Решение № 9378 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2019 г.

Решение № 9378 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сан Хосе Лопес-Клон България" КЧТ, срещу решение № 7383/06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10575/18 г., по описа на Административен съд-С. град. К. твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения. Претендира разноски. Ответната страна- директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С., при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Апостолов, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221017006888-091-001 от 06.06.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1271 от 29.08.2018 г. на директора на дирекция ОДОП-С. при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 390, 99 лв., по фактури и протоколи по чл. 117 от ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че дружеството е регистрирано, като клон на чуждестранно лице с предмет на дейност извършване на международен превоз на товари и всичко свързано с тази дейност. Констатирано е, че дружеството не е извършвало дейност за ревизирания период. Регистрацията по ЗДДС е по избор, независимо от облагаемия оборот на 16.07.2012 г. Съгласно дадени писмени обяснения, основната дейност на дружеството е предоставяне на услуги на принципала "Сан Хосе Лопес" С. А, който е със седалище и адрес на управление в Испания. През ревизирания период клонът не е извършвал доставки на други контрагенти. Услугите са свързани с административното управление на клона и с набиране и подбор на качествени превозвачи. За целта Сан Хосе Лопес Клон България използва безвъзмездно активи, лицензии и разрешителни, собственост на принципала. Предметът на дейност на дружеството е извършване на вътрешен и автомобилен превоз на товари и всичко свързано с тази дейността. Мястото на извършване на дейността е на територията на ЕС, в зависимост от поръчките, които получава чуждестранното юридическо лице. И. на финансиране са вътрешни преводи от САН ХОСЕ ЛОПЕС С. А. Финансирането не е предоставено, като заем. Данъчният кредит през ревизирания период е формиран от декларирани доставки на услуги, получени от доставчици, регистрирани по ЗДДС в страната. Приспаднат е данъчен кредит и по издадените протоколи по чл. 117 от ЗДДС, с който е начислен данък за ВОП на мобилен телефон и за получени услуги. по данни от НАП фактурите са включени в СД на доставчиците и жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 390, 99 лв. по получените данъчни документи. С решението първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата. Според първоинстанционният съд основния спорен въпрос по делото е правното положение на клона на чуждестранното лице. Първоинстанционният съд е приел, че правната уредба на клона на чуждестранно лице, като субект на търговското право се съдържа в чл. 17 а от ТЗ. Посочено, че вписването на клон на търговец не води до възникване на нов правен субект, поради което не притежава имущество. Така не може да влиза в търговски правоотношения с лица, но при положение, че такива сделки са сключени правата и задълженията възникват направо в патримониума на търговеца. След цитирани прави норми е обоснован извод, че клонът за данъчни цели не може да се третира като самостоятелен правен субект. Според първоинстанционният съд критерии за последния извод е дали извършва независима икономическа дейност. Установено е по делото, че клонът няма такива обекти, поради което и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от регистрирани по ЗДДС лица за ревизирания период. За този период в клона не са декларирани облагаеми доставки. По изложени съображения първоинстанционният съд е формирал извод, че в посочения период клонът не е реализирал доставки на облагаеми услуги, поради което и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 390, 99 лв. Решението е неправилно. В конкретния случай правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка в хода на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос, какво е правното положение на клона на чуждестранното лице. В конкретния случай съдът е съобразил, че за данъчни цели клонът може да се третира като самостоятелен търговски обект, в случай, че осъществява цялостно или частично независима икономическа дейност. Относно първия спорен въпрос, дали клона на чуждестранно юридическо лице може да се разглежда, като данъчно задължено лице отделно от централа, т. е. отделно от централа, т. е отделно от цялото търговско дружество. По този въпрос практиката на СЕС, както и практиката на ВАС е последователна, че клона и централата са едно данъчнозадължено лице. СЕС е постановил решение, което изцяло потвърждава тази практика, която разглежда въпроса доколко клона установен в една държава членка, би могъл да придобива и да има право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай централата е установена в Испания и няма спор, че тя извършва облагаеми доставки на транспортни услуги, клона в България се занимава с набиране и подбор на персонал за целите на дейността на централата. В този случай, доколкото е установено, че централата има право на приспадане на данъчен кредит, такова право има и клонът по фактурите по които е получател с предмет доставки на услуги, получени от доставчици, регистрирани по ЗДДС в страната. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва Дирекция "ОДОП" – С. да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1081 лева. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,