Решение № 4676 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2018 г.

Решение № 4676 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Европа кафе" ООД, чрез адв. В. М. против решение № 1762/01.10.2018 г. на Административен съд, град В., постановено по адм. дело № 1694/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 68-ОП/03.04.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В. - запечатване на търговски обект – кафе-аперитив "Европа", находящ се в гр. Р., ул. "Б." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 6 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение е, че дружеството не е адресат на чл. 26, ал. 1 от Наредбата № Н-18/13.12.2006 г., тъй като изискванията към съдържанието на фискалната касова бележка, съгласно приложение 1 на същата наредба са функционални изисквания към фискалното устройство. На следващо място сочи, че преценката за съответствие на фискалните бележки с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба, следва да се прави съобразно § 31 от ДР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съдът не е съобразил, че към датата на издаване на заповедта изискванията за съдържанието на фискалната касова бележка не са действащи. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., чрез юрк. Д. П. оспорва касационната жалба и моли да се първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 68-ОП/03.04.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е наредено запечатване на търговски обект - кафе – аперитив "Европа", находящ се в гр. Р., ул. "Б." ..№..., стопанисван от "Европа кафе" ООД и забрана за достъп до него за срок от 6 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.03.2018 г. при извършена контролна покупка на два броя "кафе бианче адоре", с единична продажна цена от 1. 69 лв. всяко, с обща стойност 3. 38 лв., заплатени в брой от орган по приходите, в стопанисвания от дружеството търговски обект на ул. "Б." ..№..., гр. Р., е издадена фискална касова бележка, която не съдържа наименование, количество и стойност по вид на закупените стоки. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Европа кафе" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, която да съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата № Н-18/2006 г. и да притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от нея. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че по силата на чл. 26, ал. 1, от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са, че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа наименование на стоката - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 и че издаваните фискални касови бележки в обекта не съответстват на образеца по Приложение № 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., като не съдържат следните реквизити - наименование, количество и стойност по видове закупени стоки. Изискването за наименование на стоката/услугата като част от съдържанието на фискалния бон е въведено с изменението в нормативната уредба от ДВ бр. 76/2017 г. Съгласно § 32, ал. 1 от преходните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г) лицата по чл. 3, непопадащи в § 31, които са регистрирани по ЗДДС, с изключение за обектите, в които се използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019 г. Това е относимата норма към задължените лица, които използват в дейността си ЕКАФП като жалбоподателя. Нормата на § 31 от преходните разпоредби на същия нормативен акт, на която се позовава касатора се отнасят до лицата, които използват в дейността си ЕСФП - електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и е неотносима към дейността на Европа Кафе ООД, което използва електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/ съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Поради това принципно основателно е възражението в касационната жалба, че съдът не е съобразил преходната разпоредба на § 32, която удължава срока за привеждане дейността в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. до 31.03.2019 г. Посоченият срок се отнася само до изискването за посочване наименованието на стоката в касовата бележка, което е въведено с Наредбата за изменение и допълнение публ. ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. и за което към 30.03.2018 г. този срок не е изтекъл. Тази преходна разпоредба не се отнася до останалите липсващи реквизити в издадената от дружеството касова бележка - количество и стойност на видовете закупени стоки. Това изискване е предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. и е действащо и към момента на проверката на 30.03.2018 г. Видно от констатациите при проверката издаваните в обекта фискални касови бележки се регистрират само като "Продажби", без количество и стойност. Така издадената касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната разпоредба правила относно отчитането на продажбите. Доводите на касатора, че не е адресат на нарушената правна норма са неоснователни. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. изисква фискалната касова бележка да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Изискването е относимо към реда и начина за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Адресат на това задължение са лицата по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 218 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила като краен резултат. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,