Решение № 11726 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2016 г.

Решение № 11726 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД, гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. Ж., против решение № 2732/18.12.2015 г. по адм. дело № 1950/2015 г. на Административен съд - В. с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: началника на М.-В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Ш., е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД, гр. В., против Решение на началника на Митница - В. за възникване на митническо задължение по ЕАД № 13BG002000J0004751/22.10.2013 г., рег. № 32-103183/4.06.2015 г., с което на основание чл. 203, § 1, чл. 217, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 56, вр. с чл. 16, ал. 5 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на оспорващото дружество са установени задължения за вносни мита в размер на 431,85 лв., окончателни антидъмпингови мита, в размер на 4 426,43 лв. и за ДДС, в размер на 2 051,27 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че няма спор по фактите, а именно, че с декларация на "Юнимастърс лоджистикс Е. С. Е." ЕООД, гр. С. по ЕАД № 13BG002000J0004751/22.10.2013 г. за стока: "8-жилно плетено корабно въже полипропилен; 70 мм; 3 бухти по 200 м.", с произход - Индия, е оформен режим "митническо складиране", а стоките били вложени в склад тип "А", с идент. № А/BG002000/00022, със складодържател - "Е. Е. Б. Меритайм" ЕООД. При извършена проверка, с писмо от 9.04.2015 г. на М.-В. до титуляра на режима, са изискани доказателства за даване на допустимо митническо направление на стоките по цитираното ЕАД. Към отговор от 17.04.2015 г., дружеството-декларатор е представило писмени доказателства между които и Приемо-предавателен протокол № 127/23.10.2013 г. за излизане на стоките от митническия склад и предаването им на вложителя "Юнимастърс лоджистикс Е. С. Е." ЕООД; Delivery note от 23.10.2013 г. по процедура за облекчено деклариране за режим "износ"; Допълнителен ЕАД за режим "износ" № 13BG002005A0020657 от 11.11.2013 г., като в приложението към нея са били включени посочените Delivery note и инвойс ф-ра № 7000003197/23.10.2013 г. При тези данни съдът е приел, че режима "митническо складиране" даден на стоката по процесното ЕАД разрешава съхраняването им в митнически склад като необщностни стоки, които не се облагат с вносни мита и сборове и не подлежат на мерките на търговската политика. Според съда тези стоки остават под митнически надзор от момента на въвеждането им на митническата територия на Общността до промяна на митническия им статут или до въвеждането им в свободна зона или свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им - чл. 37, § 1 и 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Миттнически кодекс на общността /наричан по-долу Митнически кодекс /МК/. В случая с извеждане на стоките от митническия склад на оспорващото дружество и с оформянето на режим "износ", вместо направление "реекспорт", съдът е приел, че погрешно им е придаден статут на общностни стоки, което представлява отклоняване на стоките от митнически надзор, при което отклонение възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове, а именно за вносно мито и ДДС, на основание чл. 203, § 1 от МК. Поради това оспореното решение на М.-В., с което са начислени такива сборове, е законосъобразно. Съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно и в частта на начисленото антидъмпингово мито, което според него не се начислява служебно, а въз основа на декларираните от вносителя данни. Предвид установеното отклонение на стоки от митнически надзор правилно, според съда, в митническите задължения на оспорващото дружество е включено и дължимо антидъмпингово мито, съобразно декларираните данни по ЕАД на вносителя, в която освен дължимо вносно мито и ДДС е посочено и антидъмпингово мито /А30/, със ставка 82.00, която отговаря на ставката по Регламент № 1242/10, визиращ стоки с произход - Индия. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е отклоняване на внесените стоки от митнически надзор, при което се дължат начислените с оспореното решение на М.-В. вносни митнически задължения, решаващият съд е дал правилен отговор, който се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 37, § 1 и § 2 от МК стоките са под митнически надзор от момента на въвеждането им на територията на Общността, а необщностните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статут или до въвеждането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им съгласно чл. 182. В случая е установено, че внесените необщностни стоки са с режим "митническо складиране", който разрешава съхраняването им в митнически склад и необлагането им с вносни митни сборове. Този облекчен митнически режим приключва, когато стоките получат ново допустимо митническо направление. Такова направление е дадено на 11.11.2013 г., след като стоките са изведени от митническия склад на касатора /за което е съставен приемо-предавателен протокол № 127/23.10.2013 г. за излизане/ и е оформен друг режим "износ", с ЕАД № 13BG002005A0020657/11.11.2013 г., който режим обаче не е бил допустим, тъй като придава на необщностните стоки характер на общностни. За случая допустимият режим е бил "реекспорт" извън митническата територия на Общността, който позволява осъществяването на ефикасен митнически надзор. Оформянето на режим "износ", както правилно е прието от съда, не позволява такъв митнически надзор, а представлява отклоняване на стоките от митнически надзор, по смисъла на чл. 203, § 1 от МК, поради следното: Изрично цитираната по-горе разпоредба на чл. 37, § 2, във вр. с чл. 182, § 1 и § 3 от МК, урежда митническия надзор на необщностните стоки до реекспортирането им, за което митническите органи следва да бъдат уведомени предварително и за който режим се подава ЕАД по смисъла на чл. 59-78 от МК. С представянето на допълнителната ЕАД от 11.11.2013 г., с която е оформен режим "износ", вместо режим "реекспорт" на стоките им се придава статут на стоки от Общността, което представлява отклонение на стоките от митнически контрол по смисъла на чл. 203, § 1 от МК. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на чл. 865 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. и на тълкуването му дадено в т. 40, т. 46 и 47 от Решение на СЕС по съединени дела С-430/08 и С-431/08, относно хипотеза като настоящата, при която с деклариране на стоките под друг режим им се придава статут на общностни, какъвто те не би трябвало да имат, вследствие на което необщностни стоки избягват митническия надзор, под който са поставени, на основание чл. 37 от МК, като това действие представлява отклоняване на стоките от митнически надзор. При доказаност на отклонението, законосъобразни са изводите на органа и съда, че съгласно чл. 203, § 1 от МК начислените с оспореното решение вносни митнически задължения спрямо касатора, са дължими. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Решението е правилно и по отношение изводите за дължимост на антидъмпинговото мито. В тази връзка настоящата инстанция не споделя оплакванията за незаконосъобразност на административния акт на М.-В., поради липса на мотиви - посочено правно основание за начисляване на това мито. Константна е съдебната практика, че непосочването на правното основание за издаване на акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, стига акта да съдържа фактически основания. В случая оспорения акт съдържа обосновка на фактите, а именно, че внесената стока по ЕАД № 13BG002000J0004751/22.10.2013 г. е с произход от Индия, поради което самия декларатор е попълнил клетка, че дължи антидъмпингово мито А30, със ставка 82.00, възлизащо на начислената сума, отговаряща на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1242/2010 на Съвета от 20.12.2010 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на въжета от синтетични влакна с произход от Индия. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. На ответника - М.-В., следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 506,61 лева, с оглед изхода по делото и направеното искане. Размерът е на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за мини5малните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение