Решение № 7094 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2010 г.

Решение № 7094 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Татяна Анестиева Сотирова, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, адв. Ангелов, срещу решение № 1/4.01.10 г. по адм. д. № 1831/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците началник РДНСК - Пловдив и Община Пловдив, р-н "Южен" не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение оспорването по жалбата касатора Сотирова срещу Заповед № ДК-09-04/03.09.08 г. на началника на РДНСК-Пловдив, издадена на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отхвърлено с мотиви, че "Автосервиз с офис", находящ се в ПИ 45 и общински терен, кв. 99а по плана на ж. к."Южен", гр. Пловдив има характеристиката на строеж от V-та категория и се ползва без удостоверение за въвеждане в експлоатация. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Спорният по делото въпрос относно характера обекта - строеж или преместваемо съоръжение - е намерил законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото разрешение. От неоспореното от страните и обсъдено заедно другите данни по делото писмено заключение на в. л. Жеков е установено, че конструкцията, макар и сглобяема, е трайно прикрепена към терена посредством заварка на стоманобетонени колони за замонолитени стоманени планки в бетонова настилка и представлява строеж V-та категория. С оглед тези неоспорени констатации, решаващият извод на първоинстанционния съд, че обектът не представлява преместваемо съоръжение по чл. 56 ЗУТ е обоснован и законосъобразен. Дали процесният обект е самостоятелен или част от "комплекс", според твърдението на касатора, е без правно значение, тъй като удостоверение за въвеждане в експлоатация на комплекса, част от който евентуално представлява автосервиза, не е представено. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 АПК/, спрямо фактите, посочени като основания за издаването му. От значение за тази преценка са само тези последващи факти, които променят съществуващото към датата на издаване на акта правно положение. Съдържанието на представените по делото разрешение за поставяне на преместваем обект от 18.08.09 г. и констативен акт от 13.11.09 г. сочи, че те не удостоверяват настъпването на " нови факти с правно значение" по смисъла на ал. 2 на цитирания текст. Ето защо, като е приел, че тези доказателства са ирелевантни за правилното разрешаване на спора, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствено правило. Постановеното по адм. д. № 2466/08 г. на Административен съд - Пловдив решение касае друг правен спор, не е влязло в законна сила и няма сила на пресъдено нещо по отношение предмета на настоящето производство. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основания чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение