Решение № 204 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 178/2009 г.

Решение № 204 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 178/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Л. И. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 562/2008 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 20/26.02.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 1138/15.11.2007 г. на Великотърновския районен съд по н. о. х. д. № 2019/2006 г. С тази присъда подсъдимият И. Л. И. е бил признат за виновен в това, че на 28.08.2006 г., в гр. В., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда - фрактура на носните костици, представляваща временно разстройство на здравето, на полицай К. П. Н. - лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на служебните му задължения, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 г. и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на К. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като за разликата до предявения размер от 6000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Материалният закон се отчита за неправилно приложен поради осъждане на подсъдимия за деяние, което е било случайно, а процесуалните нарушения са аргументирани с неправилна оценка на доказателствата, повлияла върху формиране на фактическите изводи относно начина на изпълнение на деянието и причинната връзка с резултата. В този аспект е застъпено оплакване за неоправдано кредитиране показанията на св. Н., Г. и Е., без да се съобрази, че показанията на първия за това, с коя част на главата е бил нанесен удара от подсъдимия били хаотични и неясни, а последният не давал отговор по този въпрос. Оспорва се и констатацията, че подсъдимият е ударил св. Н. с чело в областта на носа, като се твърди, че такива показания изобщо не били давани в хода на съдебното следствие. Неправилно били интерпретирани и практически игнорирани данни, съобщени от втората и трета група свидетели - онези, които са твърдели, че подсъдимият не е проявявал агресивно поведение (св. Р. Г., С. Ш., С. Н. и Б. Х. ), а другите - че всъщност, докато излизал от колата и се обръщал, подсъдимият неволно блъснал или бутнал полицая (св. Д., чиито показания кореспондирали на дадените от подсъдимия обяснения), което сочело на липса на умисъл, а и мотив за извършване на деянието. Поради това, че посочените източници не били изследвани в тяхната дълбочина, а и въззивната инстанция отказала да проведе повторен разпит на св. Н. подсъдимия, се допълва картината на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се още, че явяването на пострадалия на работа два дни след инцидента въпреки, че според СМЕ периода на лечение е следвало да продължи две седмици, определя състав за лека телесна повреда, свързана с болка и страдание, а не с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, каквато квалификация е била възприета. На последно място са изложени конкретни оплаквания срещу решението в потвърдителната му част за уважения граждански иск. Отправени са алтернативни претенции - за отмяна на въззивния съдебен акт, оправдаване на подсъдимия и цялостно отхвърляне на гражданския иск или изменение на решението, ако то е в полза на осъдения. В с. з. пред ВКС осъденият не се явява, като неговият защитник поддържа изцяло доводите, направени в писменото искане за възобновяване. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за нарушения на материални и процесуален закон за неоснователни. Гражданския ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не излагат позиция по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 14.03.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение - 26.02.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следните съображения: Производството е за втори път пред ВКС по искане за възобновяване, като първото е било предприето по инициатива на Главния прокурор относно правилното приложение на материалния закон. С предходното въззивно решение от 21.04.2008 г. по в. н. о. х. д. № 747/2007 г. първоинстанционната присъда е била изменена, като деянието е било преквалифицирано по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Основанието за това изменение се е свеждало до това, че при установените факти - подсъдимият е нанесъл удари с глава в лицето на пострадалия и е счупил носните му костици, е бил реализиран състав за лека телесна повреда, свързана само с болка и страдание, а не с разстройство на здравето, защото пострадалият се е явил на работа 48 часа след инцидента т. е. няма продължителност на изживяваната болка и страдание. С решение № 422/14.11.2008 г. по н. д. № 453/2008 г. ВКС, III н. о. е уважил доводите в искането на главния прокурор и е върнал делото за ново разглеждане на Великотърновския окръжен съд за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон - несъобразяване с т. 15 и 16 от Постановление на Пленума на ВС № 3/27.09.1979 г., съобразно което счупването на носни костици се приема за лека телесна повреда с разстройство на здравето по чл. 130, ал. 1 от НК, довело до прилагане на института по чл. 78а от НК. Изложеното дотук ясно информира, че в принципен план фактическите положения за това, нанесъл ли е подсъдимият удари с глава, респ. чело по лицето на пострадалия, вследствие на което са били счупени носните му костици и конкретните обстоятелства, при които това се е случило, а също и естеството на телесната повреда, не подлежи на преразглеждане. Това е валидно не само предвид правомощията на ВКС в производство по възобновяване, които са същите и при касационното обжалване, а те не са обвързани с преглед на обосноваността на фактическите изводи, но и поради очевидната неоснователност на доводите за процесуални нарушения, които са само формален предтекст за депозиране на настоящото искане за възобновяване. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви, респ. тези на втория въззивен състав, демонстрира, че проблемните въпроси относно повода и развитието на инцидента, а също и механизма на причиняване на съставомерното увреждане, са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че св. Н. е бил блъснат, бутнат от подсъдимия неволно при обръщане или завъртане, отразено в неговите обяснения и подкрепено от показанията на св. Д., е била предмет на изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка на доказателствените източници, не е намерила основание да се разграничи от тях. Констатациите на медицинските експерти, потвърдили становището си за локализацията и морфологията на нараняването - счупване на носните костици, причинило разстройство на здравето за около 2 седмици, а също и нужната сила и механизъм за причиняването им - чрез директен и достатъчно силен удар в областта на лицето, обективните следи от кръв върху униформената риза на полицейския служител Н., преките възприятия на последния, в съчетание с показанията на св. Г., който се намирал близо до него, са били приети за достатъчни за формиране на изводите по спорния фактически въпрос, а оттук и до опровергаване на версията за неволно бутане или блъскане. В тази връзка са изложени детайлни разсъждения в кои аспекти и поради какви причини не се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. от една страна, а от друга и на останалите свидетели от компанията на подсъдимия, които са твърдели, че съприкосновение между подсъдимия и св. Н. не е имало или те не са възприели такова. Изцяло некоректно в искането за възобновяване е застъпено твърдение за евентуално превратно тълкуване на показанията на свидетелите очевидци в насока, че никъде не е бил съобщаван факт за реализиране на удара с чело. В мотивите на въззивната инстанция е прието, че това се извежда от показанията на св. Г. това всъщност е действителното им съдържание, отразено на л. 25 от н. о. х. д. № 2019/06 г. Извън това, става въпрос за реализирани два удара, първият от които св. Г. е възприел, че е бил с чело. Съдържанието на показанията на св. Н. също не разкриват хаотичност и неяснота, а от друга страна те подробно са били коментирани от въззивната инстанция и съпоставяни с тези на останалите свидетели, а и с обясненията на подсъдимия, за да се открои същинската картина на случая. Съществено процесуално нарушение не е било реализирано и на плоскостта на отказа на въззивната инстанция да събира допълнителни доказателства с цел изясняване на въпроса по какъв начин е реализирано съставомерното увреждане, респ. дали то е било умишлено или не. В тази насока разпитите пред първата инстанция както на подсъдимия, така и на всички свидетели, вкл. на св. Н., са били достатъчно детайлни и изчерпателни, поради което и те са представлявали годна и достатъчна доказателствена основа за формиране на фактически и правни изводи. Липсва изрично заявено желание на подсъдимия да депозира допълнителни обяснения, което е негово право и то не може да бъде ограничавано. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Затова, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено, като самостоятелно или в комплекс с други нарушения, всичко това е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК материалният закон е бил приложен правилно. В тази посока са отчетени констатациите и указанията на ВКС по коментираното по-горе решение. Данните, че пострадалият се е явил на работа два дни след инцидента, при който е бил наранен, не са от характер и степен да повлияят по-различна квалификация на деянието, след като по делото е било установено, че по своите медико-биологични характеристики счупването на носните костици е довело до разстройство на здравето за период от около 2 седмици или то е временно и неопасно за живота, като съответно попада в обхвата на леката телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, а не по ал. 2, за което се изисква единствено болка и страдание. На последно място, ВКС не намира аргументи за намаляване на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди. В определения размер от 4000 лв. то е справедливо, тъй като отчита претърпените от него болки и страдания към момента на причиняване на увреждането и е достатъчно за тяхното репариране. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение