Решение № 314 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5195/2015 г.

Решение № 314 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5195/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Разложки районен съд по гр. д. № 701/11 г., постановено по иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и потвърдено с окончателното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 1033/12 г. от 11.02.13 г. Отмяната се иска на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 и 5 ГПК. Ответниците по молбата Н. В., Ф. М. и И. М. я оспорват като недопустима и неоснователна. По допустимостта на молбата ВКС се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Приел е, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане, като ВКС следва да се произнесе с решение за наличието на сочените от молителя и оспорени от ответниците основания за отмяна. ВКС на РБ, след като разгледа молбата за отмяна намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е отхвърлен искът на молителя Г. В. срещу И. М., Набие В. и Ф. М. за признаване за установено на осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че наследодателката на ищеца Надежда В. е собственик на основание наследяване и давностно владение на ливада с площ от 12 дка, в м. "Т.", в землището на [населено място], при посочени в решението съседи, към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Молителят твърди, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е основано на неистински документ по см. на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - представеният по делото договор за продажба на недвижим имот от 25.10.1952 г., с който владението на имота е предадено на наследодателя на ответниците. Твърдяната неистинност на документа по чл. 303, т. 2 от ГПК, обаче, следва да е установена по надлежния ред с влезли в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК - р. по гр. д. № 200/15 г. на второ г. о., по гр. д. № 2519/15 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.. Молителят не твърди да са постановени и съответно не представя вл. в сила присъда или решение на съд, с които неистинността на документа да е установена по надлежния ред. Затова твърденията му за наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са недоказани. Не се установява и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочените на първо място от молителя процесуални нарушения на първоинстанционния съд, довели до заличаване на допуснатата по делото графологична експертиза не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, т. 5 ГПК. Тях молителят е следвало да изложи във въззивната си жалба. Производството за отмяна на влезли в сила решения не е процесуален способ за преразглеждане на тяхната правилност извън изчерпателно изброените хипотези в чл. 303, ал. 1 ГПК /р. по гр. д. № 2434/15 г. на трето г. о. на ВКС./. В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е посочено, че отмяна на влязлото в сила решение може да се иска, когато вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. На второ място молителят се позовава на надлежно представляване пред въззивния съд. Ненадлежното представляване на страната е сред визираните в нормата на чл. 303, т. 5 ГПК предпоставки за отмяна, но не се установява по делото. Въззивната жалба е подадена лично от молителя - ищец и във въззивното производство той е представляван от адв. Щ., упълномощен да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции /първа инстанция, въззивна инстанция и касационно обжалване/ - пълномощно на л. 128 от делото. Заявеното от страна на молителя на 16.01.15 г. оттегляне на пълномощното на адв. Щ. има действие занапред - всички действия на пълномощника, извършени законно до оттегляне на пълномощното, остават в сила на осн. чл. 35 ГПК Молбата за отмяна е неоснователна и на двете сочени в нея основания. Затова следва да остане без уважение и на ответниците по молбата да се присъдят поисканите разноски в размер на по 900 лв., от които по 300 лв. минимално възнаграждение за отговорите на молбата без явяване в съд. заседание и по 600 лв. /при минимален размер 500 лв. и без молителят да е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК/ за явяване и защита в съд. заседание, удостоверени с представените по делото договори за правна помощ и описани в представени списъци. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.