Решение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2007 г.

Решение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 2921/2006 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 27.07.2006 г. по гр.д. № 84/2006 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 233 ЗЗД, предявен от П. Д. З. от гр. С. против З. П. П., който е осъден да върне държането на недвижим имот, съставляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., кв. "И", ул. "Т" № 27, ет. 1. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от З. П. П. от гр. С. с оплаквания за постановяването му при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение правото и на защита на страната не са били допуснати свидетели за установяване обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си за връщане на имота; че съдът е приложил неправилно чл. 233, ал. 1 ЗЗД, без да отчете обстоятелството, че касаторът обитава процесния жилищен имот по силата на договор 31.12.2005 г. със съсобствениците на имота С. Ответникът по касационната жалба П. Д. З. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), жалбата е неоснователна с оглед следните съображения: В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на договор от 20.02.2003 г., ищецът П. Д. З. е предоставил на ответника З. П. П. държането на недвижим имот, съставляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С., кв. "И", ул. "Т" № 27, ет. 1 срещу месечна наемна цена от 40 лева, а след 1.03.2003 г. в размер на 45 лева, платими до двадесето число на всеки месец. Договорът е сключен за срок до 31.12.2005 година, а прекратяването му е уговорено с двумесечно предизвестие. На 9.11.2004 г., ищецът е връчил на ответника покана, с която го е уведомил за прекратяване на договора поради неплащане в срок на уговорената месечна наемна цена. На 31.12.2005 г., ответникът З. П. е сключил договор със С. Г.З. и А. С. З., в качеството им на наследници на С. Д. З., съсобственик на процесния имот при равни дялове с ищеца П. Д. З.. С този договор С. и А.З. са предоставили на ответника правото да ползва безвъзмездно имота за срок до 31.07.2006 г., на която дата е бил сключен последващ договор между същите страни за отдаване на същия жилищен имот под наем при месечна наемна цена 40 лева за срок до 31.12.2006 г. Ответникът З. П. П. е обитавал процесното жилище вкл. и до приключване на устните състезания пред въззивния съд. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за връщане държането на предоставения под наем имот е основателен. Приел е, че наемният договор между страните по делото е прекратен, поради което наемателя дължи връщане на вещта и на основание чл. 233 ЗЗД е осъдил ответника З. П. П. да предаде на ищеца П. Д. З. държането на наетия жилищен имот. Приел е, че сключените последващи договори със съсобственици на процесния жилищен имот не могат да бъдат противопоставени на ищеца - наемодател по предходен прекратен наемен договор. Решението е правилно. Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 233, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. По делото е установено, че страните са били валидно обвързани от наемно правоотношение, както и че след прекратяването му с предизвестие от 9.11.2004 г., наемателят не е върнал държането на имота, поради което и съгласно чл. 233, ал. 1, пр. I-во ЗЗД, наемателят е длъжен да върне наетата вещ, като опразни и предаде на наемодателя държаните помещения. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на инстанционното производство на ответника са допуснати всички доказателства, относими към въведените от него възражения. Свидетелят, чиито разпит е поискан с въззивната жалба и в съдебно заседание на 25.04.2007 г. е установяване на обстоятелството, че ответникът държи процесното жилище след сключен договор със съсобственика на имота С. Това обстоятелство не е спорно по делото, поради което отказа на съда да допусне разпит на свидетеля е законосъобразен - допустими са доказателства само за факти, които са спорни и от които страната черпи изгодни за себе си правни последици. Неоснователно е и релевираното касационно оплакване за неправилно приложение на чл. 233, ал. 1 ЗЗД с оглед възражението, че касаторът обитава процесния жилищен имот по силата на договори, сключени със съсобствениците на имота С. Както правилно е прието във въззивното решение, сключените договори от 31.12.2005 г. за безвъзмездно предоставяне право на обитаване на жилището и от 31.07.2006 г. за предоставянето му под наем, не могат да бъдат противопоставени на ищеца с оглед правата му на наемодател и съсобственик на имота - съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС, общата вещ се ползва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината и, поради което и предвид доказателствата за обема на правата им в общата вещ, сключените със С. Г. З. и А. С. З. договори за ползване на съсобственото жилище са непротивопоставими на ищеца. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение