Решение № 10931 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2013 г.

Решение № 10931 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Благовест Петров, в качеството му на процесуален представител на "Балкантрейд" ЕООД срещу решение № 602 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 451 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 111102732 от 11.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 1875 от 06.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС по фактури издадени от "Строй Сити Експрес" ЕООД и "Николов Сървисес" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, оспорва същата ката неоснователна в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Силвия Цацинова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 111102732 от 11.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 1875 от 06.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 13 555.20 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 019.20 лв., за данъчни периоди м. 03.2011 г. и м. 04.2011 г. по фактури, издадени от "Строй Сити Експрес" ЕООД и "Николов Сървисес" ЕООД. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложена възприетата от съда фактическата страна на спора, като е установено, че през ревизираните периоди ревизираното лице е било получател по фактури, издадени от посочените дружества, с предмет на доставките продажба на калибровъчен шлайф и мотокар от "Строй Сити Експрес" ЕООД, както и доставка на услуга по договор с предмет изработване на проект/бизнес план да кандидатстване по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г.-2013 г., сключен с "Николов Сървисес" ЕООД. Съдът е приел, че спорът между страните е относно наличието на реално осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуги. Анализът на представените в хода на административното и съдебно производство доказателства, направен от съда е довел до извода за издаване на процесните фактури, без да е налице доказано реално осъществяване на облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на доставките от "Строй Сити Експрес" ЕООД в решението подробно е обсъден въпросът за липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките. Относно доставката на калибровъчен шлайф съдът е посочил, че по делото не са представени договори, технически документи на машината и други документи, които следва да са налични и да бъдат предавани от продавача на купувача. Според съда от представените доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) не е било установено, че предмет на продажбата, отразена във фактурата е бил именно твърдяната от жалбоподателя машина. Липсата на индивидуализиране на вещта по начин тя да бъде отграничена от други такива вещи е направило и прави невъзможно установяването, че действително е извършена реална доставка от страна на "Строй Сити Експрес" ЕООД по отношение на "Балкантрейд" ЕООД на калибровъчен шлайф. В тази връзка съдът е посочил още, че по делото липсват приемо-предавателни протоколи, подписани от доставчика и купувача, чрез които да се установи фактът на предаване и получаване на процесния шлайф. Съдът е взел предвид и установеното разминаване между датата на придобиване на машината от доставчика "Строй Сити Експрес" ЕООД и датата на препродажбата й на ревизираното дружество. В издадената на доставчика фактура от ЕТ "Цветомир Лоринков" е вписано, че стоката е получена от получателя на доставката на 28.03.2011 г., т. е. на дата, следваща тази, за която се твърди, че същата вещ е била продадена и предадена във фактическа власт на "Балкантрейд" ЕООД, което според съда също е в подкрепа на тезата за липса на реално осъществена доставка. С подобни аргументи първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и по отношение другата фактура, издадена от "Сити Строй Експрес" ЕООД с предмет на доставката "мотокар". В мотивите на решението подробно са изследвани доказателствата събрани в хода на административното и съдебно производство, в това число и назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, които според съда не са доказали реалното осъществяване на доставката, за която се претендира правото на данъчен кредит. Съдът е отхвърлил жалбата на "Балкантрейд" ЕООД срещу РА и в частта относно отказано право на данъчен кредит по фактура с предмет "услуга по договор", издадена от "Николов Сървисес" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е анализирал наличните по делото доказателства и стигнал до извода за липса на реално осъществена услуга - "Изготвяне на бизнес план по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия". Наличието на два различни договора за изработка във връзка с процесната фактура, които имат различно съдържание в това число и различна дата на сключването на договора, управителя и адреса на управление на дружеството-доставчик, цената и начина на плащане, както и оспорените от ответника приемо-предавателни протоколи, са обосновали извода за липса на данъчно събитие. Отбелязано е от съда, че приемо-предавателният протокол от 15.03.2011 г., съставен между "Балкантрейд" ЕООД и "Николов сървисес" ЕООД с положен подпис за изпълнителя от Николай Николов, не е с достоверна дата, защото към датата посочената в протокола като такава на съставянето му, Н. Николов не е управител на дружеството. Несъответствие са налице и относно представения договор за поръчка от 01.07.2009 г., сключен между "Н. Сървисес" ЕООД и подизпълнителя Ирена Илиева и съставения в негово изпълнение приемо-предавателен протокол от 30.04.2011 г., съставен между "Николов Сървисес" ЕООД и подизпълнителя за предаване на изработен проект/бизнес план, което според съда се изразява в това, че датата на съставяне на приемо-предавателния протокол между подизпълнителя на услугата Илиева е по-късна от тази, посочена в приемо-предавателния протокол, изготвен между доставчика "Николов Сървисес" ЕООД и получателя на доставката "Балкантрейд" ЕООД. Всички тези документи са били оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК относно истинността им, в това число и относно достоверна дата на съставянето им, като от жалбоподателя не са представени убедителни доказателства за установяване на тяхната истинност. Въз основа на направените констатации и анализът на относимите разпоредби на ЗДДС, съдът е обосновал крайния извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали са налице доказателства за реалното осъществяване на доставките, за които са издадени процесните фактури. Съдът е изложил подробно и конкретно по повод на всеки един от двамата доставчици какви доказателства са представени и в коя част на производството. Правилно е прието, че не се доказва реалност на доставките между касатора и посочените преки доставчици. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, следва по несъмнен и категоричен начин да се докаже, че е налице доставка на стока или извършване на услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото й на собственост, а според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС доставка на услуга е налице, когато тя е извършена. Без доказване реалността на доставката на стока и/или услуга, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице и другите предпоставки, предвидени в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл следва да се отбележи, че законодателят изисква да се докаже, че не са налице и отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, понеже според цитираната разпоредба не е налице право на данъчен кредит, когато данъкът е начислен неправомерно. В тази връзка и в съдебната практика е възприето, че неправомерно начислен данък е налице и когато няма доказателства за реалност на съответната доставка. В процесния случай правилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По делото няма категорични доказателства за реалността на процесните доставки. Тази предпоставка не е била доказана и чрез назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Съдът много подробно и задълбочено е изследвал всяко едно от доказателствата, както и взаимната връзка между тях, като обосновано за всяка една от доставките е посочил разминавания и несъответствия в представените документи, които са останали без обяснение в хода на съдебното производство и съответно са мотивирали извода за липса на реално извършване на доставките. С оглед изложеното правилни са изводите на съда, че по делото не е доказано извършването на реални доставки по издадените на касатора фактури, поради което законосъобразно му е отказано право на данъчен кредит по тях. При липса на доказателства за реалност на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на касатора, понеже прилагането на механизма на облагане с ДДС изисква реалното извършване на облагаеми сделки. С оглед на изложеното, решението на административен съд - Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже тя не е била представлявана в съдебно заседание от процесуален представител и такива са й присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение