Решение № 264 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1423/2011 г.

Решение № 264 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1423/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. На 16.03.2011 г. осъденият К. Р. Д. е подал писмено искане до Върховния касационен съд за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 496 от 10.11.2010 г. по нохд № 6412/2010 г. на Пловдивския районен съд и на решението от 27.01.2011 г. по внохд № 3079/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което тя е изменена в санкционната й част. В искането се твърди незаконосъобразност на съдебните актове и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Искането е поддържано в съдебното заседание на касационната инстанция от осъдения и назначения му служебен защитник, който поддържа тезата и за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 496 от 10.11.2010 г. по нохд № 6412/2010 г. Пловдивският районен съд е признал К. Р. Д. за виновен в това, че на 20.05.2010 г. в [населено място], като затворник изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ"Х. " при затвора-гр. П., наложено с присъда по нохд № 114/2009 г. по описа на РС-Чепеларе, е избягал, поради което и на основание чл. 297, ал. 1, във вр. чл. 54, ал. 1, във вр. чл. 58а, ал. 1НК и чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като постановил това наказание той да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 27, ал. 1 от НК това наказание от една година лишаване от свобода е присъединено изцяло към неизтърпяната част от наказанието наложено с присъдата по нохд № 114/2009 г. на РС-Чепеларе. С решение № 7 от 27.01.2011 г. по внохд № 3079/2010 г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е изменена като наказанието на Д. е намалено от една година лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода. В останалата част, включително и по приложението на чл. 27 от НПК, присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но е неоснователно. По същество, искането за възобновяване е по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК, а оплакването от защитата пред настоящия състав за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неизпълнени задължения от Районния съд да разясни правата на подсъдимия по чл. 274 и чл. 275 от НПК, освен, че са неверни/виж протокола от с. з. от 10.11.2010 г. по нохд № 6412/2010 г./, не подлежат на проверка в настоящото производство, тъй като не са изложени в подаденото от осъдения искане и е вън от пределите дефинирани в чл. 347, ал. 1 НПК - относими и за настоящото производство, по силата на чл. 426 НПК. Доводът за незаконосъобразност е неоснователен. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на глава ХХVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият Д. преди да започне съдебното следствие по общия ред в присъствие на служебния му защитник, след изричното му искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на Д. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и го е индивидуализирал при условията на чл. 58а от НК, в редакцията на разпоредбата, приета с ДВ, бр. 26/2010 г. Твърдението, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, не е подкрепено с доводи, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. При проверката по това основание не се констатира районният съд да е допуснал нарушения, тъй като с присъдата са приети фактите, отразени в обвинителния акт, от чиито рамки няма отклонение, а именно, че Д. е изтърпявал в затворническо общежитие към затвора-гр. П. наказание лишаване от свобода наложено му с влязла в сила присъда по нохд № 114/2009 г. на РС-Чепеларе. В качеството си на затворник, без знанието и съответно-надлежно разрешение от затворническата администрация, на 20.05.2010 г. той напуснал пределите на затворническото общежитие, като ясно съзнавал общественоопасните последици, които настъпили. Така описаното поведение на осъдения прокурорът е определил като осъществено от обективна и субективна страна деяние по чл. 297, ал. 1 от НК и по това обвинение съставил и внесъл в Районния съд обвинителен акт срещу Д.. След като съдът е приел, че с описаното в обвинителния акт деяние Д. е осъществил престъпния състав на чл. 297, ал. 1 от НК, то няма как да се приеме, че в производството по глава ХХVII НПК, делото е решено на основата на фактически положения, несъответни на признатите от подсъдимия факти. Пловдивският районен, а съответно и Пловдивският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Ето защо, в рамките на приетите и признати от осъденото лице фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, също е неоснователно. Извършената от въззивния съд корекция на присъдата в санкционната й част, с намаляване наказанието на осъдения е обусловена от друга, различна от първоинстанционния съд оценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, причините и мотивите на Д. да напусна без разрешение затворническото общежитие. Част от смекчаващите обстоятелства, според констатациите на втората съдебна инстанция, не са били оценени от първоинстанционния съд и като им е отдал необходимата тежест, Пловдивският окръжен съд е преценил, че наказанието на Д. следва да се индивидуализира при техен превес. След като е сторил това, съдът е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК определеното от него на основание чл. 54 от НК наказание в размер, който не е явно несправедлив, защото това наказание съответства на принципа в чл. 35, ал. 3 от НК и с него целите на специалната и генералната превенции ще бъдат постигнати. Ето защо не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК за възобновяване на внохд № 3079/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна /изменяване/ на постановеното по него решение № 7 от 27.01.2011 г. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,