Решение № 10890 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2013 г.

Решение № 10890 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Фортуна - 13С" ЕООД със седалище гр. София, против решение № 568 от 22.05.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-406/2013 г. С него е оставена без уважение жалбата на "Фортуна - 13С" ЕООД срещу Решение № 120-2155/14.03.2013 г. и Решение № 120-2601/28.03.2013 г. на командващия на Съвместно командване на силите, за откриване на процедурата и за нейната промяна, за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Охрана на войскови имоти на военни формирования, подчинени на Съвместното командване на силите.", разделена на три обособени позиции. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отменени Решение № 120-2155/14.03.2013 г. и Решение № 120-2601/28.03.2013 г. на командващия на Съвместно командване на силите. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът Съвместно командване на силите, чрез пълномощник юр. Анета Николова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-406/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Фортуна - 13С" ЕООД срещу 120-2155/14.03.2013 г. и Решение № 120-2601/28.03.2013 г. на командващия на Съвместно командване на силите. Първото от тях е за откриване на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Охрана на войскови имоти на военни формирования, подчинени на Съвместното командване на силите.", разделена на три обособени позиции. А второто е за промяна в обявлението и в документацията за участие на обществената поръчка. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на "Фортуна - 13С" ЕООД срещу Решение № 120-2155/14.03.2013 г. и Решение № 120-2601/28.03.2013 г. на командващия на Съвместно командване на силите. За да постанови този резултат КЗК е приела, че тези решения са законосъобразни, тъй като всички оспорени изисквания на възложителя били продиктувани от нуждата за охрана на специфичното имущество, като твърденията за необосновано ограничаване на участието на лица в процедурата били недоказани, поради което не били налице твърдените нарушения. Не било налице незаконосъобразност на чл. 93а, ал. 1 от ЗОП, изискваща ако срокът на рамковото споразумение е по-дълъг от 4 години, възложителят да посочи мотивите за това в обявлението. В случая обаче предметът на обществена поръчка била услуги за охрана, които са пряко свързани с военно оборудване, поради което относимата разпоредба била чл. 119г, ал. 2 от ЗОП, съобразно която рамковите споразумения се сключват за срок, не по-дълъг от 7 години /в случая 5 години/. КЗК е счела за неоснователни твърденията за недопустимостта от изпълнителя на охранителната дейност да се изисква сертификат за управление на здравето и безопасност при работа, тъй като възложителят имал интерес да изисква изпълнителят, в качеството си на работодател, да осигурява съответните условия и процеси по отношение на своите служители. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Процесните две решения - Решение № 120-2155/14.03.2013 г. и Решение № 120-2601/28.03.2013 г. на командващия на Съвместно командване на силите, са за откриване на ограничена процедура и за нейната промяна, за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Охрана на войскови имоти на военни формирования, подчинени на Съвместното командване на силите.", разделена на следните обособени позиции: Обособена позиция № 1- Охрана на войскови имоти с боеприпаси и бойни отровни вещества; Обособена позиция № 2 - Охрана на войскови имоти с тилово и инженерно имущество; Обособена позиция № 3 - Охрана на войскови имоти с гориво смазочни материали и автобронетанкови имущества. В одобреното обявление в т. II. 1.3) Информация относно рамковото споразумение, е посочено: Настоящото обявление обхваща сключването на рамково споразумение - Рамково споразумение с няколко оператора: Брой на участниците в предвиденото рамково споразумение- 3; Максимален брой на участниците в предвиденото рамково споразумение - 3; Срок на действие на рамковото споразумение в години - 5. Видно от предмета на обществената поръчка той касае услуги за охрана, които са пряко свързани с военно оборудване - боеприпаси и бойни отровни вещества /обособена позиция № 1/, тилово и инженерно имущество /обособена позиция № 2/ и гориво смазочни материали и автобронетанкови имущества /обособена позиция № 3/. Затова обект на процесната обществена поръчка са услуги по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОП. Стойността на поръчката е над размера посочен в чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗОП - по-висока от 400 000 лв. Процесната обществена поръчка е в областта на отбраната, поради което и на основание чл. 119а, ал. 1 от ЗОП за нея е приложима част трета "а" от ЗОП - "Възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността". Съгласно чл. 119г, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП възложителите могат да сключват рамково споразумение за възлагане на обществени поръчки въз основа на ограничена процедура /какъвто е случаят/. Рамковите споразумения се сключват за срок, не по-дълъг от 7 години. Предвидена е възможност по изключение срокът на рамковото споразумение да бъде по-дълъг от 7 години, при посочени в ал. 2 условия. В случая срокът на рамковото споразумение по процесната обществена поръчка е пет години, поради което няма нарушение на ЗОП. Затова е неоснователно оплакването на касатора в тази насока. Сочената от него като нарушена разпоредба на чл. 93а, ал. 1 от ЗОП е неприложима, тъй като в случая се касае за обществена поръчка по трета "а" от ЗОП. Съгласно чл. 119г, ал. 3 от ЗОП правилата на рамковото споразумение по чл. 93а - чл. 93г от ЗОП се прилагат само за неуредените въпроси. Срокът на рамковото споразумение обаче е уреден в чл. 119г, ал. 2 от ЗОП, поради което е неприложим чл. 93а от ЗОП. В хипотезата на чл. 119г, ал. 2 от ЗОП възложителят има задължение да изложи мотиви само когато срокът на рамковото споразумение е по-дълъг от седем години. В процесната обществена поръчка срокът е пет години, поради което не е налице нарушение с неизлагането на мотиви. Също неоснователно е оплакването, че заложеното в документацията за участие изискване към участниците за валиден сертификат за система за управление на здравето и безопасност при работа по OHSAS 18001:2007 или еквивалентно, в съответствие с предмета на поръчката, бил дискриминационен критерий, който ограничавал броя на кандидатите. Изискването за такъв сертификат действително се съдържа в одобреното обявление - в т. III. 2.3."Критерии относно техническите и/или професионалните възможности на икономическите оператори (което може да доведе до тяхното изключване) - т. 6. Предметът на процесната обществена поръчка касае охрана на военно оборудване. Посоченият сертификат е свързан със здравето и безопасността при работа на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на услугата. Изискването от възложителя на посочения сертификат не е дискриминационно, тъй като е свързано с доказване на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, предвид и специфичния предмет на услугата. Затова няма нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 122з от ЗОП, е основателно предявеното от ответника Съвместно командване на силите искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят "Фортуна - 13С" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Съвместно командване на силите сумата от 150 лв. представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение