Решение № 11373 от 20.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 533/2013 г.

Решение № 11373 от 20.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 533/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 6005 от 9.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3201/2011 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на "Майнинг Плантс енд Системс България" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА)№ 101004293/15.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден в оспорената част с решение № 348/28.02.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. Със същото решение директора на дирекция "ОУИ" - София е осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 7363,31 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 209, т. 3 от АПК. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че се поддържа и необоснованост на решението. Иска се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Майнинг Плантс енд Системс България" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговор на касационна жалба и поддържани в съдебно заседание. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Спорният въпрос пред административния съд е относно правото на данъчен кредит на "Майнинг Плантс енд Системс България" ЕООД по данъчна фактура № 0.. .1313/22.05.2009 г., издадена от "Зет и Ем Прайвит Ко" ООД с предмет на доставката-извършена посредническа услуга по договор от 18.05.2009 г. и Констативен протокол от 18.05.2009 г. Приходният орган е отказал да признае на жалбоподателя правото на данъчен кредит на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с мотива, че фактурата е издадена по нищожен договор, тъй като последният е без предмет. Констатациите на приходния орган са, че: "Майнинг Плантс Енд Системс България" ЕООД е дъщерно дружество на "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" и е регистрирано на 25.03.2009 г. в Софийски окръжен съд с предмет на дейност- доставка на компоненти и оборудване, и извършване на шеф монтаж по изграждането на Циклично поточна конвейерна система за трошене, транспортиране и насипване на откривки от рудник "Асарел", като дружественият капитал е собственост на "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия". Спорната фактура е издадена във връзка с договор между ревизирания субект и "Зет и Ем Прайвит Ко" ООД, по силата на който последният ще посредничи за сключването на договор между жалбоподателя и "Асарел Медет "АД. Налице е констативен протокол от 18.05.2009 г., съгласно който с прякото съдействие на посредника е сключен договора с "Асарел Медет " АД от 20.03.2008 г. "Зет и Ем Прайвит Ко" е търговски представител на "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия". Изводите, които приходният орган е направил са: "Майнинг Плантс Енд Системс България" ЕООД е регистрирано с определена цел, която е включването му в договора, сключен между "Асарел Медет " АД и "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия"; "Зет и Ем Прайвит Ко", "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" и "Майнинг Плантс Енд Системс България" ЕООД са свързани лица на осн. § 1, т. 3, б. "з" и б. "к" от ДОПК; към 18.05.2009 г. ревизираният субект вече е бил включен в договора от 20.03.2008 г., подписан от "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" и "Асарел Медет" АД чрез Анекс № 3 към него; договорът по процесната фактура е нищожен, тъй като е с невъзможен предмет, а нищожната сделка не е облагаема доставка. Въз основа на констатациите в РА решаващият орган е направил и извод, че не е налице реална доставка на услуга по фактурата. Административният съд е преценил като незаконосъобразен изводът на ревизиращия орган за нищожност и привидност на договора от 18.05.2009 г. между "Майнинг Плантс Енд Системс България" ЕООД и "Зет и Ем Прайвит Ко" ООД. Съдът е приел, че наличието на сключен договор на 20.02.2008 г. между "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" и "Асарел Медет " АД не може да обоснове извод за липса на предмет на договора от 18.05.2009 г., тъй като договорът от 20.02.2008 г. е сключен между различни лица и изрично в него е предвидено правото на страните да прехвърлят правата си по договора към трета страна по взаимно съгласие. Според съда изводът на приходния орган за невъзможен предмет е опроверган с анекс № 3 към договора от 20.02.2008 г., сключен между "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" и "Асарел Медет" АД и жалбоподателя. Съдът приема за напълно доказана реалността на доставката по фактурата със сключването на анекса към договора от 20.02.2008 г. като прави извод, че липсата на дата на този анекс не е основание да се приеме, че за подписването му не е съдействал и посредничил "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД. Аргумент в подкрепа на извода си, съдът вижда и в обстоятелството, че предметът на спорния посреднически договор съвпада с предмета на анекса. Според съда, обстоятелството, че жалбоподателят е дъщерно дружество на "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" не обосновава извод за липса на необходимост от посреднически услуги за сключване на допълнителното споразумение. Съдът е посочил, че дружеството-жалбоподател е отделен правен субект и правата и задълженията, които е поело по договора имат самостоятелен характер. Съдът е приел също така, че са налице доказателства за конкретни действия, извършени от доставчика в изпълнение на договора за посредничество, каквито са кореспонденцията между "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД, жалбоподателя и "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия", както и протокол за състояла се среща между представители на посочените дружества. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като необосновано, поради което и неправилно. Необосноваността на изводите на съда са резултат и на допуснати съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на наведени доводи и възражения от страните по делото и на събраните по делото писмени документи. От съдържанието на констативния протокол от 18.05.2009 г. ( т. 1 от него), подписан между жалбоподателя и "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД е видно, че целта на посредничеството е сключването на договор между "Майнинг Плантс Енд Систем България" ЕООД и "Асарел Медет " АД от дата 20 март 2008 г. Както е видно от самата дата на договора, той е сключен преди сключването на посредническия договор. Установява се, че участието на жалбоподателя по договора от 20.03.2008 г. се постига с анекс № 3 към него, който е без дата. Именно защото е без дата, в тежест на жалбоподателя е било, да установи по категоричен начин, че този анекс е резултат от посредничеството на "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД и следователно следва договора между последния и жалбоподателя. От мотивите на съда не става ясно, кои са кредитираните от него доказателства, обосноваващи извода му, че анексът към договора с "Асарел Медет " е подписан след сключването на посредническия договор между жалбоподателя и "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД. Съдът се е позовал на доказателства за кореспонденция между "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД, "Майнинг Плантс Енд Систем България" ЕООД и "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия", както и протокол за състояща се среща между представители на тези дружества, за да обоснове извод, че са налице конкретни действия по изпълнението на посредническия договор. Съдът е конкретизирал кредитираните доказателства чрез посочване, от кой до кой лист по делото са. Не са изложени обаче конкретни съображения, от които да става ясно, защо съдът приема, че тези частни документи са във връзка с процесния посреднически договор, което препятства проверката от касационната инстанция, доколко вярна е преценката на административния съд на тези документи. Обстоятелството, че жалбоподателят е дъщерно дружество на"Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия" не води непременно до извода, че договорът за посредничество, сключен с "Зет и Ем Прайвит Ко" ЕООД е фиктивен, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд. Обстоятелството обаче, че жалбоподателят е поел по договора с "Асарел Медет " АД съвместно и по отделно всички съществуващи задължения и ангажименти именно на "Тисен Круп Фордертехник ГмбХ Германия", е основание за един по-задълбочен анализ и преценка на фактите и обстоятелствата, мотивирали съдът да приеме наличието на интерес от спорния посреднически договор за жалбоподателя и изпълнението му, какъвто в конкретния случай липсва. От друга страна, в обжалваното решение съдът се е занимал директно с доводите за материалноправната незаконосъобразност на РА в обжалваната му част, като е пренебрегнал и не е изложил мотиви относно възраженията за противоречие между РД и РА. Липсата на мотиви в обжалваното решение по този относим за спора въпрос препятства обсъждането му от касационната инстанция. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд. При решаване на делото от административния съд са допуснати съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Решението следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд