Решение № 1680 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2008 г.

Решение № 1680 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Кирил Костов - пълномощник на Костадинка Димитрова Димитрова от гр. Варна, срещу решение № 466 от 8.07.2008 г., постановено по адм. д. № 783 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Варна. С него съдът е отхвърлил жалбата на Костадинка Димитрова срещу заповедта на областния управител на област с административен център Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за нарушение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени а делото върне за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна по касационната жалба не е взела становище. От адвокат Фани Димитрова-пълномощник на Димитър Станчев Димитров и Донка Пенева Петрова, е постъпил писмено отговор срещу подадената касационна жалба. В него се съдържа становище за неоснователност на жалбата. Излагат се твърдения, опровергаващи наведените доводи. По изложените в нея съображения и тези в писмените бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира се за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и законосъобразно. Като анализира обхвата на извършения от съда контрол за законосъобразност върху обжалваната част от заповедта на областния управител, достига до извод за липсата на нарушения от комисията, която е приела изпълнението на техническото задание от изпълнителя. В регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти са вписани лицата, които са се легитимирали за собственици на имота. Представеното решение на бившата поземлена комисия не легитимира жалбоподателката за собственик с възстановено право на собственост, поради което решението на съда е правилно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Окръжният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на Варненска област, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Траката", землище Виница, област Варна, в частта й за новообразуван имот № 1975. От приложеното копие на регистъра към този имот с площ от 999 кв. м за собственик на S идеална част от него е записан Димитър Станчев Димитров на основание описаният нотариален акт. От писмените доказателства съдът е установил, че Станчо Димитров Тангаров, който е признат за собственик на основание представено съдебно решение на имот от 800 кв. м, ведно с построената в него вила, според н. а. № 39, том ХIII, н. д. № 4988 от 1966 г., е дарил на сина си Димитър Станчев Димитров половината от недвижимия имот и част от сградата с н. а. № 135, том IХ, н. д. № 3497 от 1969 г. Останалата част от същия имот е дарена на Димитър Станчев Димитров от неговата майка Донка Пенева Петрова с н. а. № 3, том VI, н. д. № 948 от 20.12.2005 г., конституирана като заинтересована страна. От приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че границите на имот № 1975 изцяло попадат в нивата от 6.690 дка, описана в решение № 503 от 13.05.1998 г. на Поземлена комисия - Варна. Планът на новообразуваните имоти в обжалваната му част изцяло повтаря границите на имот № 1975 по плана от 1987 г. Съдът е съпоставил установеното с нормите на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като е приел, че плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част съответства на материалния закон и е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на съществени процесуални правила, поради това, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна. Те са аргументира с това, че съдът не е изяснил правната легитимация на заинтересованите страни за 200 кв. м, представляващи разликата от 800 кв. м до отредения им с плана имот с площ от 1000 кв. м. Твърдението е неоснователно. В това производство съдът проверява дали комисията е спазила административно производствените правила при приемане на плана на новообразуваните имоти. Съответства ли предложеният проект от изпълнителя на възложеното техническо задание и дали плана на новообразуваните имоти съответства на изискванията на чл. 28, ал. 4-9 ППЗСПЗЗ. От приложените по делото писмени доказателства не е установено нарушение на тези административни правила и на материалния закон. Безспорно е установено, че имот № 1975 е със същите граници каквито е имал по плана от 1987 г. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, обоснован с твърдение за незачитане от съда на доказателствената сила на представеното решение № 503 от 1998 г. на ПК-Варна. С това решение не са определени границите на възстановената собственост върху нивата, а само е признато правото да се възстанови собствеността върху нея в стари реални граници, като изрично в решението е отбелязано, че имотът попада в територия по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. От това следва, че признатото право на собственост реално не е възстановено върху бившия земеделски имот, като той не е индивидуализиран по граници. Правилни са изводите на съда, че ако съществува спор за материалното право на собственост за частта от 199 кв. м редът за неговото решаване не е в това производство. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК Костадинка Димитрова ще следва да заплати направените разноски пред касационната инстанция от 250 лв. по договор за правна защита и съдействие серия ДВ", № 134606 от 21.01.2009 г., направени от Димитър Димитров. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение