Решение № 3899 от 11.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б. Аврамова срещу решение 27663/19.12.2024 г., постановено по адм. дело 5187/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) Р 22220318007062 091 001/12.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София за установени задължения на В. Х. Х. от гр. София за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 12 277,66 лв. и лихви 2 837,85 лв. за 2016 г. и 2017 г. С решение 483/10.04.2024 г. директорът на посочената по горе дирекция е оставил без уважение жалбата на лицето, приемайки, че ревизионният акт е валиден, а не нищожен. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изложените от съда съображения за допуснати нарушения на процедурата по чл. 32 ДОПК, тъй като те не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Излагат се аргументи, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) Р 22220318007062 020 001/19.11.2018 г., издадена от М. С. е връчена по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК на 02.05.2019 г, поради което с връчването й чрез местоработата на лицето, органите по приходите са изчерпали всички възможни други способи с цел да осигурят личното връчване на ЗВР и по този начин да обезпечат правото му на участие административното производство. Твърди се, че на 11.12.2018 г. жалбоподателят е бил уведомен по телефона за образуваното ревизионно производство, което е документирано с протокол 1269621/11.12.2018 г., като се твърди, че по време на този телефонен разговор В. Х. е заявил, че се намира в чужбина и ще се прибере в България след Нова година, ще се яви, за да му бъде връчена ЗВР. Според касатора на 09.01.2019 г. от Г. Ч. е извършено посещение на адреса за кореспонденция на жалбоподателя в гр. София, [улица] цел връчване на ЗВР, но лицето не е било открито, като това действие е било документирано с протокол 1269629/09.01.2019 г. На 13.02.2019 г. от В. Х. е била постъпила жалба, в която е посочено, че с телефонен разговор лицето е уведомено, че предстои ревизия за 2016 г. и 2017 г. и е поискал да се смени ревизиращият екип поради некомпетентност, необективност и заинтересованост на органите по приходите, определени да извършат ревизията, но това искане не било уважено. Подробно са описани в касационната жалба всички последващо извършени действия от органите по приходите по отправена молба до други контролни органи, като 03 РПУ СДВР за издирване на лицето и връчване на ЗВР, ИППДПОЗЛ и декларация за разкриване на банкова тайна, като на 12.02.2019 г. е извършена проверка по издирване, но В. Х. не е бил открит. След като ревизираното лице не е било открито, приходните органи твърдят, че е отправена молба за връчване на ЗВР, ИППДПОЗЛ и декларация за разкриване на банкова тайна до Столична община, район Възраждане , чрез изпращане на книжата до работодателя на лицето, като в резултат на тези действия касаторът твърди, че ЗВР е връчена на 02.05.2019 г. в хипотезата на отказ, удостоверен с подписа на връчителя И. С. финансов контрольор при Столична община и двама свидетели, за което е приложена съответната разписка. В касационната жалба са изложени доводи, че разписката отговоря на изискванията на чл. 30, ал. 4 ДОПК, поради което счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено на посочените в нея отменителни основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. С. Ердир, както и искането за разноски по представения от нея списък по чл. 80 ГПК, вкл. и разноските за държавна такса в размер на 120 лв. Ответникът по касационната жалба В. Х. Х. от гр. София чрез процесуалния си представител адв. И. И. в депозирани писмени бележки, я оспорва и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че обжалваното решение е неправилно, да се отмени и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по жалбата срещу ревизионния акт. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен и е обявен за такъв. За да постанови нищожността на акта решаващият административен съд е приел, че в резултат на ревизията задълженията на В. Х. са установени без да е доказано надлежно връчване на ЗВР съгласно чл. 112, ал.1 ДОПК. Според съда императивно е изискването на чл. 113, ал. 2 ДОПК за връчване на ЗВР на ревизираното лице. Прието е от съда, че ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР от датата на връчването й, като разпоредбата на чл. 114, ал.1 ДОПК според съда обвързва началото на определения срок за извършване на ревизията. Посочено е в решението на съда, че същинското извършване на ревизията действията по събиране на доказателствата за установяване на задълженията, следва да започне след връчването на ЗВР и оттогава да започне да тече срокът за извършването й. Изследвани са от съда разпоредбите на чл. 29 и сл. от ДОПК, които регламентират възможните и допустими способи за връчване на книжа и различните хипотези за уведомяване на ревизираното лице за производството. Направен е извод от съда, че в случая няма данни да е приложен редовен някой от възможните и допустими способи за връчване на съобщенията в административното производство. Според съда не са представени и доказателства за успешното прилагане на който и да е от предвидените в чл. 29 ДОПК способи за връчване на книжата. Съдът е изследвал предприетите от органите на НАП действия по връчване чрез отказ на ЗВР от 02.05.2019 г. предхождащите го на 23.11.2018 г. покана за явяване в ТД на НАП, за която липсват данни да е получена от лицето, протокол от 11.12.2018 г. с данни, че лицето е в чужбина, протокол от 09.04.2019 г., че лицето не е открито на адреса си, протокол от 05.03.2019 г. относно неявяването на лицето в 03 РПУ СДВР, писмо от 18.03.2019 г. от СДВР, че лицето е посетено на адреса, но не е открито там, разписка от 02.05.2019 г., според която В. Х. служител към Столична община, район Възраждане е отказал да получи ЗВР на адреса на местоработата му, писмо от 02.07.2019 г. от СДВР, според което при посещение на 12.02.2019 г. и 11..03.2019 г.лицето е посетено на домашния си адрес, но не е открито, като е отбелязано, че търсено многократно но без успех. Съдът е посочил, че е налице по делото и съобщение за връчване по чл. 32 ДОПК, а с протоколи от 11.11.2019 г., 19.11.2019 г., 03.06.2019 г. и 11.06.2019 г. лицето също не е било открито, а призовката от 24.06.2024 г. е върната с отбелязване, че на адреса не е установено лице. Посочено е в решението , че във всичките посочени документи липсва подпис на лицето, поради което липсва каквото и да е доказателство, че то е уведомено за започналата спрямо него ревизия. Направен е извод от съда, че ЗВР не е била надлежно връчена в съответствие с чл. 30, ал. 3 и 6 ДОПК, а нарушението на чл. 113, ал. 2 ДОПК рефлектира върху крайния акт, с който приключва ревизията РА, който е издаден извън рамките на ревизионното производство, което обуславя и неговата нищожност. При така установеното съдът е приел, че след като ЗВР не е била връчена на В. Х., ревизията по отношение на него не е започнала, поради което задълженията с РА са в нарушение на изискването по чл. 108 ДОПК. В обжалваното решение е цитирана и съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела 16463/2013 г., 1063/2021 г. и 13484/2020 г. С тези мотиви съдът е обявил за нищожен оспореният от В. Х. РА. Обжалваното решение е правилно постановено. С ревизионния акт, издаден на В. Х. Х. са установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 12 277,66 лв. и лихви 2 837,85 лв. за 2016 г. и 2017 г. С жалба до директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София поради изтичане на срока по чл. 152, ал.1 ДОПК е поискано обявяване на нищожността на ревизионния акт, като с решение 483/10.04.2024 г. жалбата е била оставена без уважение, като е прието от решаващия орган, че е налице валиден акт. Няма спор по делото, че началото на ревизионното производство се поставя с издаването на ЗВР чл. 112, ал.1 ДОПК, а според чл. 113, ал. 2 ДОПК приходните органи се задължават да връчат тази заповед на ревизираното лице, като от този момент се счита, че ревизионното производство е започнало. Константна е практиката на Върховния административен съд, че именно от момента на връчването на ЗВР на съответното ревизирано лице започва ревизионното производство, а не от издаването на ЗВР. Не се спори, че тази съдебна практика се възприема и от приходните органи. Това е така, защото ревизираното лице трябва да бъде запознато с всички действия, които се извършват от приходните органи, поради което е задължително да се установи връчването на ЗВР на ревизираното лице. Разпоредбите на чл. 29, ал.1 във връзка с чл. 33 ДОПК регламентират, че ЗВР се връчва на посочения от лицето адрес за кореспонденция. По делото е установено и това е посочено в процесната ЗВР, че адресът на кореспонденция на лицето е в гр. София, [улица], но В. Х. не е намерен и заповедта е останала невръчена, въпреки че е търсен неколкократно на този адрес. В съдебното производство е представени и справка от Национална база данни Население , от която се потвърждава, че посоченият адрес е постоянен и настоящ адрес на В. Х.. С покана от 23.11.2018 г. на орган по приходите до В. Х. е посочено, че лицето следва да се яви в ТД на НАП София за връчване на процесната ЗВР, като са посочени имейл адреси на органи по приходите и телефони. Няма данни тази покана да е достигнала до знанието на Х.. С протокол от 11.12.2018 г. е посочено от орган по приходите, че е проведен телефонен разговор с В. Х., от който било се разбрало, че той е в чужбина и ще се върне в България след Нова година с обещание да се яви лично за връчване на ЗВР. Този протокол няма никаква доказателствена стойност. В ДОПК липсва разпоредба, която да позволява ЗВР или каквото и да е било съобщение да се връчва по телефон. В разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК е предвидено съобщенията да се връчват по телефакс и по електронен път, но не и по телефон. От посоченото в протокола за проведения телефонен разговор с Х., не се доказва, че той е обещал, че след връщането си в България, ще се яви в ТД на НАП София за връчване на ЗВР. В касационната жалба неоснователно се твърди, че неправилно съдът е приел, че е извършено нарушение на процедурата по чл. 32 ДОПК. Тази разпоредба урежда връчване чрез прилагане към досието, но в същото време за да се достигне до този способ на връчване, е необходимо първоначално да се спази разпоредбата на чл. 29 ДОПК, както е приел и първоинстанционния съд, тъй като според нея за връчване по чл. 32 ДОПК се пристъпва само ако лицето е търсено, но не е намерено на адреса на кореспонденция, след най малко на две посещения през 7 дни. Липсват каквито и да е било данни за изпълнение на процедурата за връчване чрез прилагане към досието, тъй като няма данни за спазване изискването по чл. 32, ал. 4 ДОПК, а именно поставяне на определеното в териториалната дирекция място, респ. свалянето на определена дата, нито има доказателства, че съобщението е публикувано и по Интернет. Не е изпълнено и изискването на чл. 32, ал. 5 ДОПК, според която заедно с поставянето на съобщението, се изпраща писмо с обратна разписка до лицето. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на касатора, че е налице редовно оформен чрез разписка отказ по реда на чл. 30, ал. 4 ДОПК. Представената разписка е номерирана като стр. 3, т.е. тя е непълна, тъй като липсват останалите две. Освен в цитираната правна норма изрично е посочено, че отказът се оформя с подпис на връчителя и поне един подпис на свидетел, който не е от съответната администрация. Обстоятелството, че отказът е оформен в район Възраждане , Столична община, където е местоработата на В. Х., не позволява да се използва способът, предвиден в чл. 30, ал. 4, изр. 2 ДОПК за връчване в съответната община или кметство, при което изискване на закона е отказът да се оформи само с подписа на връчителя, т.е. когато се оформя връчване чрез отказ в съответната община. Наличните подписи на двама свидетели, оформени в процесната разписка, в която изрично е посочено, че са на служители на район Възраждане , а не на такива, каквито изисква законът да не са от съответната администрация, в случая местоработата на Х.. Правилно първоинстанционният съд е проследил всички действия на приходните органи по връчване на първата ЗВР и е достигнал до законосъобразни изводи, че не е приложен редовен някой от възможните и допустими способи за връчване. При липсата на категорични писмени данни за изпълнение на регламентираното в чл. 29, ал.1 и ал. 5, както и на чл. 30, ал. 4 и чл. 32 ДОПК, законосъобразно съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен, като издаден без да се връчи ЗВР на ревизираното лице и без същият да бъде запознат със събраните от органите по приходите доказателства, за извършените от тях действия, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е гарантирано от органите по приходите на лично участие в ревизионното производство на В. Х. и въпреки това са издадени ревизионен доклад и ревизионен акт. Изложеното по горе води до извод, който е направен в обжалваното решение, че ревизионният акт е нищожен и не е породил спрямо ответника по касация правни последици. В този смисъл касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, въпреки че такива са поискани. Разноски не се присъждат и на ответника по касация, тъй като такива не са поискани, а и няма данни да са направени такива в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение