Решение № 46 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 572/2016 г.

Решение № 46 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 572/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. В. и адв. Д. П. срещу решение № 1649/20.07.2015 г. по в. т. д. № 1732/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5-ти състав, с което е потвърдено решение № 1916/22.12.2014 г. по т. д. № 5113/2013 г. на Софийски градски съд, ТО VI-8 с. за отхвърляне исковете по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД на касатора против [фирма] за заплащане на сумите: 635 000 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочената главница по договор за кредит № 250/05 г. в размер на 863 080,05 евро; 525,64 евро, представляваща частична претенция от вземане за просрочена лихва в размер на 2 475,64 евро за периода 20.09.2010 г. - 20.10.2010 г.; 802,46 евро, представляваща частична претенция от вземане за наказателна лихва в размер на 116 930,28 евро за периода 20.09.2010 г. - 20.07.2011 г.; 1668,09 евро, представляваща частична претенция за вземане за наказателна лихва в размер на 3 668,09 евро за периода 20.07.2011 г. -28.07.2011 г.; сума от 11 875,99 евро, представляваща частична претенция от 314 592,15 евро, начислена наказателна лихва за забава върху главница в размер на 863 080,05 евро за периода 29.07.2011 г. - 16.09.2013 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на въззивния съд за липса на уведомяване на длъжника за извършената в полза на касатора цесия са неправилни. Коментираното от апелативния съд уведомление е било подписано и от цедента, а не само от цесионера и то е достигнало до длъжника. Не са били обсъдени доказателствата за извършено уведомяване в хода на процеса - съобщение, връчено на 05.03.2014 г. чрез куриер и на 22.05.2014 г. връчена нотариална покана, обективираща уведомление до длъжника. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски в полза на касатора. Ответникът по касационната жалба [фирма] не представя писмен отговор. Третото лице-помагач [фирма] изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че [фирма] не е изпълнило задълженията си по договор за кредит № 250/05 от 01.11.2005 г. с настъпил падеж - 20.10.2008 г. в посочения по исковата молба размер на претендираните вземания. Въззивната инстанция, след отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с изключване от доказателствения материал на заверено копие от договор за цесия, е заключила, че между [фирма] и [фирма], Словения е бил сключен договор за цесия на процесните вземания с длъжник [фирма]. Изложени са съображения, че същият договор не е породил действие за длъжника, тъй като не му е било съобщено за прехвърлянето. Според въззивния съд съобщението до длъжника изхожда само от пълномощници на цесионера, не и на цедента, а обратната разписка не съдържа указания за съдържанието на пратката и не може да се свърже с коментираното уведомление. Решаващият съд е намерил за релевантно обстоятелството, че същото уведомление не е било подписано от длъжника съобразно указанията на цесионера. Поради което и САС е направил извод, че цесията не е породила действие за длъжника и оттук, че предявените от цесионера спрямо длъжника искове са неоснователни. С определение № 824/27.10.2016 г. по т. д. № 572/16 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?, за проверка съответствието му със задължителната на практика на ВС и ВКС по същия въпрос: ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/2000 г., Решение № 79/24.06.2009 г. по т. д. № 645/2008 г. на ВКС, II т. о. В така създадената задължителна съдебна практика е застъпено категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според разясненията по т. 1 и 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи. Втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос. По основателността на касационната жалба: В разглеждания случай касаторът е поддържал в исковата си молба твърдение, че между [фирма] и [фирма], Словения е бил сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на касатора вземанията си срещу длъжник [фирма] по договор за кредит № 250/05 и анекси към него. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия от стария кредитор на 26.08.2011 г. и в тази връзка са били представени с исковата молба писмени доказателства: съобщение за прехвърляне на вземанията и указания на цесионера, обратна разписка за получаване на пощенска пратка. Във въззивната жалба [фирма] поддържа твърдението си относно уведомяването на длъжника с позоваване на ангажираните в тази връзка доказателства, като посочва, че това обстоятелство е било прието за установено съобразно мотивите на решението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е обсъдил коментираните по-горе доказателства като е счел, че съобщението не изхожда от цедента, а само от цесионера, а обратната разписка не съдържа отбелязване на съдържанието на пощенската пратка и в нея не е посочено качеството на физическото лице получило пратката. Настоящият състав на ВКС намира, че в отклонение от цитираната задължителна практика по въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, САС не е преценил в неговата цялост приложеното на л. 50 от първоинстанционното дело съобщение, както и факта, че това писмено доказателство е било връчено на ответника по иска [фирма] в процедурата по реда на чл. 367, ал. 1 ГПК съобразно разписка за връчване от 06.12.2013 г. /л. 96 по делото на СГС/. Видно от съдържанието на документа той обективира както изявление на [фирма] /понастоящем [фирма]/ направено чрез неговия изпълнителен директор Г. Г., т. е. на цедента, така и на [фирма], Словения чрез представляващия Ю. Джолан, т. е. на цесионера, за извършено прехвърляне на всички вземания на цедента срещу длъжника по договор за кредит № 250/05 от 01.11.2005 г. и договор за кредит № 377/06 от 20.09.2006 г. Следователно е изпълнено условието по чл. 99, ал. 3 ЗЗД съобщението до длъжника за цесията да е направено от предишния кредитор. С оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответника [фирма], е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен. Следователно цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя / в същия смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т. о. /. Доколкото липсва оплакване по отношение на кредитирания от САС договор за придобиване и прехвърляне на портфейл от 28.07.2011 г., представен в заверен от процесуален представител препис, следва да се приеме, че е доказан фактът на сключване на договор за цесия относно процесните вземания между [фирма] /понастоящем [фирма]/ и [фирма], Словения. Не се оспорва констатацията на въззивния съд, направена въз основа на писмените доказателства и заключението на ССЕ, относно съществуването на задължения в полза на цедента спрямо длъжника въз основа на процесния договор № 250/05 г. на основанията и в размерите посочени по исковата молба, а именно: 863080,05 евро, представляващи просрочена главница; 2 475,64 евро, представляващи дължима просрочена лихва за периода 20.09.2010 г. - 20.10.2010 г.; 116 930,28 евро, представляващи дължима наказателна лихва за периода 20.09.2010 г. - 20.07.2011 г.; 3668,09 евро, представляващи дължима наказателна лихва за периода 20.07.2011 г. - 28.07.2011 г.; 317 901,15 евро, представляващи дължима наказателна лихва за забава за периода 29.07.2011 г. -16.09.2013 г. Горното налага извод за основателност на предявените искове в посочените в исковата молба размери. По изложените съображения на осн. чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и се постанови друго за уважаване на исковете. Предвид изхода от спора в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за трите инстанции в общ размер на 112 412,23 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд