Решение № 11946 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от юрк. Зарева, срещу решение 18806/02.06.2025 г., постановено по адм. дело 9408/2023 г. по описа на Административен съд София град в съответните отменителна и изменителна части. В отхвърлителната му част решението на Административен съд София - град е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С писмена молба от 08.07.2025 г., озаглавена Допълнение към касационна жалба , от касатора е направено уточнение по отношение на обжалваната част от решението и са развити съображения за неправилно приложение на нормите на чл. 28, ал. 2, т. 2 и чл. 18 ЗДДФЛ. Отправено е искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на ново по същество, с което ревизионния акт (РА) да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован. Претендира присъждане на деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и внесената такса за касационно обжалване. Ответникът С. С. Т., чрез адв. Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в хода на делото и моли съдебното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.10.2025 г. и молба-списък на основание чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА 22221322001253-091-001/06.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на С. Т., при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 456,86 лв. - главница и законна лихва в размер на 264,40 лв., за 2017 г. в размер на 2 126,23 лв. главница и 1 071,83 лв. лихва, за 2018 г. в размер на 10 907,17 лв. главница и 4 391,55 лв. лихва; както и годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 657,75 лв. - главница и 398,27 лв. - лихва, за 2017 г. в размер на 324,18 лв. главница и 166,12 лв. лихва, за 2018 г. в размер на 499,97 лв. главница и 201,34 лв. лихва, за 2019 г. в размер на 7 917,05 лв. главница и 2 383,26 лв. лихва, за 2020 г. в размер на 14 662,70 лв. и 2 927,14 лв. лихва. Установяванията на първоинстанционният съд по фактите обхващат констатираните от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК (неподаване на декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и данни за укрити приходи/доходи), водещи до невъзможност облагането да бъде извършено по общия ред. За ревизирания период от 2016 г. до 2020 г. С. Т. е местно лице за данъчни цели съгласно чл. 4 ЗДДФЛ и задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от източници в България и от чужбина. Като данни за получавани доходи по трудови и извънтрудови правоотношения през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ревизираното лице е получавало единствено инвалидна пенсия и социални помощи. След съпоставка на информацията ревизиращият екип е приел, че субектът е осъществявал стопанска дейност, получавал е преводи по разплащателни сметки в различни банки и е извършил конкретни разходи, обобщени в табличен вид в РД - за издръжка и живот, за придобиване и подобрение на недвижимо имущество, за ремонт на превозни средства и пътувания в чужбина и др. Резултатите от извършените насрещни проверки на дружествата Норитакрис ЕООД и Алфа медикъл ЕООД са описани в решението. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), разпитан е като свидетел В. С. Х. и са приети електронните изявления за изплатени суми към С. Т. от Еконт експрес ООД писмо-отговор от 05.11.2024 г. Заключението на вещото лице по ССЕ е приобщено към доказателствата в с.з. на 14.10.2024 г. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и след задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при ревизията са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. Крайното заключение за частична незаконосъобразност на РА е обосновано от първоинстанционния съд с разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ и преценката на събраните доказателства. Според мотивите в съдебното решение, в случая са налице основанията за приложение на особения ред по чл. 122, ал. 1 ДОПК. На следващо място е съобразено приложеното Експертно решение на ТЕЛК 0609/058/01.04.2021 г., при СБАЛОЗ Професор доктор М. М. София, с което е определена 76% трайно намалена работоспособност и начална дата на инвалидизиране 15.05.2016 г. Тъй като същото не взето предвид при издаването на процесния РА, решаващият съд е направил отделни изчисления на общите годишни данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и на годишните основи за доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. , като е намалил всяка от тях със сума в размер на 7 920 лв. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно като краен резултат. Преди да бъдат обсъдени оплакванията по същество е необходимо да се внесе уточнение във връзка с обективните предели на правния спор в случая. Първоинстанционното решение се оспорва изцяло в съответните отменителна и изменителна части съгласно касационната жалба от 23.06.2025 г. от процесуалния представител на касатора. Извършеното процесуалното действие е редовно с оглед на приложеното пълномощно ВК-0001-154/29.05.2025 г. към жалбата (л. 10 от делото). Правото на касационна жалба, като субективно материално право, се упражнява от неговия носител или от надлежно упълномощено лице в съответствие с разпоредбите на чл. 17 АПК и чл. 32 чл. 36 ГПК, приложими в данъчния процес на основание § 2 ДР ДОПК. По силата на чл. 34, ал. 1 ГПК общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. В конкретния случай, представеното по делото пълномощно е общо, подписано е от страната по делото и съдържа изявление за упълномощаване на юрк. В. А. З. да представлява директора на Дирекция ОДОП София пред всички съдилища, образувани във връзка с актовете и действията на органите по приходите в ТД на НАП, които са в обхвата на дирекция ОДОП София, както и да подава касационни жалби. Процесуално недопустимо е с подадената от пълномощника молба от 08.07.2025 г., неточно озаглавена Допълнение към касационна жалба , да бъде извършено съдопроизводствено действие, представляващо разпореждане с предмета на делото. За последното юрк. Зарева не е изрично упълномощена съгласно правилото на чл. 34, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното се явява неоснователно направеното искане изменение на размера на дължимата/внесена такса за касационно обжалване и възстановяване на сумата от 366,86 лв. По същество: Основателни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 2 и чл. 18 ЗДДФЛ към безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Според чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа по ал. 1 се намалява с разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение по чл. 18, ал. 1, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението - за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. Съвкупната и обективна преценка на събраните доказателства сочи, че по надлежния процесуален ред в хода на съдебното производство са опровергани единствено констатациите в РА/РД във връзка с представеното експертно решение на ТЕЛК 0609/058/01.04.2021 г. В резултат от игнорирането му при издаването на процесния РА са определени неправило задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и частично за годишен и авансов данък на ЕТ за 2016 г. Административният съд не е възприел заключението по задача 4 от ССЕ и в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е редуцирал данъчните основи и дължимия данък за останалите ревизирани периоди. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в тази част и отхвърляне на жалбата на С. Т. срещу РА Р-22221322001253-091-001/06.04.2023 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София, по отношение на определените данъчни задължения по чл. 28, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер над 124,89 лв. главница и изцяло за 2017 г. и 2018 г. (респ. 324,18 лв. главница и 499,97 лв. главница), ведно със съответните лихви за просрочие. В останалата част съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Мотивите по предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. С оглед на така приетото от касационната инстанция, претенцията на процесуалния представител на НАП за разноски пред първата съдебна инстанция е основателна и в полза на приходната администрация следва да бъде присъдена допълнително сумата от 439,21 лв. - юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК. В касационната жалба погрешно се твърди обаче, че с обжалваното съдебно решение директорът на Дирекция ОДОП София е осъден да заплати на С. Т. разноски в размер на 1 372 лв. (определено след приспадане). Предвид крайния изход на спора следва да бъдат разгледани претенциите на двете страни за присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК същите се дължат съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част на жалбата. Претенцията на касатора ДД ОДОП София е частично основателна (касационната жалба е уважена частично), или такива следва да бъдат определени в размер на 125,64 лв., върху юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и държавната такса за касационно обжалване в размер на 378 лв. На С. Т. се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1 125 лв. при съобразяване на фактическата сложност на делото и процесуалната активност на страната, както и предвид заплатеното възнаграждение по приетия договор за правна защита и съдействие от 20.10.2025 г.. По компенсация НАП за двете съдебни инстанции следва да бъде осъдена да плати разноски на С. Т. в общ размер на 560,15 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,