Решение № 1008 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2010 г.

Решение № 1008 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милчо Методиев Ванев, гр. Велико Търново, ул. "Ангел Кънчев" № 9 срещу решение № 9630 от 9.07.2010 г. на Върховен административен съд, постановено по административно дело № 3202/2010 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото, а по някои от тях имал неясно становище. Не отчел, че касаторът никога не е и помислял да търси съдействие за кариерното си развитие, за да се твърди, че уронил престижа на съдебната власт. Сочи, че контактите му с Красимир Георгиев са досежно съдействие за ползване на услугите на болнично заведение. Твърди, че не е съзнавал, че върши нещо укоримо. Счита, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на Закона за защита на класифицираната информация. Съдът не е разгледал случая индивидуално, с което е нарушен чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и подробно обосновано. Отчетени са тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, поведението на нарушителя. В решението съдът обсъдил всички възражения на касатора. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Възраженията на касатора, че съдът отказал да възприеме защитната му теза досежно характера и предмета на контактите му с Красимир Георгиев, са оборени с подробни мотиви. Изводът на съда за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е правилен и обоснован. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че действията на касатора по осъществените контакти с Красимир Георгиев представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, тъй като са в противоречие с чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Тези отношения не са останали тайна за обществото и са формирали в публичното пространство съмнение, че в своята професионална дейност Ванев приема за нормално използването на ходатайства, лобизъм и злоупотреба с власт. Приел, че за ангажиране на дисциплинарната отговорност на касатора е релевантно съзнателно приетото поведение, осъществено в период на избори за административен ръководител и ирелевантна конкретната причина за това поведение. Приел за неоснователно твърдението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила свързано с доказателствата относно броя на проведените телефонни разговори. Приел, че в хода на административното производство не е нарушено правото на защита на касатора. Приел, че употребеното в закона понятие "етичен кодекс" е в смисъл на единни правила, поради което правилно административният орган се позовал на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Приел, че при индивидуализация на наказанието органът е съобразил изискванията на закона. Въз основа на така приетото, направил извод за законосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на това направил правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. По делото няма спор за факти с изключение на броя на проведените между касатора и Красимир Георгиев разговори. Безспорно е, че Ванев е съдия в Апелативен съд, гр. Велико Търново, като на 20.05.2009 г. и на 24.06.2009 г. участвал в избор за административен ръководител. Първия път - за заместник-председател на Апелативен съд, гр. Велико Търново, за която длъжност не бил избран, а втория - за заместник-председател на Административния съд, където бил избран с абсолютно мнозинство. Безспорно е, че в периода 28.04. - 10.06.2009 г. касаторът и Красимир Георгиев провели множество телефонни разговори и разменили кратки съобщения. От доказателствата по делото е видно, че между двамата са осъществени общо 66 броя входящи и изходящи повиквания. Касаторът твърди, че голяма част от тях са с продължителност нула секунди, поради което счита, че разговор не е имало и броя на реално осъществените разговори е много по-малък. Както правилно сочи в мотивите си съдът, точният брой на проведените разговори е ирелевантен за установяване на дисциплинарното нарушение. Релевантна е осъществената комуникация, а тя не се оспорва от касатора. Поради това съдът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за неправилно установяване на фактическата обстановка. Твърденията на касатора за неправилно ценене от съда на някои от доказателствата по делото и за липсата на ясно становище по някои от тях, т. е. твърдения за съществени процесуални нарушения, са свързани единствено с доказателствената сила на протокола за разпит на касатора като свидетел и липсата на доказателства по делото за продължителността на проведените разговори. Ванев твърди, че не била ясна оценката на съда на протокола за разпит, а предоставената от главния прокурор справка съдържала информация само за Красимир Георгиев, не и за проведените разговори. За да е налице съществено процесуално нарушение е необходимо то да е могло да се отрази на правилността на решението. По делото съдът изрично посочил, че твърдението на касатора за недопустимо използване на разпечатките от проведените телефонни разговори е неоснователно. Следователно той е ценил това доказателство в съвкупност с всички останали релевантни доказателства. Следва да се посочи, че с това доказателство, не е установен какъвто и да било факт, некореспондиращ с другите доказателства по делото. Наред с това Ванев не оспорва, че е провеждал разговори с Красимир Георгиев. Напротив, в хода и на административното, и на съдебното производство, включително и в касационната жалба твърди, че е имал контакти с това лице. Цялата защитна теза на касатора е изградена именно на твърдението, че контакти е имало, но с друга цел. С оглед на това по делото не е било спорно, че между касатора и Красимир Георгиев са провеждани телефонни разговори. Когато по делото е безспорно и не се оспорва факта и начина на осъществената комуникация приобщаването от съда към доказателствата по делото на документ, установяващ този факт, не може да се отрази на правилността на решението. Вярно е, че в писмото на главния прокурор не е включена информация за броя и времетраенето на телефоните разговори, но в мотивите си съдът не е посочил, че именно от тази справка е направил извод за наличието на телефонните разговори, а само, че тя е годно доказателство по чл. 318, ал. 3 ЗСВ във вр. с чл. 44, ал. 1 АПК - факт, който не се оспорва от жалбоподателя. Що се отнася до липсата на доказателства досежно продължителността на проведените разговори, както бе посочено по-горе, този факт е неотносим към нарушението и наказанието. Неоснователно е твърдението на касатора за нарушение на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като към материалите по делото не е приобщена информация, която е събрана със специални разузнавателни средства. Нито един от документите, приобщени към делото, не носят гриф за класифицирана информация по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за защита на класифицирана информация. "Трафичните данни", по смисъла на § 1, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, за които касаторът твърди, че са представени в нарушение на закона, са данни, обработвани за целите на преноса на съобщение по електронна съобщителна мрежа или необходими за таксуването. Съгласно чл. 250, ал. 2 от Закона за електронните съобщения предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни. По делото няма доказателства, че тази информация е придобита по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, най-малкото защото това би означавало тя да е класифицирана. Ако касаторът има информация за допуснато нарушение в тази насока би могъл да сезира компетентните органи. Неоснователно е твърдението на касатора за незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, тъй като едва след получаване на това решение разбрал, че е наказан за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ във вр. с чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите и чл. 5.6. от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Доколкото настоящото производство е касационно съдът приема това твърдение като довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, в какъвто смисъл го обсъжда. Видно от доказателствата по делото дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на Висшия съдебен съвет. В предложението, което е инкорпорирано в решението на Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарното производство, се твърдят нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Тези твърдения визират именно нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ. Предложението за налагане на дисциплинарното наказание, което е конкретно и с ясно формулирани твърдения, в съответствие с разпоредбата на чл. 316, ал. 5 ЗСВ и видно от доказателствата по делото, е било изпратено на касатора след образуване на дисциплинарното производство. С оглед на това той е знаел още от започване на дисциплинарното производство за твърдяните нарушения и е имал възможност да организира ефективно защитата си. Неоснователно е твърдението на касатора, че наказанието му е наложено за нарушение, което не е съществувало към процесния период, тъй като Правилата за професионална етика не са инкорпорирани в Закона за съдебната власт, а етичен кодекс има едва от 20.05.2009 г. Съдът обсъжда и това твърдение като довод за неправилност на обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Нарушението на Правилата на професионалната етика, което по своята същност означава и извършването на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, е конституционно основание за освобождаване от длъжност - чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Във всяка една от редакциите на чл. 307, ал. 3 (респективно ал. 4 след изменението), т. 3 и 4 ЗСВ нарушението на етичните правила е дисциплинарно нарушение. В редакцията на закона до Държавен вестник бр. 33 от 30.04.2009 г. дисциплинарното нарушение е формулирано като нарушение на правилата на професионалната етика. Както е добре известно Правилата за професионална етика на съдиите са одобрени от Висшия съдебен съвет още 2004 г. Следователно нарушението на етичните правила и преди 20.05.2009 г., датата на приемане на Етичния кодекс, не само е било дисциплинарно нарушение, но е имало и конкретно измерение в Правилата за професионална етика на съдиите. Етичните правила не са, и няма как да бъдат правни норми, поради което твърдението за цялостното им инкорпорирането в закона и за отмяната им по силата на § 30, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ е неоснователно. Релевантното е, че законодателят е приел неспазването им за юридически факт, който е основание за прекратяване на съществуващи правоотношения. Моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и щом законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Никой не може да се позовава на непубликуване и незнание на морална норма. Касаторът твърди, че "не е помислял", "не е съзнавал", че върши нещо укоримо. Тези негови твърдения обосновават искане за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е отчел липсата на вина. Безспорно, за да е налице дисциплинарно нарушение освен противоправността на деянието е необходимо същото да е извършено виновно, независимо от формата на вината - умисъл или непредпазливост. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението на дисциплинарно отговорното лице към противоправното деяние. Не е необходимо деецът пряко да е съзнавал и целял нарушението. С оглед на това твърдението на жалбоподателя, че не съзнавал извършеното нарушение е ирелевантен. Достатъчно е, че той е могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието и да ги предотврати. Могъл е, защото моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение на магистрата. Предназначението на моралните правила е именно това - предварително да зададат на магистрата модел на поведение, спазването, на който гарантира, че той ще изпълнява с чест функциите си и ще има морален авторитет, осигуряващ доверие на обществото в съдебната власт. Те служат като ръководни принципи, предпазват от нежелани грешки и премахват незнанието, като оправдание и извинение за нарушенията. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с моралното правило. За нарушението на моралната норма е ирелевантна продължителността и броят на разговорите. Важен е фактът на търсенето и осъществяването на контакта. А този факт е безспорно установен. Твърдението на касатора, че контактът е търсен по повод здравословен проблем на чл. от семейството, правилно, с оглед доказателствата по делото, не е кредитиран от съда. Общоизвестността на свободния достъп до твърдяното от касатора болнично заведение, както правилно сочи в мотивите си съдът, опровергава неговите твърдения. Наред с изложеното следва да се посочи, че този контакт, съотнесен към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, дават в пълнота, последиците на извършеното от жалбоподателя нарушение. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което уронва неговото достойнство. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл, създавайки и поддържайки контакта си, да отчете тези обстоятелства и да съобрази поведението си с тях. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на жалбоподателя, е довело до нарушение на професионалната етика. Касаторът твърди, че са му били нарушени правата по чл. 6 от КЗПЧОС, тъй като съдът не разгледал неговия случай индивидуално - мотивите към решенията на останалите магистрати са мотиви и на обжалваното от него решение. Това негово твърдение е необосновано и недоказано. Предмет на касационна проверка е само и единствено обжалваното решение. Касационната инстанция проверява правилността на обжалваното решение на базата на доказателствата по делото и закона. Какви са мотивите към съдебните решения на други наказани магистрати е ирелевантно за правилността на настоящото решение. Следва само да се посочи, че еднаквите факти и еднаквия материален закон предполагат еднакви фактически и правни изводи. Що се отнася до индивидуалния подход, както е добре известно на касатора, наказанията на магистратите са твърде различни. Това безспорно доказва индивидуален подход към всяко дисциплинарно наказано лице и опровергава доводите му за нарушение на неговите правата. Наред с това касаторът е имал възможност в хода на съдебното производство и на двете инстанции да защити ефективно правата си. Той не е направил във фазата на събиране на доказателствата каквито и да било искания за събиране на нови доказателства или за оспорване на представените такива. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Милчо Ванев да заплати на Висшия съдебен съвет разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,