Решение № 11766 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2018 г.

Решение № 11766 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2018 г., VIII о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, подадена чрез юрисконсулт К. Раева против Решение № 2831/26.04.2018 г., постановено по административно дело № 2570/2018 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319386/16.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е наредено запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в [населено място], [улица], павилион № [номер], стопанисван от "Е. – Е. Славчева" ООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, мотивирали съдът да отмени принудителната мярка, като се твърди, че в случая органът е действал при условията на обвързана компетентност, поради което разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, следва да се разбират като изискване за спазване целта на закона. Твърди се още, че срокът на наложената мярка е съобразен с фактическата обстановка, с тежестта на нарушението и целите на закона. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Недков, който моли да бъде уважена, ведно с последиците от това. Ответника по касационната жалба – "Е. – Е. Славчева" ООД, не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд – София град е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ТД на НАП - София на 14.02.2018 г. в павилион № [номер] – магазин за цветя, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от "Е. – Е. Славчева" ООД, при която е установено, че в обекта е извършена контролна покупка на цветя на стойност 9 лева, за която не е издаден фискален касов бон от функциониращото в обекта фискално устройство. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на процесната заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при несъобразяване с целта на закона. Действително констатираното при проверката нарушение е установено от събраните доказателства и не е опровергано от страна на жалбоподателя, но с оглед спецификите на конкретния случай, срокът за който е наредено запечатването е явно несъразмерен. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд – София е правилно и не страда от сочените касационни основания. Обосновано първоинстанционият съд е съобразил ниската стойност на извършената продажба, обстоятелството, че констатираното нарушение е извършено за първи път, което означава, че е инцидентно, а не системно и последователно. При установено нарушение на реда и условията за отчитане на продажбите от търговски обект, административният орган е длъжен освен да санкционира извършителя му, така също и да наложи принудителна административна мярка – запечатване на обекта и забрана на достъпа до него, тоест действа в условията на обвързана компетентност. Относно продължителността на срока на мярката обаче, органът разполага със свободна преценка, като следва да го съобрази с тежестта на конкретното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, както и с това дали посредством този срок ще бъдат постигнати предвидените в закона цели. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, принудителните административни мерки целят да се предотврати или преустанови нарушението, както и да се предотвратят или отстранят вредните последици от него. В случая, налагането на мярката не би могло да предотврати или преустанови нарушението, тъй като то е довършено към момента на установяването му. Чрез налагане на мярката не може да се предотвратят или отстранят и вредните последици от неотчитането на продажбата, тъй като нейното изпълнение за толкова продължителен период от време би препятствало възможността такива да се извършват, респективно би довело до ограничаване правата на търговеца, както и на приходите от данъци за фиска. Правилен е изводът на съда за това, че определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и законоустановената цел. Като не е съобразил това, органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 146, т. 5 АПК, в резултат на което е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от съда. Не се установи първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки твърденията в касационната жалба. Не са нарушени процесуалните права на страните, събрани са достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, обсъдени са доводите и възраженията на страните. Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение