Решение № 2485 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2020 г.

Решение № 2485 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12696/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Драгнев, подадена чрез процесуалния представител адвокат Киров, срещу решение № 1613 от 11.09.2020 г., постановено по адм. дело № 469/2019 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 851/5.08.2009 г. на кмета на Община Карлово, в частта, с която се иска обявяване на нищожността й. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което заповед № 851/5.08.2009 г. да бъде обявена за нищожна. Претендират се и разноски. Ответникът – кметът на Община Карлово в подадена чрез упълномощения представител адвокат Царев писмена молба оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на Д. Драгнев срещу заповед № 851/5.08.2009 г. на кмета на Община Карлово, с която е отменена заповед № 567/4.06.2009 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 73, ал. 6 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, на жалбоподателя е дадена възможност да изкупи собствеността върху 38, 55 % от УПИ XII-3022, кв. 99, [адрес], гр. Карлово, при цена на имота 2896, 25 лв. С определение № 828 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 469/2019 г. административният съд е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. Това определение е отменено от тричленен състав на Върховния административен съд с определение № 9785/25.06.2019 г. по адм. дело № 6637/2019 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу процесната заповед с искане за обявяване на нейната нищожност. Поради това след връщане на делото производството е продължило само по тази част от жалбата на Драгнев, с която е поискано заповед № 851/5.09.2009 г. да бъде обявена за нищожна. След като е развил обстойни мотиви относно правната същност на нищожността на административния акт и е посочил и обсъдил основанията, на които такава може да бъде обявена, съдът е стигнал до извод, че оспорената като нищожна пред него заповед е издадена от компетентен орган в границите на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената писмена форма, като от същата можело да се изведе каква е волята на административния орган. Съдът е установил, че в предхождащата процесната заповед № 567/4.06.2009 г. изрично било указано, че ако до един месец посочената сума не се внесе, заповедта ще бъде отменена, като нямало доказателства Драгнев да е заплатил посочената в заповедта сума. Това било отбелязано и в мотивите на оспорената заповед № 851/5.08.2009 г. С тези съображения Пловдивският административен съд е приел, че не са налице такива пороци на процесната заповед, които да обуславят обявяването на нищожността й, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно правния характер на нищожността като институт на правото и основанията, на които същата може да бъде прогласена, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и същите не следва да се приповтарят. Правилни са изводите на съда, че в случая не са налице толкова съществени пороци на акта, които да влекат неговата нищожност. Решението е постановено и при съобразяване на дадените с определение № 9785/25.06.2019 г. по адм. дело № 6637/2019 г. на ВАС задължителните указания. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в невръчване на процесната заповед на жалбоподателя. Невръчването на заповедта има отношение към спазване на законовоуредения преклузивен срок за оспорването на заповедта като незаконосъобразна. Този въпрос обаче вече е намерил своето решение с влязло в сила определение № 9785/25.06.2019 г. по адм. дело № 6637/2019 г., постановено от Върховния административен съд. От приложеното по това дело решение № 389/8.11.2017 г. по гр. д. № 92/2017 г. на Районен съд - Карлово тричленният състав на ВАС е приел за установено, че обжалваната заповед № 851 е била връчена на Д. Драгнев, като също така е приел, че след като Драгнев е обжалвал цитираното решение и по негова жалба е постановено решение № 756/4.06.2018 г. по гр. д. № 245/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, жалбоподателят е бил запознат с обжалваната от него заповед най-късно към 4.06.2018 г. - датата на решението на въззивната инстанция. В същото време невръчването на заповедта в случая не е от категорията нарушения, които ако не бяха допуснати, административният орган би стигнал до различен резултат на поставения за решаване пред органа въпрос. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, с процесната заповед е отменена предходна заповед на кмета на Община Карлово, с която на касатора е дадено правото да изкупи определен имот, указан му е срок и изрично е посочено, че при неплащане на посочените в заповедта суми в дадения едномесечен срок заповедта ще бъде отменена. След като не са представени доказателства за извършено плащане в този срок с оспорената заповед № 851/5.08.2009 г. кметът на Община Карлово е направил именно това – отменил е своя заповед № 567/4.06.2009 г. Това означава, че дори заповед № 851/5.08.2009 г. да не е била връчена, това по никакъв начин не би променило фактическите обстоятелства, на които е издадена заповедта. В тази връзка следва да се посочат като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че ако тази заповед му е била връчена, същият щял да изпълни указаното в нея. Всъщност указания за изпълнение са се съдържали в предходната заповед № 567/4.06.2009 г., които след като не са били изпълнени е последвало и издаването на заповедта – предмет на настоящото производство. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,