Решение № 2397 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 6349/15.07.2024 г., постановено по адм.д. 105/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с което е отменен ревизионен акт Р-16001622001476-091-001/03.10.2022 и ревизионен акт П-16001622174589-003-001/04.10.2022 г. за поправка на ревизионен акт, издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС, както следва за данъчен период м.12.2016 г. за разликата от 1816, 35 лв. до 43291 12 лв. главница и за разликата от 1023, 80 лв. до 2440, 14 лв. лихви, за данъчен период м.12.2017 г. за разликата от 498, 31 лв. до 6534, 26 лв. главница и за разликата от 238, 38 лв. до 3125, 80 лв. лихви, за данъчен период м.12.2018 г. за разликата от 10 377, 81 лв. до 11 350, 30 лв. главница и за разликата от 3744, 96 лв. до 4096, 26 лв. лихви, за данъчен период м.12.2019 г. за разликата отт 6777, 19 лв. до 10 064, 27 лв. главница и за разликата от1752, 80 лв. до 2602, 94 лв. лихви, както и в частта относно допълнително установения корпоративен данък, както следва за 2017 г. за разликата от 249, 15 лв. до 3267, 13 лв. главница и за разликата от 114 лв. до 1494, 833 лв. лихви, за 2018 г. за разликата от 5188, 91 лв. до 5675, 65 лв. главница ии за разликата от 1847, 97 лв. до 2921, 32 лв. лихви, за 2019 г. за разликата от 3490, 54 лв. до 5032, 13 лв. главница и за разликата от 730, 62 лв. до 11153, 29 лв. лихви. Образувано е и по касационна жалба от Матев ООД срещу решение 6349 от 15.07.2024 г., постановено по адм.д. 105/2023 г. на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, а именно в частта на допълнително начислен ДДС за данъчен период м.12.2016 г. в размер на 1816, 35 лв. и лихви в размер на 1023, 80 лв., за данъчен период м.12.2017 г. в размер на 498, 31 лв. и лихви в размер на 238, 38 лв., за данъчен период м.12.2018 г. в размер на 10 377, 81 лв. и лихви в размер на 3744, 96 лв., за данъчен период м.12.2019 г. в размер на 6777, 19 лв. и лихви в размер на 1752, 80 лв., както и в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 249, 15 лв. и лихви в размер на 114 лв., за 2018 г. в размер на 5188, 91 лв. и лихви в размер на 1847, 97 лв., за 2019 г. в размер на 3490, 54 лв. и лихви в размер на 730, 62 лв. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив е неоснователна. Разгледана по същество, касационната жалба на Матев ООД, е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001622001476-020-001/25.03.2022 г., е възложено извършването на ревизия на Матев ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2016 г. до 31.12.2020 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001622001476-092-001/09.09.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001622001476-091-001/03.10.2022 г. Установено е, че за ревизирания период дружеството е декларирало основна дейност отглеждане на домашни животни, комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство. Установено е, че по години за периода 2016 2019 г. са отчетени разходи за брак, както следва за 2016 г. 21 645, 58 лв., за 2017 г. 32 671, 30 лв., за 2018 г. 56 756, 49 лв., за 2019 г. 50 321, 35 лв. Установено е, че за 2016 г. счетоводният финансов резултат е увеличен с цялата сума от 609 сметка, а именно 21 465 лв. за следващите години 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не е било извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат. Във връзка с отчетените разходи по сметка 609 отписване на умрели млади животни патета и на животни за угояване за периода 2016 г. 2019 г. са изискани от дружеството документи, които да удостоверят тези обстоятелства, дали е извършена корекция на ползвания данъчен кредит, преобразуван ли e счетоводния финансов резултат с разходите за брак. Представени са писмени обяснения, съгласно които с тези разходи не е преобразуван счетоводния финансов резултат и не е извършена корекция на данъчния кредит поради това, че брака е в допустимите норми на технологичен брак. Представени са и частични счетоводни справки във връзка с отписване на умрели патета, както и потвърдителни бележки от предприятие за преработка на странични животински продукти за 2016 г. и за 2017 г. от Екарисаж Варна ЕООД, за 2018 г. и за 2019 г. от Еко БГСЖП ЕООД. Установено е, че бройката приети животни по тях за 2016 г. и за 2017 г. е значително по-малка от отписаните, а за 2019 г. са предадени повече животни, отколкото са отписани. Установено е, че в представените потвърдителни бележки не е вписано основание за смъртта на животните, не са представени други документи, удостоверяващи причината за смъртта на животните. От дружеството не са били представени съответни нормативни актове или данни за допустим брак, или документ за непреодолима сила, за да бъдат разходите данъчно признати. Установено е за данъчен период 2017 г., че сумата от 32 671, 30 лв. не е отразена в увеличение на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на ред разходи от липси и брак на материални запаси чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, установен е допълнително данък в размер на 3267, 13 лв. За данъчен период 2018 г. установено е, че съгласно главна книга и счетоводни справки отчетените разходи за липси и брак са в размер общо на 56 756, 49 лв., сумата не е отразена в увеличение на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на ред разходи от липси и брак на материални запаси чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Допълнително е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 5675, 65 лв. За данъчен период 2019 г. е установено, че съгласно главна книга и счетоводни справки отчетените разходи за липси и брак са в размер на 50 321, 35 лв., установено е, че сумата не е отразена в увеличение на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на ред разходи от липси и брак на материални запаси чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Допълнително е установен корпоративен данък в размер на 5032, 13 лв. Във връзка с отчетените разходи за брак, от дружеството са поискани обяснения дали е била извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Дружеството е посочило, че не е била извършена корекция на ползвания данъчен кредит поради това, че брака е в допустимите норми на технологичен брак. Органите по приходите са направили извода, че в представените потвърдителни бележки, бройката приети животни за 2016 г. и за 2017 г. е по-малка от отписаните, а за 2019 г. по тях са предадени повече животни отколкото са отписани. Обоснована е приложимостта на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, неприложимостта на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, определен е ДДС по реда на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, както следва за данъчен период м.12.2016 г. 4329, 12 лв., м. 12.2017 г. 6534, 26 лв., м.12.2018 г. 11 351, 30 лв., м. 12.2019 г. 10 064, 27 лв. Ревизионният акт е потвърден с решение 620 от 16.12.2022 г., издадено от решаващия административен орган. Решаващият административен орган е съобразил обстоятелството на представена едва в хода на административното обжалване заповед за средните норми на брак. Решаващият административен орган е обосновал изводите си с приложими за процесния случай, според него, разпоредби от Закона за ветеринарномедицинската дейност. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен в определени негови части, като в другите му части жалбата на търговското дружество е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства дружеството да е спазило определените със закона и подзаконовите нормативни актове задължения за отчетност на отглежданите животни, включително отчетност на настъпила смърт при животните. Приел е, че в хода на ревизионното производство са представени счетоводни справки за извършеното бракуване на умрели животни, които са съставени въз основа на издадени потвърдителни бележки за предадени животински трупове за унищожаване, но не са представени протоколи за брак. Назначената в хода на производството пред първоинстанционния съд съдебна експертиза е установила несъответствия в данните между броя починали животни предадени за унищожаване с потвърдителни бележки и бракуваните животни по счетоводни данни. Установен е отчетен в повече брак за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. спрямо данните от потвърдителните бележки и отчетен в по-малък размер брак за 2019 г. спрямо потвърдителните бележки. Като е кредитирал заключението по експертизата, първоинстанционният съд е приел, че дружеството през периода 2016 г. 2019 г. е отчело недокументално обоснован брак на умрели животни в следните размери за 2016 г. 9081, 73 лв., за 2017 г. 2491, 54 лв., и за 2018 г. 759, 37 лв. От изготвеното заключение, първоинстанционният съд е установил, че за 2019 г. в общия размер на отчетените разходи за брак е включен и разход в размер на 1019, 44 лв., който е с основание брак на умряло прасе. Поради тази причина вещото лице е намалило сумата на отчетения разход от 50 321, 35 лв. на 49 301, 91 лв., която стойност е действителната стойност на брака на умрели патици. Първоинстанционният съд е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, а именно, че при упражняваната от него дейност е налице технологичен брак в допустимите норми, определени с технологична документация за съответното производство или дейност. Първоинстанционният съд е определил представената в тази връзка заповед, представена след издаването на ревизионния акт, като издадена единствено за целите на обжалването на ревизионния акт. Приел е, че не са представени доказателства по какъв начин е определена нормата за технологичен брак за малки патета от 25 процента и за възрастни патици от 20 процента. Приел е, че не са представени доказателства къде са съхранявани умрелите животни до предаването им на екарисаж, липсват и ежедневни записи за смъртността. Независимо от така установеното, първоинстанционният съд е приел за житейски обосновано обстоятелството, че при отглеждането на малки патета и патици има технологичен брак. Съобразил е изводите си с изслушаната по делото съдебна експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че смъртността при животните варира в много големи граници от 15 до 45 процента. По-висока е смъртността при малките патета. Вещото лице е посочило, че бракът на възрастни патици е в порядъка на 5 6 процента. Вещото лице е направило извода, че отчетеният брак на възрастни животни патици за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е в рамките на 5 процента технологичен брак при отглеждане на животните. Съгласно данните от представените по делото главни книги за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е видно, че дружеството е осчетоводило брак на възрастни патици за 2017 г. на стойност 6029, 30 лв., за 2018 г. на стойност 4867, 43 лв. и за 2019 г. на стойност 15 415, 98 лв. По отношение пределните размери на технологичния брак на малки патета, първоинстанционният съд е определил като необосновано завишен посоченият в заповедта на управителя на търговското дружество технологичен брак от 25 процента. Тази стойност е значително по-висока от направените изчисления от вещото лице, които въз основа на данни от счетоводството на дружеството определят стойности на брака на малки патета в следните размери за 2016 г. 8,55 процента, за 2017 г. 8,88 процента, за 2018 г. 14, 61 процента и за 2019 г. 16, 933 процента. При съобразяване на обстоятелството, че дружеството не е представило доказателства по какъв начин е определена нормата на технологичен брак за малки патета от 25 процента и за възрастни патици от 20 процента, първоинстанционният съд е направил извода, че следва да се приеме най-ниският процент 15 процента, смъртност, посочен от вещото лице общо на отглеждани животни малки патета и възрастни патици. Така при приспадане от общия най-нисък процент на процента смъртност на възрастни патици 5 процента, следва да се приеме пределна стойност на технологичния брак при отглеждане на малки патета в размер на 10 процента. При съпоставка на така определения процент с направените изчисления на вещото лице първоинстанционният съд е установил, че единствено за 2016 г. и за 2017 г. относителният дял на брака по видове умрели животни малки патета и възрастни патици е в рамките на приетата пределна норма от 10 процента. Стойността на разходите за тези отчетни периоди следва да се определи въз основа на данните в потвърдителните бележки. Първоинстанционният съд е направил извода, че разходите за брак следва да се определят, като се разграничат разходите за брак, документирани с потвърдителни бележки и разходите за брак, отчетени по счетоводни справки, и бъде отчетено обстоятелството дали същите попадат във възприетите от съда пределни стойности на технологичния брак при отглеждане на малки патета от 10 процента, и технологичния брак при отглеждане на възрастни животни от 5 процента. Така за 2016 г. са отчетени разходи за брак на обща стойност 21 645, 58 лв., представляващи брак на малки патета, от които са документирани с потвърдителни бележки разходи на стойност 12 563, 85 лв. тъй като разходите, отчетени въз основа на потвърдителни бележки са в рамките на 10 процента технологичен брак при отглеждане на малки патета, първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде начислен ДДС единствено за разликата между стойностите на отчетения брак по счетоводни справки и отчетения брак по потвърдителни бележки, доколкото тази стойност представлява недокументално обоснован разход за брак. За 2017 г. са отчетени разходи за брак на обща стойност 32 671, 30 лв., от които разходи за отглеждане на малки патета на стойност 26 642 лв. и разходи за отглеждане на възрастни животни на стойност 6029, 30 лв. Отчетените разходи са в размерите на технологичния брак при отглеждане на малки патета от 10 процента и при отглеждане на възрастни патици от 5 процента. Доколкото разходите, отчетени въз основа на потвърдителните бележки са в рамките на технологичния брак, за документално необосновани следва да се приемат разходите, изчислени като разлика между стойностите на отчетения брак по счетоводни справки в размер на 32 671, 30 лв. и отчетения брак по потвърдителни бележки, доколкото тази стойност в размер от 2491, 54 лв. представлява недокументално обоснован разход за брак. При съобразяване на направените изчисления от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г. със сумата в размер на 2491, 54 лв., съответно да бъде определен допълнително корпоративен данък в размер на 249, 15 лв. Върху данъчната основа в размер на 2491, 54 лв. е дължим допълнително ДДС в размер на 498, 31 лв. За 2018 г. са отчетени разходи за брак на обща стойност 56 756, 49 лв., от които разходи за отглеждане на малки патета на стойност 51 889, 06 лв. и разходи за отглеждане на възрастни животни на стойност 4867, 43 лв. Разходите за отглеждане на възрастни животни са в размерите на технологичния брак от 5 процента, съответно следва да бъдат приспаднати от общия размер на разходите. По този начин се установява, че отчетените разходи за отглеждане на малки патета са на стойност по-малка от стойността по потвърдителните бележки 51 997,12 лв. Именно със стойността на отглеждане на малки патета следва да бъде извършено преобразуване в увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат, тъй като се надвишава определения процент на технологичен брак от 10 процента. Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2018 г. със сумата в размер на 51 889, 06 лв., съответно да бъде определен допълнително корпоративен данък в размер на 5188, 91 лв. Приел е, че върху данъчната основа в размер на 51 889, 06 лв. следва да бъде начислен допълнително ДДС в размер на 10 377, 81 лв. За 2019 г. са отчетени разходи на стойност 49 301, 91 лв. От общия размер на отчетените разходи, разходите за отглеждане на малки патета са на стойност 33 885, 93 лв., а разходите за отглеждане на възрастни животни на стойност 15 415, 98 лв. Разходите за отглеждане на възрастни животни са в размерите на технологичния брак от 5 процента и следва да бъдат приспаднати от общия размер на разходите. При този начин на изчисление се установява, че отчетените разходи за отглеждане на малки патета са на стойност, по-малка от стойността по потвърдителни бележки. Именно със стойността на отглеждане на малките патета следва да бъде извършено преобразуване в увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат, тъй като се надвишава определения процент на технологичен брак от 10 процента. Следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019 г. със сумата в размер на 33 885, 93 лв. и със сумата в размер на 1019, 44 лв. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Съответно следва да бъде изчислен корпоративен данък в размер на 3490, 54 лв. Първоинстанционният съд е приел, че върху данъчната основа в размер на 33 885, 93 лв. е дължим допълнително ДДС в размер на 6777, 19 лв. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, като същият е свързан с приложимостта на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО и чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Не е било спорно между страните, това е обстоятелство, което правилно е установено от първоинстанционния съд, че за периода 2016 2019 г. отчетените разходи за брак по кореспондентски сметки 609/311 и 609/312, са както следва 2016 г. 21 645, 58 лв., 2017 г. 32 671, 30 лв., 2018 г. 56 756, 49 лв., 2019 г. 50 321, 35 лв. Не е било спорно между страните, че за 2016 г. счетоводният финансов резултат на дружеството е увеличен цялата сума от 21 645, 58 лв.,, като за следващите години 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не е било извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството. По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗКПО, спорът неправилно е разрешен от първоинстанционния съд, при несъобразяване с представените по делото доказателства, които доказателства не са били оспорени от страна на органите по приходите в съдебното производство. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Като разходи, които не се признават за данъчни цели, съобразно чл. 23, ал. 1 от ЗКПО, те представляват данъчни постоянни разлики, като на основание чл. 23, ал. 2 от ЗКПО с тези разходи се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода. Това е и подходът, избран и приложен от органите по приходите за процесните ревизирани периоди. Спорът между страните, правилно определен от първоинстанционния съд е относно приложимостта на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. Спорният въпрос между страните е относно доказване на обстоятелството на наличие на технологичен брак. Този спорен въпрос е разрешен неправилно от първоинстанционния съд. Приложимостта на изключението по чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО изисква нормите на технологичен брак да бъдат установени с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт. Несъмнено е обстоятелството, че нормативен акт не е налице, в процесния случай не намира приложение наредба 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково материални ценности при съхраняването и транспортирането им, доколкото процесните стоки не попадат в обхвата на приложените към наредбата таблици. Като доказателство по спора е представена заповед 1 от 04.01.2010 г., издадена от ръководителя на Матев ООД, която е във връзка с дейността отглеждане на патки в база в [населено място] и свързаните с нея биологични рискове, на база направени наблюдения през предходни години. С посочената заповед са определени следните норми за технически и технологичен брак, в резултат на необходимо присъща естествена смъртност, както следва от 1-дневна възраст до 21-дневна възраст 25%, от 22-дневна до 72 дневна възраст 20 %. Първоинстанционният съд не е съобразил изводите си с посочената заповед, като е приел, че същата е съставена за нуждите на производството по обжалването на ревизионния акт. Действително, процесната заповед е представена за първи път в производството по административното обжалване на ревизионния акт, пред решаващия административен орган. Тази заповед, обаче не е била оспорена в производството пред първоинстанционния съд. При съобразяване на това обстоятелство, същата е следвало да бъде съобразена от първоинстанционния съд, който да обоснове изводите се с нейното съдържание. В противоречие на това, първоинстанционният съд е възприел неправилното разбиране за несъобразяване на изводите си с посочената заповед и е възприел грешния подход за определяне на нормите на технологичен брак чрез изслушана експертиза в съдебното производство, което противоречи на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО. В процесния случай изводите си първоинстанционният съд е обосновал само с изслушаната по делото експертиза. Оценка, направена вследствие на експертиза, назначена от съда може да допълни представени доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени. Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 от ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В този смисъл и решение 17 от 13 юни 2019 г. на Върховния касационен съд по т.д. 1104/2018 г. Не се оспорени от процесуалния представител на органите по приходите и представените по делото потвърдителни бележки. Съгласно основното заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, за 2017 г. относителния дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени със заповед на управителя на дружеството 1 от 04.01.2010 г. За 2018 г. относителния дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени от управителя на дружеството със заповед 1 от 04.01.2010 г. За 2019 г. относителният дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени от управителя на дружеството със заповед 1 от 04.01.2010 г. Заключението на вещото лице е изготвено при съобразяване на обстоятелството, че през 2017 г. е налице разлика между бракуваните бройки по потвърдителни бележки и счетоводни данни,, като по счетоводни данни са бракувани с 811 броя патици повече, отколкото са описани в потвърдителните бележки. Разходът за брак по потвърдителни бележки е остойностен по средно претеглената единична цена за годината в размер 3.12 лв. за брой. Съобразено е обстоятелството, че през 2018 г. по счетоводни данни са бракувани с 602 бр. патици повече, отколкото са описани в потвърдителните бележки. Разходът за брак по потвърдителни бележки е остойностен по средно претеглената единична цена за годината в размер 3.34 лв. за брой. Съобразено е обстоятелството, че за 2019 г. по счетоводни данни са бракувани по-малко бройки патици, отколкото са описани в преставените потвърдителни бележки. При съобразяване на тези обстоятелства, ревизионният акт в частта му на установените задължения за корпоративен данък, потвърден с решението на решаващия административен орган е незаконосъобразен, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и в тази част следва да бъде отменено. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта му по отношение на установените с ревизионния акт задължения за ДДС. Спор между страните по отношение на обстоятелството относно правото на приспадане на данъчен кредит за бракуваните активи не е съществувал. В хода на ревизионното производство са представени фактури за закупуването им. При прегледа на данните в отчетните регистри дневници за покупки за периода от 2016 г. до 2019 г. се установява, че дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 222 436, 08 лв. Бракуването на стоки по принцип би обусловило приложимостта на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, при изследване на наличието на предпоставките за приложимост на посочената разпоредба, а именно начисляване и дължимост на данъка в размер на ползвания данъчен кредит. Следва да се даде отговор и на въпроса относно това дали е налице някое от изключващите приложимостта на посочената разпоредба правила по чл. 80 от ЗДДС. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 79 от ЗДС, във връзка с чл. 185 от Директива 2006/1128ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 185 корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16. Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция. Съгласно чл. 186 държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185. Тази подробни правила са определени от българската държава в чл. 79 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал 3 от ЗДДС, редакция 01.01.2013 г. регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съобразно посочения текст на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, редакция 01.01.2017 г., регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове т. 1; унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката - т. 2; липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали т. 3; технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност т. 4; брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт т. 5; брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност т. 6. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-127/22. Съгласно т. 41 от посоченото решение, с изключенията общностният законодател е счел за необходимо в случай на изчезване на стоката, довела до приспадане на ДДС по получени доставки, да ограничи задължението за корекция само до случаите на необосновано изчезване, за да се избегне понасянето на данъчни загуби, освен икономическите такива, когато е доказано унищожаването, погиването и кражбата. Съдът приема, че хипотезите по чл. 185, параграф 2 от директивата за ДДС на унищожаване, погиване или кражба съответстват на случаи на претърпени икономически загуби, но и че настъпването на тези събития трябва да бъде надлежно доказано или потвърдено. Съдът приема също така, че начини за изхвърлянето на стоката като например депонирането й като отпадък, водят до унищожаването й по смисъла на чл. 185, параграф 2, ал. 1 от директивата, щом имат за конкретен резултат необратимото изчезване на стоката. Съдът приема, че следва, че член 185 от директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане по смисъла на параграф първи от този член. Такава хипотеза, обаче представлява унищожаване по смисъла на параграф втори, първа алинея от посочения член, независимо, че става въпрос за доброволно действие и поради това тази промяна не води до задължение за корекция, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече да няма никаква полза за стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Надлежно доказаното изхвърляне на дадена стока трябва да бъде приравнено на унищожаването й, стига до води конкретно до необратимото изчезване на стоката. Следователно, в процесния случай от представените по делото потвърдителни бележки се установява, че процесните активи са били предадени като отпадък, което несъмнено представлява унищожаване доколкото несъмнено вече няма полза от стоките за обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. При съобразяване на тези обстоятелства тази съдебна инстанция констатира известно противоречие между приложимите правни норми и решението на Съда на Европейския съюз, доколкото би могло да се направи извода, че в процесния случай технологичният брак представлява унищожаване, което представлява икономическа загуба за предприятието. Това унищожаване, съответно обстоятелството на технологичен брак в процесния случай е надлежно доказано от представените по делото заповед на управителя на търговското дружество и представените потвърдителни бележки. Независимо от обстоятелството дали подобно противоречие е налице, или не, от събраните по делото доказателства се установява наличието на обстоятелството за ограничение на корекцията по чл. 80, ал. 2, т. 3, б. а от ЗДДС, а именно технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с приетата като доказателство по спора и неоспорена заповед 1 от 04.01.2010 г., издадена от управителя на дружеството, с която са определени норми за технически и технологичен брак в процеса по отглеждане на патки, в резултат на необходимо присъща естествена смъртност. Съгласно основното заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, за 2017 г. относителния дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени със заповед на управителя на дружеството 1 от 04.01.2010 г. За 2018 г. относителния дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени от управителя на дружеството със заповед 1 от 04.01.2010 г. За 2019 г. относителният дял на брака по видове е в рамките на пределните норми, определени от управителя на дружеството със заповед 1 от 04.01.2010 г. Заключението на вещото лице е изготвено при съобразяване на обстоятелството, че през 2017 г. е налице разлика между бракуваните бройки по потвърдителни бележки и счетоводни данни,, като по счетоводни данни са бракувани с 811 броя патици повече, отколкото са описани в потвърдителните бележки. Разходът за брак по потвърдителни бележки е остойностен по средно претеглената единична цена за годината в размер 3.12 лв. за брой. Съобразено е обстоятелството, че през 2018 г. по счетоводни данни са бракувани с 602 бр. патици повече, отколкото са описани в потвърдителните бележки. Разходът за брак по потвърдителни бележки е остойностен по средно претеглената единична цена заа годината в размер 3.34 лв. за брой. Съобразено е обстоятелството, че за 2019 г. по счетоводни данни са бракувани по-малко бройки патици, отколкото са описани в представените потвърдителни бележки. При съобразяване на тези обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив са обосновани в основната си част с неспазване от страна на дружеството на разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Действително, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 5 от закона, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, в 3 дневен срок от установяване на събитието уведомяват за откраднати, убити или умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. Съгласно т. 8, водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни. Съгласно т. 15, предават в обект по чл. 259, ал. 1 или 2 умрелите животни, техните паспорти и страничните животински продукти. Неизпълнението на посочените задължения е основание за налагане на глоба по реда на чл. 416, съответно чл. 417 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но не може да обоснове определящи изводи за данъчното облагане по ЗКПО, съответно по ЗДДС. Същите изводи следват и по отношение на посочените за приложими в жалбата на решаващия административен орган разпоредби от Наредба 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Искане за присъждане на разноски е направено от Матев ООД, като с оглед на изхода на спора, следва да му се присъдят съответно направените по делото разноски в размер на 2803 лв., представляващи възнаграждение за адвокат и внесена държавна такса за касационно обжалване Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение