Решение № 5873 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2009 г.

Решение № 5873 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иван Ангелов Славков от гр. София, подадена чрез пълномощника му адвокат Пламен Ицов от САК, срещу решение № 1049 от 21.11.2008 г., постановено по административно дело № 2682 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, I-во отделение, 7-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 72/7.04.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 9209/6.03.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението на Административен съд София-град поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", представляван от упълномощения юрисконсулт Елина Андреева, в писмено становище е оспорил касационната жалба. Заинтересованата страна - поделение 3430 при Министерство на отбраната не е ангажирало становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд София-град е оспореното от Иван Ангелов Славков решение № 72 (7.04.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 9209/6.03.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната от жалбоподателя злополука, станала на 17.11.2007 г., не е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. За да отхвърли жалбата срещу решение№ 72/7.04.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" първоинстанционният съд е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 2 от КСО - обичайният маршрут за придвижване на кадрови редник Иван Славков от постоянното му място на живеене в кв. Надежда до местоработата му в кв. Горна баня е различен от мястото, където е възникнало ПТП - ул. Самоковско шосе на 2100 метра преди с. Кокаляне при движение в посока от гр. Самоков към гр. София. Направен е извод, че отказът на осигурителния орган да признае злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението на първоинстанционният съд е правилно. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, съгласно който трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО се прилага и в случаи, когато при придвижването по обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер се налагат отклонения за извършване на някои житейски наложителни дейности. Последните също трябва да са с постоянен характер, от постоянна необходимост, като например: водене на дете в детска градина или в училище, вземане на храна от детска кухня. В случая касаторът живее в жк "Надежда", а на 17.11.2007 г. е пътувал до с. Пасарел (според обясненията на свидетелката Наталия Христова Попова) тя го е помолила да я закара с леката си кола до с. Пасарел, тъй като е изпуснала рейса, след като преди това са ходили на пазар в кв. Надежда. Пътно-транспортното произшествие е станало при връщане от спирката на с. Пасарел на ул. Самоковско шосе на 2100 метра преди с. Кокаляне при движение в посока от гр. Самоков към гр. София. Славков е напуснал без разрешение границите на Софийския гарнизон, а злополуката е станала извън служебно време, по необичаен маршрут на неговото придвижване към работното място. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Иван Ангелов Славков против решение № 72/7.04.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", е правилно и обосновано. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение