Решение № 15703 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2018 г.

Решение № 15703 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Тунев, [населено място], [улица], срещу решение № 88 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 4/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-1862-000010/22.12.2017 г., издадена от началника на РУ към ОД на МВР – Смолян, РУ гр. Смолян, с която му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. номер на МПС [рег. номер на МПС], за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - началникът на РУ към ОД на МВР – Смолян, РУ гр. Смолян, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от наличната по преписката документация, на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 44/2017 /бл. № 161769 от 21.12.2017 г., в който е констатирано, че на 21.12.2017 г. около 12. 40 часа в община Смолян, на пътя [населено място] -[населено място], лицето А. Тунев управлявал МПС лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. номер [рег. номер на МПС], негова собственост, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. По делото е било представено заверено копие от свидетелство за управление на МПС на името на жалбоподателя Тунев с дата на издаване 29.12.2017 г. От наказателно постановление № 17-1862-000042 от 09.01.2018 г. е видно, че на настоящия жалбоподател за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. От удостоверение за сключен граждански брак е видно, че жалбоподателя и лицето С. Тунева са съпрузи. Представеното експертно решение № 1503 от 05.09.2001 г. сочи на оценка на работоспособността на съпругата му 84% НР, със срок на инвалидността до 01.09.2004 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Изложил е доводи, че АУАН въз основа на който е издадена заповедта е редовно съставен и се ползва с обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП до доказване на противното. Видно от материалите по делото констатаците в АУАН не са оборени, като безспорно е установено, че към датата на проверката водачът не е притежавал съответното свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било с изтекъл срок на валидност. Предвид изложеното, съдът е приел, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Изложил е доводи, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. В заключение съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с цел да осигури безопасността на движението и да осуети възможността на дееца да извърши други административни нарушения. При така установеното от фактическа и правна страна, жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая спорът е относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а ЗДвП. Жалбоподателят тълкува нормата, като твърди, че е правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Счита, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Настоящата инстанция не споделя този извод. Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.), "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на свидетелството за управление водачът представя карта за оценка на физическата годност. Законодателят е приел, че на всеки десет (пет) години е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия период. С оглед на това правото на управление на МПС е срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. По изложените съображения, управляването на моторно превозно средство от водач с изтекъл срок на валидност на СУМПС, се включва в хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Поради различния характер на производствата по ЗАНН и АПК, първоинстанционният съд правилно е приел, че отмененото наказателното постановление е без правно значение за законосъобразността на процесната ПАМ. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика на автомобила на СУМПС към момента на проверката и при управлението на същото, което в случая е безспорно установено. Изложеното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение