановление и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с него имуществена загуба за ответното дружество. По тези причини е постановено осъдителното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Постановено е срещу надлежен ответник, правилно определен, предвид основанието и петитума на исковата молба. Съдът надлежно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е постановил основано на житейската и правна логика съдебно решение в съответствие с материалния закон. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. В случая наличието на тези предпоставки е доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Налице е незаконосъобразно наказателно постановление, което формира първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Това НП, което е отменено с обратна сила със съдебно решение, не може да породи законосъобразни правни последици, а още по-малко да бъде законосъобразно изпълнено. Обстоятелството, че изпълнението е осъществено от НАП, не прекъсва причинно-следствената връзка между НП и понесената имуществена загуба. Причинно-следствената връзка е пряка не само когато липсва действие или събитие по хода на причинно-следствената верига, което да я прекъсне, а и когато е налице определено действие или събитие, което не е от естество да я прекъсне. Такова действие или събитие е нормалното, естественото и предвидимо развитие на действителността, променена от правопораждащия факт. В случая, ако наказателното постановление не беше изпратено за изпълнение от страна на касатора, НАП нямаше да пристъпи към събирането на имуществената санкция. Следователно, налице са всички елементи, необходими за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Като е съобразил тези обстоятелства, АССГ правилно е осъдил агенцията да заплати съответно обезщетение и лихви за забава. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие, са в размер на 1500 лева, заплатени в брой. От стана на процесуалния представител на НАП е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Уговореният и заплатен хонорар е справедлив и съответства на положения от адвоката труд по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение