Решение № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г.
ВАСVII отделение31.03.2017 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 171/08.06.2016 г. по административно дело № 126/2016 г. по описа на Административен съд - С. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. М. против заповед № 1862з-168 от 29.03.2016 г. на началник РУ- С. при ОДМВР- С. ОСЪЖДА И. Д. М. от гр. С., ул. "Х." ..№... за заплати на ОДМВР - С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - С. при ОДМВР- С. срещу решение № 171/08.06.2016 г. по административно дело № 126/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена заповед № 1862з-168 от 29.03.2016 г. на началник РУ- С. при ОДМВР- С. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - И. Д. М., чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение състав на Административен съд - С. е отменил заповед № 1862з-168 от 29.03.2016 г. на началник РУ- С. при ОДМВР- С., с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на М. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят е изтъкнал основателна причина, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Касаторът е подал заявление от 23.12.2015 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие до началника на РУ- С. като не е посочил целта и основанието, за което му е необходимо оръжието. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. Д. М. е представил писмена мотивация до началника на РУ-С., в която е обосновал необходимостта от издаване на исканото разрешение като е посочил, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му за охрана на притежаваните от него животни и за самоохрана. Посочил е още, че във връзка с бизнеса му се налага да пренася големи суми пари, както и че през лятото отглежда животните си в местността Мурсалица, която е отдалечена от населеното място и е населена с хищници - мечки и вълци. След запознаване с представените доказателства началникът на РУ- С. е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон. Според съда М. е доказал наличието на потенциална опасност за здравето и живота му, включително и такава за поверените му животни и имущество, с оглед на което същият е обосновал необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания административен акт. Постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта. В случая неправилно съдът е приел, че лицето е обосновало необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Неправилен е изводът на съда, че е налице доказана конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател. В тежест на иницииралото производството лице е било да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на М. е незаконосъобразен. Неправилен е изводът на административния съд, че административният орган служебно е следвало да провери обстоятелствата, изложени в мотивационното писмо, включително имало ли е нападения на хора и животни в местността "Мурсалица", независимо че не са подавани сигнали от М. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният орган е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини. В конкретния случай липсват доказателства, такива не са представени и в съдебното производство, че са налице конкретни посегателства върху здравето или личността на ответника по касационната жалба или на членове от семейството му. С показанията на разпитаните свидетели се установява единствено, че в местността "Мурсалица" се срещат мечки и вълци, както и че хищници са нападали животни, собственост на свидетеля. Липсват твърдения, както и доказателства за наличие на конкретна и реална опасност от нападения от страна на хора или животни по отношение на самия ответник или на членове на неговото семейство. Евентуалната защита от нападение по отношение на животните, собственост на ответника не попада в обхвата на самоотбраната, а в обхвата на охраната на собствеността. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. За служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, могат да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие, дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина под 51 сантиметра, и до 50 броя боеприпаси за всеки калибър и модел огнестрелно оръжие. За граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват: 1. огнестрелни оръжия за самоотбрана - късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие; 2. огнестрелни оръжия за лов - дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която е с дължина над 51 сантиметра, и до 300 броя боеприпаси за всяко оръжие, и дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев и до 100 броя боеприпаси за всяко оръжие; 3. огнестрелни оръжия за спортни дейности - всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната спортна дейност; 4. огнестрелни оръжия за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви - всички видове късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия и автоматични огнестрелни оръжия, обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и халосни боеприпаси за тях; 5. огнестрелни оръжия за колекциониране - всички видове огнестрелни оръжия, които не са идентифицирани като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и които са обезопасени от сработване по предназначение по реда на чл. 91, ал. 3, и боеприпаси за огнестрелни оръжия. Ответникът е ФЛ, същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели - самоотбрана, но не и за служебни цели, каквато е и охраната на собствеността. От друга страна като основателна причина предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ може да бъде посочено самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели и колекциониране, - т. е това са само дейности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 3 от Закона - граждански цели. Т. е. охраната на собствеността не може да се сочи като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Пренасянето на големи суми пари и ценности във връзка с осъществяваното от страна на ответника занятие само по себе си не е и не може да бъде основание за придобиване и носене на оръжие за самоотбрана. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и като е отменил оспорения административен акт АС - С. е постановил неправилен съдебен акт, който следва бъде отменен и вместо него - постановен друг по съществото на спора, с който жалбата срещу заповед № 1862з-168 от 29.03.2016 г. на началник РУ- С. при ОДМВР- С. бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции се явява основателна, с оглед на което същата следва да се уважи и на касатора на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,