Решение № 156 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2008 г.
ВКСII гражданско отделение03.04.2009 г.докладчик т Златка Русева
Диспозитив
Оставя в сила решение от 10.01.2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по гр. д. № 970/2007 г. по описа на същия съд.
Мотиви
Решение № 156 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Д.,П. Х. С. и Ц. Х. Д. против решение от 10.01.2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по гр. д. № 970/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Н. П. Н. и С. С. Н. не вземат становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение № 208 от 3.08.2007 г. постановено по гр. д. № 298/2004 г. по описа на Районен съд гр. Е., с което е отхвърлен предявеният иск от Н. Н. Н., на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласнонотариален акт № 62, т.I, рег. № 372, н.д. № 59/2002 г. на нотариус Й. Ц., с район на действие гр. Е., с който Н. Н. Н. е продал на Н. П. Н. описаният в акта недвижим имот, като неоснователен и недоказан. Въззивният съд е констатирал, че между първоначалния ищец по делото Н. Н. Н. (починал в процеса на производството по делото и заместен от наследници-С. С. Д.,П. Х. С. и Ц. Х. Д.) и първата ответница Н. П. Н. е сключен договор за покупко- продажба на собствения на ищеца имот, описан в нот.акт № 62/2002 г., като основното твърдение на първоначалния ищец, заявено пред съда е че при осъществяване на сделката същият е бил въведен в заблуждение, че прехвърля имота си срещу задължение за издръжка и гледане и че не е получавал сумата по извършената продажба в размер на 1700 лева. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и при тяхната преценка е стигнал до извода, че заявената претенция от ищеца е останала недоказана, поради което е стигнал извода, че с така събраните по делото доказателства е останало недоказано умишленото заблуждение на ищеца от ответника при осъществяване на сделката и сключването на договора поради това заблуждение. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В касационната жалба касаторите правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението, като твърдят, че първоначалния ищец и техен наследодател Н е бил умишлено въведен в заблуждение от ответницата с цел да сключи процесната сделка, и в тази връзка се позовават на изявленията на самия ищец, дадени по реда на член 114 от ГПК (отм.) пред първата съдебна инстанция, в който заявява, че е действал с убеждението, че прехвърля имота си на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане и не е получавал посочената в нотариалния акт цена на имота и това се установявало и от доказателствата по делото. Тези оплаквания са неоснователни и не намират опора в установеното по делото. Твърденията на първоначалния ищец Н. Н., дадени в съдебно заседание, не се различават от заявеното с исковата молба и като такива изхождащи от ищеца, който носи доказателствената тежест следва да се потвърдят и подкрепят от събраните по делото доказателства. Посочените от последния и събрани по делото гласни доказателства, коитоса били предмет на анализ и оценка от страна на съда, видно от тяхното съдържание не доказват твърденията на ищеца за създадена и поддържана умишлено невярна представа при сключването на процесната сделка. Както е било отбелязано от съда, с тези показания свидетели само пресъздават това, което са чули от ищеца, т.е. отново заявеното от ищеца остава само в рамките само на неговите твърдения. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до извода, че е останало недоказано съществено условие за уважаване на предявената ищцова претенция, а именно умишлено въвеждане в заблуждение и сключването на договора поради такова заблуждение, поради което е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд