Решение № 3373 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2015 г.

ВАСV отделение20.03.2017 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. А. П. с искане за допълване на решение № 12812/28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7363/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3373 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Д. А. П. с искане за допълване на решение № 12812/28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7363/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Моли съдът да се произнесе с допълнително решение, с което да обезсили постановеният съдебен акт. Ответникът не е взел становище по искането за допълване на съдебното решение. Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, приема, че искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая посочените предпоставки не са осъществени. С решението, чието допълване се иска, съставът на Върховния административен съд, пето отделение, се произнася по касационните основания за отмяна на № 56 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 611/2014 г. по описа на Административен съд град - Д., с което е отхвърлена жалбата на Д. А. П. против решение № 349/26.09.2014 г. по преписка № 256/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с което е установено, че с решение рег. № 1545/4.04.2012 г. на комисията, определена в заповед рег. № К-2565 от 6.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи относно обявяване на конкурс за постъпване на държавна служба в МВР не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация по отношение на Пеев. Касационният състав е констатирал, че оспореното решение е постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оставя в сила решението на първоинстанционния съд. По този начин е налице произнасяне по цялото искане, с което е сезиран, съобразно предмета на първоинстанционния съдебен акт. С това предметът на касационна проверка е изчерпан, поради което искането за допълване се явява неоснователно. Твърдението, че по отношение на отделни доводи съдът не е изложил мотиви не съставлява наличие на непълнота, което да обуславя изготвяне на допълнително решение. Не се касае за непълнота в този смисъл, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви по конкретни възражения при формирана воля на съда по всяко касационно основание. Освен това предмет на допълване е диспозитива на съдебното решение, а не мотивите, които не са част от решението (чл. 172, ал. 2 АПК). В случаите на непълнота се има предвид непроизнасяне с диспозитива на съдебния акт. По настоящото производство произнасянето съответства на исканото в жалбата, а именно проверка на наличие на касационни основания за неправилност. По същество се иска преразглеждане и решаване на спора отново в аспекта, претендиран от молителя като се промени резултата по делото. Това е недопустимо, тъй като решението на ВАС е окончателно и спорът не може да се пререшава, което се цели с молбата за допълване. Твърденията, че е налице нарушаване на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи също е неотносими към искането за допълване на решението. Цитираната разпоредба гарантира право на справедливо и публично гледане на делото на всеки гражданин от независим и безпристрастен съд, поне на една съдебна инстанция. На молителя е гарантиран такъв процес на две съдебни инстанции, поради което няма налице нарушаване на разпоредбата от Конвенцията. Обстоятелството, че касаторът не е доволен от резултата на съдебния акт, не е елемент от гарантираното му право на справедлив съдебен процес. С. решение се ползва със сила на присъдено нещо и съдът няма правомощия да преразглежда правния спор, каквото по същество иска молителят. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2