Решение № 11775 от 19.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Антонов, представен от адв. Е. Писков, срещу решение 118/25.02.2022 г. на Административен съд Хасково по адм. д. 889/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-16002620006810-091-001/26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване на предпоставките за реализиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Отрича да е извършил действия на имуществено разпореждане засягащо погасяването на публични задължения на дружеството, което е управлявал и представлявал наред с друго лице до 15.09.2016 г. Получаването на определени суми, наредени от името на дружеството за изплащане на дивидент; действията по анулиране на фактури обусловило резултат данък за внасяне по ЗДДС и приемането на решение от общото събрание на дружеството за разпределяне на дивидент не сочели на недобросъвестно поведение, представляващо основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за платено адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Адм. съд Хасково ревизионен акт е осъществена по отношение на Д. Антонов отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на "Кибела - 83" ООД за ДДС за данъчен период м. 08.2016 г. в размер 119 524.58 лева и за лихви за забава в размер 53 175.42 лева. Според органите по приходите Д. Антонов и Д. Антонова са били съдружници с равни дялове и управители на Кибела 83 ООД от 16.01.2009 г. до 15.09.2016 г., когато е вписана промяна в обстоятелствата във връзка с договор от 10.09.2016 г. за продажба на дружествените им дялове на А. Желев. По СД за м. 08.2016 г. дружеството има резултат данък за внасяне 239 049.16 лева, като към датата на издаване на РА на 26.05.2021 г. задължението не е погасено и лихвата върху него към датата на издаване на РА е 114 271.83 лева. По тезата на органите по приходите макар и да не били управители на дружеството от 16.09.2016 г. Антонови са имали представа, че ще възникне задължение за данък за внасяне в определен размер за д.п.м. 08.2016 г., предприели са действия на разпореждане с дружествените си дялове и са наредили плащания общо за 345 400 лева в периода 16-19.09.2016 г. от сметка на дружеството в своя полза вместо с тези средства да се погасят задълженията на търговеца. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е приел за осъществени предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Субектът на отговорността бил управител на задължено юридическо лице към момента, за който са установени публичните задължения. Задълженията били установени с РА, както и с декларации по ЗДДС и ЗДДФЛ. Извършените след вписването на новия управител четири броя плащания в полза на Антонов сочели на неговата недобросъвестност, доколкото към този момент у него съществувало познание за възникването на публични задължения и съзнателното им непогасяване. Възникването на задължения за ДДС е обвързано с извършено с протоколи от 01.08.2016 г. анулиране на фактури, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и с включването на тези фактури в дневника за покупките със знак минус. В същото време на 20.08.2016 г. общото събрание на дружеството взело решение за разпределяне на дивидент и преводите са направени преди Антонов да върне на банката токън устройството на 19.09.2016 г. Отговорността на жалбоподателя не се изключвала от обстоятелството, че не е управител към момента на плащанията, тъй като новият управител не е можел да ги извърши. Разпореждането със средствата на дружеството намалили неговото имущество. Съществувала каузална връзка между поведението на управителя, който не е имал това качество към момента на плащането, и невъзможността да се погасят ликвидни и изискуеми задължения на дружеството. Решението е неправилно. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В приложимата по време редакция на ДОПК /до новелата от ДВ бр. 63 от 2017 г./ възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/. В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаването на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима е хипотезата на плащане на дивидент. Недобросъвестността предполага наличие на представи за съществуването на представи за непогасени публични задължения на главния длъжник у извършващия плащането. Обратно на приетото от първостепенния съд особеното качество на субекта на имущественото разпореждане трябва да се свои към момента на акта на разпореждане, а не към тези на възникване или установяване на задълженията на главния длъжник. Това следва от изискването на чл. 19, ал. 2 ДОПК третото лице да е действало в качеството си на управител при недобросъвестното извършване на плащанията. Основание за отговорността не е връзката на поведението на третото лице с източника на публичното задължение, а ефектът от това поведение за имуществото на задълженото лице и погасяването на задълженията му. Антонов не е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Кибела - 83 ООД, възникнали за д.п.м. 08.2016 г., тъй като в този период е бил управител на задълженото лице, но не е имал това качество при извършването на намаляващите имуществото на главния длъжник плащания на дивидент. Без да е трето лице за целите на отговорността по чл. 19 ДОПК, осъществяването по отношение на него на тази отговорност с обжалвания РА е неправомерно, а отхвърлянето на оспорването му срещу него с първоинстанционното решение неправилно. Дължима е отмяна на обжалвания съдебен акт и на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в общ размер 6 853 лева, от които 1 025 лева за първоинстанционното и 5 828 лева за касационното съдебно производство. Неоснователно е искането на повереника на ответника по касация за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта им за платеното адвокатско възнаграждение. Платеното от касатора възнаграждение за адвокат надвишава незначително минималните размери по приложимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г. разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е далеч под размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 88/2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение