Решение № 14441 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2011 г.

Решение № 14441 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОУИ") против решение № 769/21.02.11 г. по адм. д. 7563/10 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2000908619/17.06.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1329/7.09.10 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Глобална търговска мрежа" АД оспорва касационната жалба по съображение в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 769/21.02.11 г. по адм. д. 7563/10 г. по описа на АССГ е отменен РА № 2000908619/17.06.10 г., потвърден с решение № 1329/7.09.10 г. на ДД "ОУИ. Административният съд е приел, че РА е незаконосъобразен и необоснован, защото е издателят му не е изпълнил задължението си да събере доказателства в подкрепа на крайния извод. Според решаващите мотиви на първоинстанционния съд при издаване на РА не е извършен анализ за размера на данъчната основа за облагане с данък върху доходите от трудови правоотношения по отделно за всяко отделно физическо лице, поради което не е възможна проверка относно законосъобразността на установените с РА задължения за невнесени авансови суми за данък върху доходите от трудови правоотношения. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Касационната инстанция намира, че административният съд не е определил правилно предмета на съдебното производство. АССГ е отменил изцяло РА № 2000908619/17.06.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1329/7.09.2010 г. на ДД "ОУИ" като в мотивите е посочил, че с този акт са установени задължения за осигурителни вноски и задължения за данък върху доходите по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 39 484,92 лв. заедно с лихвите. Видно от диспозитивната част на РА с РА са установени задължения за довнасяне общо в размер на 132 178,78 лв. и лихви към тях в размер на 49 986,76 лв. като задълженията, които са установени допълнително, без да са декларирани, но не внесени от ревизираното лице, са както следва за ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 41308,50 лв. и лихва в размер на 10276 лв. По отношение останалите ревизирани видове задължения - вноски за ДОО, вноски за ЗА, вноски за ДЗПО за универсален фонд и вноски за ФГВРСН в обстоятелствената част на РА е посочено, че съответните задължения са начислени в законоустановените размери, но не са спазени сроковете за внасяне, поради което са определени задължения за внасяне. В жалбата до АССГ "Глобална търговска мрежа" ЕООД е поискало да бъде отменен изцяло РА, но конкретни оплаквания се съдържат само по отношение изводите на ревизиращите органи, че чрез отпускане на служебни аванси се прикрива допълнително изплащане на трудови възнаграждения без за това да се начислява ДОО и задължителни осигурителни вноски. При съпоставяне съдържанието и петитума на жалбата против РА, неговото съдържание и диспозитив с обжалваното съдебно решение следва еднозначния извод, че АССГ не е определил въобще спорния предмет на делото. В мотивите си съдът е посочил, че е сезиран с жалба срещу РА, определящ задължения за осигурителни вноски и задължения за данък върху доходите по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 39 484, 92 лв. заедно с лихвите, но тази сума не се съдържа нито в жалбата, нито в РА, ( дори и в заключението на вещото лице не е посочена като обща спорна стойност), поради което не е ясно от къде е възприета от решаващия съд. Съдът е отменил изцяло РА, но не е ясно каква част от РА е проверявана само по отношение на задължения за сумата от 39484,92 лв. или описаните в РА съвсем различни стойности по отделни видове задължения. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим на основания § 2 от ДР на ДОПК, касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално недопустимо като постановено без да е конкретизирано каква част от РА съдържа установяване на недекларирани задължения по видове и по размер, каква част от РА съдържа установяване само на невнесени задължения, както и каква част от тях се оспорва от данъчнозадълженото лице въз основа на спорните обстоятелства, свързани с изплащане на суми като "служебни аванси" и тяхното данъчно третиране. След обезсилване на недопустимото съдебно решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на спора от друг съдебен състав, при което да бъдат отстранени тези противоречия. При новото разглеждане на спора АССГ следва да има предвид, че допуснати процесуални нарушения по време на данъчна ревизия не представляват самостоятелно основание за отмяна на РА и с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК не освобождават решаващият съд от задължението по чл. 160, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,