Решение № 8560 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2017 г.

Решение № 8560 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5816/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А., лично и като законен представител на малолетните си деца А. Х. А., Д. Х. А., А. Х. А., М. Х. А. и А. Х. А., срещу Решение № 387/24.11.2016 г. по адм. д. № 627/2016 г. по описа на Административен съд Х. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Ирак може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи, че няма данни, как е установено, че в С. И. обстановката е спокойна. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, се явява лично, като подържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представя актуална справка за положението в Ирак. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Във връзка с подаването на жалбата в срок, настоящата касационна инстанция намира, че независимо, че решението е връчено на назначения от съда процесуален представител на жалбоподателката, този представител не е бил посочен като лице за връчване на съобщения, поради което копие от съдебното решение е следвало да се връчи лично на жалбоподателката. Видно е, че такова е изпратено на посочения от нея адрес, като поради неоткриването й, е разпоредено от съдията - докладчик да се счита за връчено, чрез прилагане по делото. Този начин на връчване обаче се прилага, когато лицето отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, като освен това страната следва да е била предупредена за тази последица при връчване на първото й съобщение, съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. По делото обаче няма данни, че лицето отсъства повече от месец от адреса си и освен това няма данни, жалбоподателката да е била предупредена за последиците от ненамирането на адреса й, поради което този начин на връчване, не удостоверява редовно връчване на съобщението. След като съобщението, че решението е изготвено не е редовно връчено на лицето, подадената от него касационна жалба е подадена в срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Х. Х. А., лично и като законен представител на малолетните си деца А. Х. А., Д. Х. А., А. Х. А., М. Х. А. и А. Х. А., срещу Решение № 7108/25.08.2016 г. на председателя на ДАБ, с което им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна представената справка относно положението в Ирак и това, че според изявленията на Х. А. в рамките на проведеното интервю, тя не е имала никакви етнически проблеми и не е преследвана. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-720 от 10.06.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно е, че жалбоподателката е посочила като адрес за връчване на съобщения - РПЦ Харманли - ДАБ. От страна на съда е уважено искането на жалбоподателката за допускане на правна помощ и е бил определен адвокат от Националния регистър за правна помощ. В същото време, за насроченото съдебно заседание, жалбоподателката е призована чрез назначения процесуален представител, въпреки че същия не е посочен като лице за получаване на съобщения. За насроченото съдебно заседание, е призована лично и жалбоподателката, като призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето е търсено трикратно на адреса, но не е открито. При това положение, неправилно е прието от страна на съда, че лицето е било редовно призовано за насроченото съдебно заседание. В чл. 45 от ГПК е предвидено, че съобщението се връчва лично на адресата, като на основание чл. 51 от ГПК е възможно връчването и на адвокат, но очевидно законът има предвид лично упълномощен от лицето процесуален представител. В случаите, като настоящия, когато адвокатът е назначен от съда, по реда на Закона за правната помощ и когато това лице не е определено, като лице за получаване на съобщения е следвало призовката за насроченото съдебно заседание да се връчи лично на жалбоподателката. В същото време, приложената по делото призовка, че лицето е търсено на адреса и не е открито, не удостоверява редовно връчване. Видно е, че в призовката не е посочено, че лицето е напуснало адреса или че отсъства повече от един месец от него, за да се прибегне до другите начини на връчване. На основание чл. 53 от ГПК, връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. По делото обаче няма данни, че е изискана справка за адреса на лицето, заявен в съответната административна служба, за да му бъде връчено съобщението. От друга страна, е видно, че Х. А. е пребивала именно на адреса посочен в жалбата: РПЦ Харманли - ДАБ, тъй като този адрес е посочен в молбата за получаване на незаверен препис от решението, в молба за посочване на съдебен адрес, както и в молбата за възстановяване на срока за обжалване и в касационната жалба. По делото няма представени доказателства от страна на ДАБ, че лицето е напуснало самоволно адреса си, на който е било настанено /налице са единствено две докладни, че жалбодателката и нейното семейство са напуснали РПЦ Харманли на 05. 05. 2016 г. и са се завърнали обратно там на 10.05.2016 г., но това е много преди призоваването за съдебното заседание/, поради което очевидно не е била извършена задълбочена проверка относно намиращите се в РПЦ Харманли чужденци. В случая или от страна на длъжностното лице по връчване на съобщенията към съда, не е проверено дали чужденеца се е намирал на посочения от него адрес или съответното длъжностно лице от РПЦ Харманли не е извършил проверка, кои чужденци са били настанени в центъра. При всички случаи обаче, жалбоподателката е била нередовно призована за насроченото съдебно заседание, тъй като няма данни същата да е променила заявения по делото адрес, на който са и връчени съобщения, включително и за насроченото съдебно заседание за касационната инстанция. Липсата на редовното призоваване, е довело и до невъзможността жалбоподателката да разкаже лично бежанската си история пред съда, което съществено е накърнило правото й на защита. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,