Решение № 1882 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2018 г.

Решение № 1882 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Н. Сергиева, подадена чрез процесуалния ? представител адв. Е. Йотова, срещу Решение № 1519 от 08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4533/2017 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Столична община, чрез процесуален представител Д. Цекова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил иска на Н. Сергиева с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищцата във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 218669/07.10.2013 г., издадено от заместник-кмет на Столична община. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Посочено е, че по делата на СРС и АССГ не са представени договори за правна защита и съдействие, в които да е удостоверено, че е заплатена дадена сума като адвокатски хонорар, а само пълномощни. Такива доказателства са представени едва с исковата молба, поради което е прието, че представените договори за правна защита и съдействие и разписка за получена сума са съставени именно във връзка с провеждането на исковото производство. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че Н. Сергиева е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсват доказателства за възмездност на сключените сделки за процесуално представителство между ищеца и адвокат Динолова пред СРС и АССГ. Както административният съд е посочил, по делото на СРС – н. а. х. д. № 7756/2014 г. и делото на АССГ – к. н. а. х. д. № 9003/2015 г., има приложени само пълномощни от страна на Н. Сергиева по отношение на адвокат Г. Динолова за процесуално представителство и защита, но няма посочване тези сделки да са възмездни – т. е. няма посочване за договорено възнаграждение, съответно, за заплатено такова. Доказателства за това са представени едва с касационната жалба, но правилно съдът не ги е счел за годни такива, защото не са били представени по н. а. х. д. № 7756/2014 г. по описа на СРС и к. н. а. х. д. № 9003/2015 г. по описа на АССГ. Никъде в приложените пълномощни не е посочено, че Н. Сергиева се уговаря/задължава да плати възнаграждение за процесуалното представителство на адвоката. Тук следва да се посочи и т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт, но като доказателство не може да се възприемат представените едва с исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2017 г. и Разписка за получена сума от 26.11.2015 г. във връзка с Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2014 г., защото тези доказателства не са били представени нито по н. а. х. д. № 7756/2014 г. по описа на СРС, нито по к. н. а. х. д. № 9003/2015 г. по описа на АССГ. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие и и така представената разписка за получена сума удостоверяваща извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 218669/07.10.2013 г., издадено от заместник-кмет на Столична община. Въз основа на горните съображения съдът приема, че не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а от ответника не са поискани такива, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение