Решение № 3454 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2008 г.

Решение № 3454 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лили Иванова Райчева, против решение № 413/10.05.2008 г., постановено по адм. д. № 152/2008 г. на Административен съд - Бургас. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици. Ответната страна - Началника на РДНСК-Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас, е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № ДК-02-БС-25/21.01.2008 г. на Началника на РДНСК-Бургас, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Паянтова жилищна сграда" под № 26 по схема на Община Бургас. За да постанови това решение, съдът е приел, че са спазени всички законови изисквания по издаването на обжалвания акт. Решението е правилно. Безспорно по делото се установява, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - " Паянтова жилищна сграда" под № 26 по схема на Община Бургас. Заповедта на Началника на РДНСК-Бургас, е издадена след изпълнена процедура по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове № 280/2.12.2004 г. и № 242/27.11.2007 г., с които е установено, че строежът е изпълнен върху имот, който е общинска собственост, без да е налице учредено право на строеж, както и че не отговаря на предвижданията на ПУП, който по плана за регулация на мястото на извършения строеж предвижда да бъде изградена улица. Процесният строеж не е и търпим с оглед хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Законосъобразно е прието от Съда, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, и с оглед на изхода от спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 80 (осемдесет) лева, изчислена съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,