Решение № 1 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение 25200 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело 5880/2025 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отменено Решение 3360/12.05.2025 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на З. Р., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразено е искане за отмяна на съдебното решение в тази му част и вместо това да се отхвърли жалбата на З. Р., гражданин на Афганистан, срещу Решение 3360/12.05.2025 г. на председателя на ДАБ. В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател - председателя на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кръстева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът, З. Р., гражданин на Афганистан, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на З. Р., гражданин на Афганистан, Решение 3360/12.05.2025 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на З. Р., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. Административният съд е приел, че правилно от страна на председателя на ДАБ е отказано предоставяне на З. Р. на статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Прието е, че спрямо жалбоподателя в страната му по произход не е било осъществено преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Установено е, че подобна опасност, обуславяща предоставяне на статут на бежанец, не съществува както към момента на подаване на молбата за предоставяне на статут, така и към момента на постановяване на съдебното решение. Формулиран е извод, че оспореното решение в частта, в която на З. Р. е бил отказан статут на бежанец, е правилно, поради което и жалбата е отхвърлена като неоснователна жалбата в тази й част. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, след подробен анализ на представената от ответника справка вх. МД-02-120/07.03.2025 г. и справка МД-02-220/02.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ-МС относно нуждите от международна закрила на лица, които бягат от Афганистан, както и позовавайки се на доклад за Афганистан на Агенцията на ЕС за убежище, завършен през декември 2023 г., съдът е направил заключение, че завърналите се в Афганистан граждани са застрашени от отношението на талибаните към тях и жалбоподателят може да стане обект на посегателства, свързани с тежко и унизително отношение към личността. Предвид тези изводи е прието, че решението на председателя на ДАБ е постановено при неправилно приложение на материалния закон и по конкретно чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Формулиран е извод, че е нарушен и принципът за забрана на връщането при постановяване на оспореното решение. Прието също, че не е приложима възможността за вътрешна закрила по смисъла на чл. 8 от Директива 2011/95 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, тъй като в информацията за страната на произход на кандидата не се открива регион, който да не е под контрола на талибаните като субект на преследване при широко разпространена култура на отмъщението. Посочено е и, че съгласно Съображение 27 от Преамбюла на Директива 2011/95 когато преследването или тежките посегателства се извършват от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че молителят няма на разположение реална закрила. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно. Не се споделят изводите на АССГ за това, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на афганистанския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Видно от данните в проведеното интервю с чужденеца, последният е мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че той и негови роднини са работили за предишното правителство на Афганистан и е получавал заплахи от поелите властта талибани, Спред него, поради работата му при предходния режим съществува опасност за неговата сигурност, поради което е напуснал родината си по произход след падането на предишната власт. Изложил е в историята си, че е живял в Иран, след което през януари 2023 г. е влязъл в Турция, където се е задържал около две години и я е напуснал нелегално, с намерение да достигне до Франция. Бежанската история на чужденеца в преобладаващата й част е свързана с неговата работата за предишните власти в Афганистан. Заявил е, че не е бил арестуван в страната си на произход, нито е бил член на политическа партия или организация. При анализ на така посочената бежанска история на чужденеца не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид на установените данни не може да бъде направен извод, че при евентуалното завръщане в страната на произход, чуждестранният гражданин би бил подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание поради историята на семейството му и неговата лична. З. Р. не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Изложеното дава основание да се приеме, че за чужденеца не съществува реален настоящ, както и бъдещ риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, както правилно е констатирано от председателя на ДАБ. От представените справки за обстановката в Афганистан както в административното, така и в настоящото съдебно производство е видно, че културата на отмъщението не е предизвикана от настоящата власт и не е политика на правителството, а първостепенни приоритети за талибаните са лоялността на хората към настоящият момент, без значение каква е била предишната им ориентация, поради което се поощрява присъединяването към редиците на талибаните на бивши служители от афганистанската армия. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на З. Р., гражданин на Афганистан, срещу решението на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е оказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,