Решение № 9117 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2014 г.

Решение № 9117 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Весела Николаева Лечева от град София, в качеството й на особен представител на Манол Йорданов Велев срещу решение № РД-49-206/3.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспореното решение. Върховния административен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата следва да се счита като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК /предвид липсата на доказателства както за връчването на оспореното решение на жалбоподателката, така и за датата на подаването на жалбата/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. За да се произнесе по съществото й съдът прие за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е образувано по заявление рег. № 94ЕЕ-37/1.02.2009 г. от Весела Николаева Лечева, в качеството й на особен представител на Манол Йорданов Велев за изключване на земи от горския фонд при промяна предназначението им, представляващи ПИ с идентификатор № 69345.6.220 по реда на чл. 14в от Закона за горите (ЗГ) отм., като се иска имотът с площ от 1,923 дка да бъде предназначен за изграждане на туристическо ядро "Малина" в курортен комплекс Пампорово. В хода на административното производство е постъпило заявление вх. № ИАГ-14351/1.04.2013 г. също подадено от жалбоподателката, чрез пълномощник - Елена Кирилова Недева, с което е заявено желание за прекратяване на процедурата по чл. 14 ЗГ с цел продължаването й като процедура по чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ. Подписът под това заявление е оспорен, като е назначена съдебно-графологична експертиза. Вещото лице е дало заключение, че не може да се установи дали подписът е положен или не от Елена Кирилова Недева. Разпитана като свидетел, Недева заявява, че подписа под заявлението не е положен от нея. С оспореното решение министърът на земеделието и храните е прекратил производството по преписката по реда на чл. 14в ЗГ (отм.) за изключване имота при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд по реда на чл. 14 от ЗГ (отм.). Като правно основание за издаване на административния акт е посочен § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, а като фактически основания е посочено, както направеното искане за прекратяване на процедурата от заявителя, така и обстоятелството, че заявителя не може да се ползва от правото на разглеждане на преписка, образувана по отменения ЗГ на основание § 5, ал. 9 ПЗР на ЗГ, както и по реда на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗГ. С оглед на така установеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните норми на ЗГ. Съгласно правилото на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, на който се е позовал административния орган, не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Нормата на § 3, ал. 2, регламентира, че ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. Изложените в заповедта мотиви (фактическите основания за издаването му) сочат за наличие на хипотезата на § 3, ал. 1 вр. ал. 2. В случая описания в решението имот в горска територия е придобит от заявителя по силата на заповед № РД-46-638/13.04.2001 г. на министъра на земеделието и горите чрез извършена замяна на основание § 3 ПРЗ на ЗГ, във връзка с § 6 от ПЗР на ППЗГ, в резултат на която замяна Манол Велев е придобил собствеността върху 1,922 дка от горския фонд в местността Пампорово. При тези данни законосъобразно административният орган се е позовал на изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, които са изпълнени - имотите, на които се иска промяна на предназначението са придобити от жалбоподателя чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ, влязъл в сила на 9.04.2011 г., поради което същите попадат в приложното поле на забраната по цитирания текст. Ето защо решението, с което на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е отказана промяна на предназначението на описания в акта имот, е издадено в съответствие с материалноправните норми. Обстоятелството, че едно от основанията за прекратяване на производството е оттегляне на искането от заявителя, не рефлектира върху законосъобразността на решението, предвид обстоятелството, че дори и да не е направено оттеглянето му, органът не би могъл да се произнесе по искането по изложените по-горе мотиви. Позоваването на жалбоподателя на § 5, ал. 1 е неоснователно, тъй като същият е относим към заявленията за изключване на площи от горския фонд, които не са придобити от държавата в резултат на замени. Въпросният имот е придобит от заявителката чрез замяна, т. е. попада в хипотезата на § 3 от ПЗР на ЗГ. По делото е приложена Заповед № РД-46-638/13.04.2001 г. за извършената замяна, с оглед на което § 5 е неприложим. Поради това и заявлението от 1.04.2013 г. с подписа на Елена Недева е неотносимо към законосъобразността на решението. При наличие на изричен законов текст, административният орган няма друга възможност освен да прекрати административната преписка "ex lege". § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, предвижда, че заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от ПЗР на ЗИД на отменения ЗГ (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г.), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, като оценките на имотите се определят по реда на Наредбата по чл. 86, ал. 2 от този от този закон, ако е изтекъл срокът на валидност на удостоверението за оценка, издадено по реда на Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключени площи, учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд). Разпоредбата касае различни процедури от тези по § 3 и двете не могат да бъдат разглеждани в едно производство. В този смисъл и ал. 9 на същата разпоредба, съгласно която, в случай, че към деня на влизане в сила на закона е дадено предварително съгласуване за изключване на площи от горския фонд или е подадено искане за предварително съгласуване, процедурата за промяна на предназначението на съответните имоти се довършва по досегашния ред, е неотносима към правния спор. След като законодателят е регламентирал различни хипотези с § 3 и § 5 от ПЗР на ЗГ, прилагането на едната от тях изключва приложението на другата. Наличието на забрана за промяна на предназначението па посочените в § 3 земи, изключва всякаква друга възможност за такава промяна. Противното тълкуване води до заобикаляне на законовите норми. Предвид на изложеното оспореното решение е законосъобразно и жалбата срещу него като неоснователна, следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от заинтересованата страна за присъждане на разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ИАГ 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,