Решение № 5105 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2015 г.

Решение № 5105 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14715/2015 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Л. и дъщери" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адвокат Д. Т., против решение № 6450 от 26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7269/2012 г. по описа на Административен съд С.-град. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като се посочва, че при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител в представена писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. изх. № 02-010-2600/4137 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция в частта, с която е отказано подпомагане в размер на общо 45 678.74 лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същото не противоречи на материалния закон и целта му. За изясняване на релевантните по делото факти са допуснати две основни съдебно-технически експертизи, чиито заключения съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадени. В тази връзка е посочил, че части от заявените от жалбоподателя БЗС 04220-730-7-2 и БЗС 04220-732-1-2 не са допустими за подпомагане по смисъла на чл. 8 във вр. с чл. 9 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5/2010 г. (отм.), тъй като не са били поддържани в добро земеделско състояние и правилно е отказано подпомагане на тези площи - наддекларираната площ посочена от административният орган по СЕПП е 38.91 ха, а по НР1 е 38.91 ха. Независимо от различията в данните по заключенията на вещите лица и тези в атакувания административен акт, доколкото установения процент на наддеклариране за мерките по СЕПП и НР1 и в двата случая е в границите между 20 % и 50 %, и налага санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ по тях, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно от 30 032.34 лв. по СЕПП и 15 646.4 лв. по НР1, съдът е приел, че не е налице основание за отмяна на атакувания акт. Изрично е посочено от административния съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват по категоричен начин констатациите на административния орган и да установят по безспорен начин, че определената като недопустима за подпомагане площ от вещите лица и административният орган по СЕПП и по НР1, отговаря на изискванията за добро земеделско състояние и респективно, че тези площи подлежат на финансово подпомагане за 2010 г. В тази връзка съдът е посочил, че намира за ирелевантни по отношение на законосъобразността на оспореното уведомително писмо установяванията по отношение на заявените от жалбоподателя БЗС-та за кампания 2014 г., тъй като същите касаят друг период, различен от процесния. С оглед на това съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране относно мерките по СЕПП и НР1, надвишаващ 20 % и под 50 %. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20 % и 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Действително, от заключенията по изслушаните съдебно-техническите експертизи се установяват различни от приетите от административния орган размери площи като недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1 /прието от ДФЗ по СЕПП наддеклариране от 31.07 %, а от вещите лица - 48.70 %, съответно 35,33 %, съответно по НР1 - установено от ДФЗ наддеклариране от 31,93 %, а от вещите лица - 50.24 % и 36,08 %/. Това обаче не променя направения краен извод за наличието на основание за пълен отказ на поисканото по тези мерки подпомагане, в конкретно приложимата хипотеза по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., /при която разликата е над 20%, но не повече от 50 % от определената площ/, поради което правилно съдът е оставил в сила обжалваното уведомително писмо. Предвид изложеното, законосъобразно съдът приема, че административният орган, в съответствие с приложимия материален закон, не е отпуснал финансова помощ по тези две мерки. Следва да се отбележи, че в случая, по заявлението на "Л. и дъщери" ЕООД е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, заключенията на които са изготвени включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой и в СИЗП при ДФЗ, не променят крайния извод за наличие на основание за отказ от подпомагане, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно са приети от съда като обективни и компетентно дадени. Правилно съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо е мотивиран акт и в тази връзка възраженията, че същият е немотивиран направени в касационната жалба са неоснователни. Макар мотивите да са посочени от административния орган в табличен вид, от същите може да се установи защо административният орган отказва оторизиране на поисканата от жалбоподателя сума по СЕПП и НР1. Словесната и табличната част на Уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Констатациите на вещото лице направени с допълнителната експертиза след оглед на място пред 2015 г., както и извършената проверка на място по отношение на заявените от жалбоподателя парцели за подпомагане за кампания 2014 г. не биха могли да бъдат отнесени за състоянието на площите заявени за подпомагане за кампания 2010 г. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, както и че същото е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. С оглед представеното по делото становище от процесуалния представител на ответника, както и неявяването му в съдебно заседание на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева - юрисконсултско възнаграждение за подаденото становище по същество пред тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение