Решение № 14228 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16364/2010 г.

Решение № 14228 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16364/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ивекс-Ц" ООД гр. София, Веселин Петров Георгиев, Емилия Лазарова Дойнова, заместена в хода на производството от наследниците си - Сетка Костова Дойнова и Лазар Стайков Дойнов, срещу решение № 4752 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 5246/2009 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед № РД-577 от 8.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите за актуализиране и определяне на санитарно-охранителна зона около язовир Искър. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и недопустимост. Надка Славчева Герасимова и Бригита Бориславова Герасимова са подали частна жалба срещу съдебния акт, в частта за прекратяване на производството спрямо тях, имащ характер на определение. Процесуалният представител на ответника е представил по делото писмено възражение, което поддържа в съдебно заседание. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбите за процесуално допустими, подадени от надлежни страни в законоопределения срок. Разгледани по същество са неоснователни. С оспорената пред съда заповед е актуализирана и определена санитарно- охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване публична държавна собственост - язовир Искър, по т. 1 Санитарно-охранителна зона - пояс I-ви е посочено, че границите на най- вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона, утвърдена със заповед № ИК-705/4.VI.1973 г. не се променят съгласно § 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. /ДВ бр. 88 от 27.10.2000 г/., като в обяснителната записка, включена в т. I на проекта за санитарно-охранителната зона на язовир "Искър", т. 4 Оразмеряване на санитарно-охранителната зона е посочено, че сухопътните граници на пояс I отстоят на мин. 50 м. от границите на язовира при най- високата кота на водно ниво -817.50 м., като пояс I е маркиран с трайни указателни табели и шамандури при постоянен режим на охрана, посочени са границите на пояс I-ви с координати на характерните точки (Х и Y) Заповедта е издадена на основание § 4, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, във връзка с чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у-вв", чл. 13, т. 1 от Закона за водите и протокол от 18.06.2008 г. за проведено заседание на Висшия консултативен съвет по водите за актуализиране и определяне на санитарно-охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване публична държавна собственост - Язовир Искър, намиращ се в землище на яз. Искър, район Панчарево, Столична община, област София. Съгласно § 4, ал. 1 от Наредба № 3/2000 г., учредените СОЗ по реда на Наредба № 2 от 1989 г. за СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване /ДВ, бр. 68 от 1989 г./ се привеждат към изискванията на тази наредба по отношение на границите и охранителните режими в пояси II и III в срок от 10 г. от обнародването й в "Държавен вестник". Границата на най-вътрешния пояс на СОЗ не се променя. Предвид основанието за издаване на заповедта - чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у-вв" от Закона за водите, съгласно който министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване, не е спорно, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователни доводите за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед, основаващи се на нищожност на посочената в нея заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС поради недостатъчна индивидуализация на границите на зона "А". Изложил е мотиви, че нанасянето на определените със заповедта от 1973 г. граници в кадастралния план и съставянето на акт за публична държавна собственост са последица на учредяването на санитарно-охранителната зона и обстоятелството, че те не са проведени е без правно значение за действителността и действието на акта за утвърждаване на санитарно-охранителната зона, както и това, доколко са изпълнени изискванията на последвалите Наредба за Санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения /ДВ, бр. 24/74 г./ и Наредба № 2 за Санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване /ДВ, бр. 68/89 г./, включително разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 2/89 г, задължаваща поставяне на трайна ограда за очертаване на пояс "А". Решението е правилно. Съдът е установил, че определените със заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС граници на санитарно-охранителната зона са отразени на приложената към нея скица, представена по делото заедно с писмо от Столична община изх. № 6600-461 от 11.04.2005 г. до зам. министър на Министерството на околната среда и водите. Така определените граници са отразени в одобрения Териториално устройствен план за вилния отдих на територията на Столичния народен съвет със Заповед № РД 02-14-218 от 16.12.1986 г. на КТСУ и скицата към него /л. 273/, който не е променян и е действащ понастоящем. Определените със заповедта от 1973 г. граници на санитарно-охранителната зона, отразени в одобрения през 1986 г. Териториално устройствен план за вилния отдих на територията на Столичния народен съвет са възприети при изготвяне на проекта по чл. 27 от Наредба № 3/16.10.2000 г. на МОСВ, МЗ и МРРБ, като текстово посочените в заповедта от 1973 г. граници на пояс "А" изцяло са възпроизведени в т. 1 на Заповедта от 04.06.2008 г.. Те съвпадат и с установеното с Констативния протокол № 2-ИИ-60 от 12.04.2005 г. на Басейнова дирекция "Дунавски район", с който "Софийска вода" АД е задължена да обозначи границите на зоната с табели и репери. Съдът не е открил производство по оспорване на автентичността на заповед № ИК-705/4.VI.1973 г. относно подписа й, в съдебно заседание са приети представените доказателства от ответника, описани в писмена молба, вкл. по т. 3 заповед № ИК-705/4.VI.1973 г. на председателя на ИК на СГНС, с приложена карта на санитарно- охранителната зона на язовир "Искър", като изрично не е оспорена автентичността на скицата. Действително няма данни, че представената от ответника със заповедта от 1973 г. извадка-скица, на която е обозначена зона "А", е точно посочената в заповедта приложена скица и съдът не е обсъдил представената служебна бележка № 94И90/22.03.2005 г., издадена от Столична община, че към заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. липсва приложена скица по т. 1 и т. 2, съответно за санитарно-охранителна зона "А" и "Б", но това не е довело до неправилност на решението. По делото е представено заверено копие на заповед № РД-02-14-218/16.12.1986 г. на председателя на КТСУ към МС за одобряване на териториално устройствен план и заверена извадка от него, която възпроизвежда границите по тази скица, тъй като териториалноустройствения план от 1986 г. е издаден въз основа на заповедта от 1973 г. Поради това съдът правилно е приел, че границите на пояс "А" на санитарно-охранителната зона на язовир "Искър" са установени по представените скици. Заповедта от 1973 г. утвърждава новите граници на строго охранителна зона "А" и санитарно- охранителна зона "Б", като в т. 3 задължава СД "Благоустройство" да затвърди новите граници върху терена с ясно видими знаци в срок до 1.07.1973 г., в т. 1 от заповедта са описани границите на строго охранителната зона " А". Правилни са изводите на съда, че съществува санитарно- охранителна зона "А" на язовир "Искър" към момента на влизане в сила на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. Съществуващата, учредена към датата на влизане в сила на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. санитарно-охранителна зона на язовир "Искър" е наложило приложението на § 4 от ПЗР, изречение второ на същата наредба, регламентираща запазване непроменени границите на най - вътрешния й пояс при нейното актуализиране с процесната заповед. Материалният закон § 4, ал. 1 от Наредба № 3/2000 г. е приложен правилно. Разпоредбата предвижда привеждане на границите и охранителните режими в пояси II и III към изискванията на наредбата, а не касае промяна на границите на пояс I, те не се актуализират с оспорената пред съда заповед. От друга страна, заповед № РД-577/8.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите е административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на предвидената процедура. Заповедта е издадена на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б."у-вв" от Закона за водите /изм. и доп., ДВ, 65 от 2006 г./, в който е предвидено, че министърът на околната среда и водите е компетентният орган определящ санитарно- охранителните зони. Заповедта е не само за актуализиране, но и за определяне на санитарно-охранителната зона на язовир "Искър" и има и самостоятелно правно основание, а не се позовава единствено на § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 3/16.10.2000 г. и заповед № ИК-705/4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС. Неоснователни са доводите, че подлежат на запазване само границите, учредени по Наредба № 2 от 1989 г. Видно и от текста на заповедта преди Наредба № 2 от 1989 г. са действали Наредба за санитарноохранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения, ДВ бр. 24 от 1974 г., Изменение и допълнение на Наредба за опазване на вододайните зони, за реда и условията за стопанисване и използване на земите, попадащи в санитарно- охранителните зони около източниците за водоснабдяване на населените места и промишлените предприятия, ДВ, бр. 96 от 1969 г. Заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на председателя на ИК на СГНС е постановена при действието на Наредба за опазване на вододайните зони, Обн. в-к "Известия" бр. 14 от 16.02.1951 г. § 3 от която определя границите на първия пояс /А/ от санитарно-охранителната зона. Неоснователно се твърди в жалбата, че оспореният пред съда административен акт е нищожен, тъй като представлява нормативен административен акт, който не е публикуван в Държавен вестник. Заповедта е административен акт с еднократно правно действие и като общ административен акт се съобщава съгласно чл. 72, ал. 1 АПК. В чл. 41, ал. 1, чл. 44, ал. 3 и чл. 45 от Наредба № 3/16.10.2000 г. изрично е посочен начинът на оповестяването на заповедта за определяне и актуализиране на санитарно- охранителната зона и органите на които се оповестява. Неоснователно е твърдението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с доводи, че съдът не е открил производство по оспорване на представеното писмено доказателство заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и че ако съдът беше упражнил пълен косвен контрол на заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. би отменил оспорената пред него заповед № РД-577 от 8.09.2008 г. Правилно съдът е отказал да упражни инцидентен контрол за законосъобразност на заповедта от 1973 г. и да прецени нищожност във връзка с оспорването на подписа на заповедта, но е разгледал възраженията за нищожност, поради липса на индивидуализация на границите на първия пояс /А/ от санитарно-охранителната зона. Съдът се е произнесъл по посоченото основание за нищожност на заповедта от 1973 г. - липса на изразена воля при определяне на границите на санитарно охранителната зона, поради недостатъчното им индивидуализиране и липсата на посочените като приложение скици, като го е приел за неоснователно. В отделно съдебно производство жалбоподателите са оспорили като нищожна заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС. Пред касационната инстанция са представени доказателства, че с определение по адм. д. № 2805/2010 г. на Административен съд - София-град, оставено в сила с определение от 11.05.2011 г. по адм. д. № 15997/2010 г. на ВАС е прекратено производството по жалбата на същите жалбоподатели за обявяване на нищожност на заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС. Жалбоподателите не са могли да защитят правата си в отделно производство, но в оспореното решение съдът се е произнесъл по доводите им за нищожност на заповедта от 1973 г., като изводите на съда се споделят от настоящата инстанция. Представена е по-късно издадена заповед № РД-02-14-218/16.12.1986 г. на председателя на КТСУ към МС, с извадка от ТУП, на която ясно личат границите на зона А и зона Б на санитарно- охранителната зона на язовир "Искър", напълно съответстващи на описанието в заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г. на председателя на ИК на СГНС. Неоснователно се твърди, че евентуална нищожност на заповедта от 1973 г. води до нищожност на оспорената пред съда заповед от 2008 г., границите на първи пояс на санитарно- охранителната зона са установими и са отразени в други влезли в сила актове като териториалноустройствения план на вилна зона от 1986 г., в оспорената заповед границите на санитарно-охранителна зона - пояс I-ви са определени от компетентния орган. Подадените две частни жалби са неоснователни. Жалбоподателите заявяват, че собствените им недвижими имоти, съответно пл. № 573 и пл. № 525003 в землището на язовир Искър, СО- Район Панчарево, не попадат в границите на земите заети от пояс 1 /или зона "А" на санитарно-охранителната зона на язовир "Искър", публична държавна собственост, доколкото може да бъде определена по представените документи, но поддържат искането на другите жалбоподатели за обявяване нищожността на атакуваната заповед. Правилно съдът е приел, че след като не притежават земи в санитарно-охранителна зона - пояс I-ви на язовир "Искър", относно който е подадена жалбата, нямат правен интерес да участват в производството по делото. Съдът е установил и че по делото не е направено волеизявление от конституираните заинтересовани лица, понастоящем частни жалбоподатели, за присъединяване към оспорването. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав